„Наскоро се договорихме да проведем сериозен диалог за конституционна реформа и за отчетността на съдебната власт”.
Това заяви тази сутрин в ефира на БНР Дейвид Хейл – заместник държавен секретар на САЩ по политическите въпроси.
И още от това интервю: САЩ са против втората линия на „Турски поток“, чието продължение трябва да доставя газ за Югоизточна Европа през България, защото не осигурява истинска енергийна диверсификация за Европа, а всъщност увеличава руското политическо влияние в Европа.
Интервюто е взето по телефона от Вашингтон след фанфарното откриване на 8 януари т.г.в Истанбул на газопровода „Турски поток“. Покрай символичния червен кран на мащабния енергиен проект застанаха водещите играчи на тържествената церемония – президентите на Русия и на Турция – Владимир Путин и Реджеп Ердоган, а до тях премиерът на България Бойко Борисов и президентът на Сърбия Александър Вучич – като лидери на страните, през които руският газ с посредничеството на Турция ще достига до Европейския съюз.
Дейвид Хейл трябваше да пристигне същия ден в София като водач на американската делагация за първите разговори с българското правителство по изпълнение на Стратегическото споразумение, подписано от премиера Борисов и президента Тръмп през ноември във Вашингтон. Но заради кризата Иран-САЩ Хейл е бил помолен от Помпео да остане във Вашингтон, както обясни посланик Мустафа.
Интервюто на заместник държавен секретар на САЩ обаче е симптоматично и поражда много въпроси.
Първо, Дейвид Хейл не е кой да е. Той е дипломат с най-високия ранг в САЩ, третия по важност в амераканската администрация, бивш посланик в Йордания, Ливан и Пакистан, бивш специален пратеник за Близкоизточния мир, човек ползващ се с изключителнотоо доверие на американския президент. В този смисъл думите на Дейвид Хейл изразяват официалната американска позиция, както и персоналната на самия Тръмп.
Второ, изявлението му „наскоро се договорихме да проведем сериозен диалог за конституционна реформа“, е меко казано, скандално. С кого какво е договорено? В разговорите Борисов-Тръмп през ноември не е ставало дума за промени в Конституцията, или поне ние не знаем това, а за съдебна реформа с оглед на отчетността на съдебната власт. В подписаните от двамата лидери документи също няма точка, визираща „конституционна реформа“. И досега трябваше да има реакция на българските институции, тъй като откъси от това интервю от два дни са качени на сайта както на БНР, така и на американското посолство у нас.
Хейл не казва кои аспекти на Конституцията ни са предмет на „реформа“, но по информация на Епицентър.бг става дума за т.нар. конституционна жалба – възможността български граждани да могат да сезират Конституционния съд. Пратеници на Държавния департамент вече са провели и разговори в българското Министерство на правосъдието.
В тази насока бяха и наскоро проведените при президента консултации. Самият Радев заяви, че обмисля да използва правомощията си и да внесе в парламента предложение по тази тема. Но! Каквото и да си мислят американците, каквито и чиновници да ни пращат – въпросът за т.нар. „конституционна реформа” опира единствено и само до българския парламент. А там изобщо няма нагласа, няма атмосфера, няма воля, няма и съгласие за промяна на Конституцията. И дълго време няма да има.
Но ако президентът Радев, по силата на основния закон, има право да внася конституционни предложения, то е абсурдно и граничещо с накърняване на националния суверенитет, такива аспирации да получаваме от чужда държава. Ако пък сме поканили някого да ни дава съвет как да си реновираме Конституцията, то това трябва да стане през органите в парламента, а не да го чуваме от Вашингтон.
И като допълнение към темата, искам да припомня, че не за първи път в 30-годишната история на Прехода посланици на САЩ или висши американски представители са се нагърбвали със задачата да ни променят Конституцията. Никога не са успявали. Но винаги са създавали антиамерикански настроения в обществото.
Трето, с интервюто си г-н Хейл ни казва, че Белия дом зачерква втората тръба на „Турски поток”, която ние по настояване на премиера наричаме „Балкански поток”. И пак от думите на Борисов знаем, че той е убедил президента Тръмп, че „Балкански поток” не е „Турски поток”, а е част от газоразпределителната система на България с цел диферсификация на газовите източници, което САЩ горещо подкрепят.
