– Какъв е коментарът ви, г-н Вацев, за хода на президента Румен Радев, който днес обяви, че се кандидатира за втори мандат, без да е получил номинация от партия и дори без да е говорил с нито една партия?
– Президентът явно не е премислил добре нещата. Ако той наистина иска да има втори мандат, първо, можеше да го направи малко по-рано и, второ, трябваше да регулира отношенията си с основните сили, които са го подкрепяли. Президентът е в нещо като логически цайтнот в идейно отношение. Той не може да не разбира, че неяснотата в неговото отношение към инициативата „Три морета“ поставя в много трудна ситуация тези, които са го поддържали. Триморието не е дреболия – може би това е главният проблем, към който България ще трябва много скоро да изясни отношението си. На българите няма как да им се обясни, че Триморието е много перспективна икономическа програма, защото не е. Това е политическа програма от края на ХIХ век на бащата на атлантизма Халфорд Макиндер, насочена срещу Русия.
– Имате ли обяснение защо президентът Радев се е залепил толкова възторжено за това Триморие?
– Нямам отговор на този въпрос. Допускам, че не е знаел. Но възрастен човек, минал през военно училище и с висше образование, не може да не знае. Другото съвсем насилено обяснение е, че той ще се нареди начело на участниците, за да се опита да влияе върху смисъла на инициативата, но това е абсолютно безперспективно. Има и трета хипотеза, която е обидна за него – че този, който представлява за известно време тази инициатива и е неин домакин, ще разполага в рамките на своята дейност с една твърде значителна кръгла сума, която ще му бъде много полезна, ако същият реши да има втори мандат.
Но Радев рискува да остане в българската история като бащица на българската русофобия. И това се прави в страна, в която близо 80% от българите са по-скоро русофили.
– В същото време президентът направи сериозна стъпка към БСП, подчертавайки за първи път днес, че това е неговото „политическо семейство“. Даже отчете, че „доверието между него и БСП е укрепнало през тези трудни 4 години“.
– Първото е вярно – БСП беше в основата на неговото номиниране и избиране и в този смисъл може да се назове, макар и не много точно, че БСП е негово политическо семейство. Но второто – че доверието между него и БСП е укрепнало – не е вярно физически и логически. БСП много трудно ще преглътне неговите идеи за Триморието. С тези идеи той няма да стигне надалече. Аз прескачам елегантно още по-проклетия въпрос – какво очаква той да получи от Русия? Български политик, който се надява да управлява дълго и да управлява успешно, не може да насъсква срещу себе си Москва. Това Бойко Борисов добре го знае.
– Не е ли обидно за БСП, че Радев ги поставя пред свършен факт за втория си мандат, без да е сондирал с ръководството на партията, без да е номиниран по съответната процедура?
– Да, това е действие през главата на ръководството на БСП и има елемент да се постави това ръководство и партията пред свършен факт.
– Как трябва да се чувства Корнелия Нинова?
– На мястото на Нинова бих приел действията на Радев днес като нож в гърба. Не мога да гледам с нейните очи, но не само Нинова, а който и да е председател на БСП, не би видял в това президентско действие проява на добър тон. Тези неща могат да се съгласуват по неофициален път, да се видят настроенията в ръководството на партията и оттам да се вадят изводи. Имаше време за това.
Точно сега Нинова е в труден момент – предизборната ситуация винаги е трудна за всяка партия. А пък Нинова едновременно с това се опитва да поднови партията и, доколкото е възможно, да направи ротация на елита. Това е още по-трудна работа, тя не го прави с изящество и блясък – прави го, до толкова до колкото ѝ е дадено да го прави. Би могло и по-успешно, но го прави, разбирайки, че не бива да се явява на избори с партия, в която на повечето места все още на власт са Станишевските елити. Тази работа ѝ отнема цялото време. Тя изисква много физически и умствени сили. И точно в този момент се оказва още един проблем, който не е маловажен – президентът, върху когото цялото ръководство е инвестирало, започва да се държи странно. В такива случаи се казва: „И ти ли, Бруте”. Тоест и от теб ли, Радев, да очаквам проблеми сега, малко ли са ми моите?
– Искате да кажете, че Радев не отчита проблемите в семейството, изваждайки напред личните си политически желания.
– Ако Радев не е съгласувал предварително номинацията на своята кандидатура с ръководството на БСП, това означава, че се опитва да работи независимо от своето политическо семейство, както се е изразил. Ако имаш политическо семейство, ти се опитваш да се съобразяваш, доколкото можеш, с настроенията в това семейство. Старая се да не го критикувам, но признавам, че съм объркан.
Нинова в цялата си умора и цялата бъркотия около нея – тя е в състояние на битка и изведнъж получава флангов удар, в гърба: „И ти ли, Радев? И с проблемите ли, които ти създаваш, трябва да мислим какво да правим точно в този момент?“ Това е проекцията на обявения от Радев днес устрем за втори мандат. Реалното представяне на БСП изисква местните елити и централните елити на партията да са достатъчно единни.