Сега какво излиза, че прегръдките, ръкостисканията и веселото потупване по рамото в Овалния кабинет са били само за пред камерите. А в действителност интересите на САЩ са над всичко това и с тях компромиси няма – американската политика е преди всичко бизнес, тя не е обвързана с ценности и приятелства, а Тръмп налага със сила бизнесинтересите на САЩ по цял свят. И България няма да е изключение!
Както и да наричаме Втората тръба на „Турски поток”, Вашинтгон е против нейното строителство. И Дейвид Хейл ни го каза в прав текст. Странно е мълчанието и по този повод. Няма реакция нито от Външно министерство, нито от Министерство на енергетиката, нито от кабинета на премиера.
Сякаш Хейл чакаше да види как Борисов ще завърти заедно с Путин червения кран на „Турски поток”, за да го плесне публично през ръцете. Руските медии пък го унижиха, че в тази ВИП четворка в Истанбул, е бил „неудачника”, който преди години сложи кръст на „Южен поток” през собствената си страна, за да открива сега същия газопровод през чужда.
Няма съмнение, че Борисов се опитва по всякакъв начин да удържа балансите за България в тежката схватка САЩ-Русия и да прокарва националния интерес чрез „Турски поток” и другите енергийни проекти. С цената да загърби хладното отношение на Путин, да покаже специално внимание към „стратегическия партньор” или да се усмихва там, където го гледат под око.
Преди да тръгне за Истанбул Борисов обяви решението на правителството България да придобие 20% от собствеността на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, от където ще пристига предимно американски втечнеп газ
САЩ приветстват това като „голямо постижение, което ще подобри енергийната диверсификация на Балканите“, но не приемат Втората тръба на „Турски поток” като част от същата тази диферсификация, а като „проводник на руските политически интереси в Европа”. И искат ние да се съобразим безприкословно с това тяхно виждане. Още повече, че този проект се изгражда по европейските правила, за разлика от „Южен поток“.
Думите на Хейл са симптом, че тепърва правителството на Борисов ще бъде изнудвано в това руско-американско менгеме. В днешния хаотичен свят, където са прекрачени всички червени линии на принципи и правила, страна като България ще бъде изправена пред все по-сериозни предизвикателства, за които нито сме подготвени, нито имаме ресурс да отстояваме собствени позиции, нито имаме истински партньори, на които да се опрем. Ще се люшкаме ту към едните, ту към другите в желанието си да угодим на всички, да бъдем приятели с всички, и ще плащаме висока цена за това.
Четвърто. Как трябва да се реагира на интервюто на Дейвид Хейл? Единият начин е да не му се обръща внимание – някакъв си американски чиновник бил казал нещо, от което няма да произтече нищо. Това е принципът на снишаването – чакаме по Живковски да отмине бурята.
Вторият начин е да се изрази несъгласие и се заяви, че България сама решава кое е добре за нея и кое не. Това означава обаче синхрон в позициите на премиера, на президента, на опозицията. Означава парламентът да излезе например с декларация, че подкрепя строителството на „Балкански поток” като част от националните интереси на страната, за се даде възможност на премиера да удържи на евентуален натиск, подобен на този, който удържа Меркел по отношеие на „Северен поток”.
В ситуации като настоящата държавническо е да бъдат загърбени партийните интереси. Защото, ако сега Тръмп наложи санкции само върху морската част на „Турски поток”, то утре американските интереси могат да го принудят да направи същото и за сухоземната част на газопровода. Тогава какво правим?
Отказваме се, както направихме с „Южен поток”? Това ще е поредното самоубийство. Сърбите само това чакат. А и Путин ни предупреди – продължим ли да се забавяме със строителството, Втората тръба ще ни заобиколи.
Пето, Хейл подчерта, че стратегическото ни партньорсто е заради географското положение на страната ни. „България е на източния фланг на НАТО, до Близкия изток е – наистина много важна страна за европейската стабилност и сигурност, както и за американската визия за бъдещето на Европа. Това е една от причините да искаме да бъдем партньори на България, включително със структурите за сигурност”. Толкоз! Нищо друго не ги интересува.
САЩ гледат на нас като на територия, която им трябва.
И имат самочувствието, че могат да се разпореждат в тази територия.
Делегацията, която дойде на 8 януари за разговорите по Стратегическото партньорство със САЩ, е била внушителна, както никога досега – повече от 20 американски чиновници от нисш ранг са пръснати по министерствата: на отбраната, на правосъдието, на образованието, за да ни помагат в управлението на държавата. При това сами сме ги поканили.
В прав текст – САЩ ни взеха на ръчно управление!
Това е рекапитулацията за 30 години Преход.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