– Случаен ли е фактът, че Радев днес направи реверанс към социалистите, но не споменава ръководството на партията. Не се ли опитва да противопостави по този начин партията на нейното ръководство, да дълбае разделителна линия между елита и членската маса?
– Той не ги противопоставя, защото на този етап не би могло да бъде успешно такова противопоставяне, но съвсем очевидно е, че в съзнанието си Радев не държи на едно място членската маса на БСП и ръководството на БСП. Той разчита на подкрепата на БСП и няма нищо лошо да се каже на БСП, на тази маса от хора: „Аз съм от вашето семейство”, но не може да заобиколи самото ръководство. Да се обръщаш към една политическа общност през главата на ръководството на същата, не е добър тон. Не мога да преценя те как биха направили, но тяхно място аз бих сериозно се намръщил.
– Може ли с критиката си към Борисов и ГЕРБ Радев да привлече повече гласове за БСП?
– Той може да привлече сериозно количество гласове с критиката си срещу Борисов. Част от тях ще бъдат и от БСП. Но това няма да се отрази на резултатите на изборите, защото парламентарните са преди президентските. Ако тези избори се окажат несъстоятелни и се наложи да се правят още едни, тогава те ще бъдат избори две в едно. Тогава Радев получава много голяма степен на свобода да изсмуква към себе си част от политическия потенциал на БСП. Затова аз продължавам да не разбирам какво влага той в понятието „моето политическо семейство“. Той прави неща, които не се правят вътре в семейството.
– Президентът заяви днес, че е медиен мит, че е получил 200 000 гласа от ДПС за втория тур на изборите през 2016 година. И отново направи разграничение между избирателя на ДПС и „върхушката” на ДПС. Съзирате ли конфронтиране с почетния председател на ДПС Ахмед Доган?
– Не. Той по-скоро очаква Доган да си промени мнението. Доган често пъти си е менял мнението, но когато става дума за високи и сериозни неща, няма да си промени мнението. И този път няма да го направи, тъй като става дума за съдбовни неща. Ахмед Доган, при всички условности на политическите му изяви, има ясен параметър, докъде може и след кое не може вече. За него това са премислени и осъзнати процеси. Доган знае, че политиката е 90% компромиси, но тук става дума за другите 10% до 100%, за които компомиси няма. Освен това Доган има основание да не разрешава да се говори с неговите хора през главата му. Той може да бъде посредник към българските турци и българските българи, симпатизанти на неговата партия. Освен това, аз мога да наричам българския политически елит „върхушка“, защото съм никой, но президентът не може, защото той е част от този елит.
– А това не означава ли, че дълбоко в съзнанието си президентът отрича партиите, които са основната структура на демокрацията?
– Той го прави съзнателно. Това е разбирането му – че има български народ, който може да бъде разделен на партии, но в своята дълбока природа този народ е единен и гледа на него като на естествен център на българското развитие и суверенитет. Радев не се съмнява, че има начин да говори с народа непосредствено, тъй като е изразител на националния суверенитет. Аз бих се съгласил с това. Но, за да стигнем до тази точка – той да говори на народа извън структурата на партиите, означава да е успял да стане естествен изразител на обществените нагласи, тенденции и стремежи. А той не е. Би могъл да стане, ако имаше друг тип медийна политика и ако беше проявил една по-висока политическа активност. Радев не успя да активира в достатъчно голяма степен потенциала на своята институция.
– Но, въпреки това, отношението на обществото към Радев е положително.
– Да, отношението на обществото към него, доколкото мога да съдя, без да съм социолог, е положително. Но президентът трябваше да е успял до днешна дата да говори с народа като изразител на неговите най-големи стремежи, а за тази цел той не е направил, каквото трябва. Може би за останалите 10 месеца до изборите ще успее, но на този етап Радев не стана източник на серия от обществени дебати, не успя да активира общественото мнение в посока, която според него е необходима.
– Защо не се случи това? Не можем да отречем амбицията му да стане изразител на народните въжделения.
– Не бива да му се сърдим, той е военен човек. Военните хора са положителни хора, но те най-много трябва да се учат, докато станат политици. Просто разстоянието между военната и политическата професия е много голямо. Според мен, Радев не толкова от недобра воля, колкото от неопитност не успява да реализира амбициите си. Ако той искаше да бъде изразител на най-дълбинните стремежи и нагласи на обществото, той трябваше да има около себе си по друг начин организиран и функциониращ президентски екип. Неговите служители са предимно бивши или сегашни военни.
– Какъв е проблемът с тях?
– Военните са позитивни, в тях проблем няма. Но той трябваше да е събрал около себе си не по-малка бройка цивилни хора, представители на различни обществени нагласи и интереси. Той трябваше да бъде обединяващото звено на българската политическа активност, да бъде съсредоточието на обществения диалог. Конституцията не му дава много правомощия, но му дава достатъчно правомощия, за да можеше да стане камертонът на обществените нагласи и виждания. Той не успя в това отношение. Досега Радев е извършил маса безполезни неща и непотребства.
– Интересна дума – „непотребства“. Кое е днешното непотребство?
– Това да говориш с партиите през главите на техните ръководства, когато още не си станал безусловен изразител на националния суверенитет, е непотребство.
– Отношението му към партиите не кореспондира ли със спомена за историята от 1934 година, когато царят забранява партиите?
– Да, разбира се. Но всеки историк ще каже, че аналогиите с 1934 г. са твърде токсични. Радев не може да бъде сравняван нито с тогавашния български цар, нито с тогавашния двигател на дълбоката промяна в ръководството на страната. Радев не е Кимон Георгиев. Днес става дума за дребни недомислени действия, които биха могли да бъдат интересни, ако бяха добре обосновани. Зад действията на военните през 1934 година стоят твърде много и твърде влиятелни заинтересувани сили. А зад Радев няма никого. Тогава няма как да се направи 19 май през 2021 г. Всички аналогии между тогавашния цар и сегашния български президент звучат смехотворно. Съгласен съм, че е добре да се засили ротацията на елита, но не смятам, че начинът, по който Радев се е възприел, ще доведе този желан резулта.
– Критиката му към управлението на ГЕРБ минава като че ли през личната му битка с Борисов. Задължително ли е това противоборство?
– Естествено. Радев осъзнава битката с Борисов като битка за кауза. Освен това вижда, че Борисов и ГЕРБ са понятия, които във висока степен се взаимозаменят. Когато води битка с Борисов, той има основания да се разбира, че води битка срещу ГЕРБ. Но Радев вече трябваше да се е изявил като говорител на националния суверенитет и тогава това, което говори, би се възприемало като естествено. Този опит да се говори не надпартийно, а безпартийно означава, че той не желае да се съобразява с настоящата политическа реалност. Съгласен съм, че българският политически елит отдавна е дошло времето да бъде подменян, ако и той мисли така, е прав. Но да говориш с обществото, без да засягаш елита, е много трудно и президентът на този етап не е готов да постигне желания ефект.
– Как можем да оценим с една дума тези 4 години от първия мандат на президента Радев?
– Непрекъснато затичване с подготовка за скок, а дългият скок все не му се получава. Лошо обосновани действия. Не бих казал, че е пропилял времето. Българите го забелязаха с добро. Но той не използва и половината от възможностите, които ситуацията му даваше в България. Той затъва в дребнотемия, преди да направи голямата грешка на своята политическа кариева – да се ангажира с Триморието. Това е една грешка, но е толкова голяма, че може да обезсмисли всичките му успехи, доколкото ги има, в областта на репрезентацията на националния суверенитет. Българите, носители на лява култура, които не се свеждат само до БСП, и немалка част от носителите на дясна култура, тоест всички с изключение на представителите на англо-саксонската политика у нас, ще се разграничат от него заради това Триморие. Защото Триморието е другото име на предстоящата война срещу Русия.
– Е, все пак пак тук ще дойдат 12 държавни глави, Радев ще бъде техен домакин, това не е ли престиж и за него, и за страната?
– Престиж в очите на българските американофили, сигурно, но в очите на българите, които лека-полека осъзнават, че Триморието е антируска политика в своите върхови прояви, е опит да се унищожи съюзът между Германия и Русия, това е опит да се изолират страните, класически основатели на ЕС. Този тампонен пояс между Русия и Германия, който не само изолира Русия от Западна Европа, но изолира и Западна Европа от Русия.
– Да не би Радев да се опитва чрез Триморието да разшири подкрепата си сред десницата. Например, давайки знаци през такъв известен евроантлантик като Цветан Цветанов?
– Вие се шегувате с мен! Т.н. българска десница, която трудно се вмества в това понятие, не е единна. В България има една много амбициозна, макар и не многочислена политическа гарнитура, която е откровено проамериканска. Има и други десни политически групировки, които са по-скоро проруско-германски. Работата е там, че понятието евроатлантизъм умря пред очите ни, макар че още в началото то беше като една двугърба камила – хем атлантизъм, хем европеизъм. В България белезите на разцепление между атлантизма и европеизма са очевидни навсякъде. Съвсем скоро ще дойде моментът, ако вече не е дошъл, когато, избирайки да бъдеш европеист, ще трябва да вземеш отношение към атлантизма и обратното. Неслучайно, преди два два дни Макрон по повод желанието на Великобритания да има симетрични отношения с Вашингтон и Брюксел, каза съвсем ясно, че не може и двете едновременно. Ще избереш едното, но и двете не може. Българската десница ще трябва да реши този въпрос. Радев – също.
Автор на интервюто: Валерия Велева
Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
