Стига да могат да го открият…
Туристи от цял свят се стичат да се дивят на най-известния мегалитен паметник на планетата – кромлеха Стоунхендж във Великобритания. А такъв има и в България. Вярно, не е на друидите, на траките е. И не е толкова импозантен като британския, но е достатъчно внушителен, за да предизвика възхищение. Той се намира край село Долни Главанак в община Маджарово. Дотук свършва хубавата приказка.
За да го посети човек, трябва да премине през различни препятствия.
Първо, ако разчита на указателни табели да го намери, ще остане с пръст в устата. Такива няма. Или по-точно има, но така са избелели, че вече нищо не се чете върху тях.
Посипан с камъчета паркинг вдясно от пътя от селото за Хасково подсказва, че тук трябва да се спре. Има и малка постройка с вид на посетителски център, но вратата й очевидно не е отваряна с години. През прозореца й се виждат потънали в прах бюра и етажерки с разхвърлени кой знае от кога рекламни материали…
На отсрещната страна на шосето се вижда дървено мостче, а след него започва оформена с бордюри алея, така че с малко проницателност става ясно, че това е пътят към древния обект.
Първото изпитание за посетителя му е да премине през мостчето. Дъските му са откъртени и прогнили, парапетът се крати и добре, че някой се е сетил да тури една талпа през него, та с повече късмет може и да се премине, без да се падне в дълбоката канавка под паянтовото съоръжение.
Тръгвайки по алеята обаче, след броени метри туристите се озовават пред… ограда от бодлива тел. Оказва се, че някой си безпардонно я опънал пред туристическата алея, заграждайки околния терен като пасище.
И ако успееш да се провреш през ограждението, те чака и провиране през избуялите по пътеката драки.
По-нататък още на няколко пъти се налага да се заобикаля нова и нова ограда, опъната баш през трасето на алеята.
Човек трябва да внимава и да си гледа в краката, за да не се спъне в разместените и потрошени бетонни бордюри, рамкиращи пътеката.
Провиснати и счупени са и парапетите, изградени край бетонните стъпала, водещи към заветната цел – българския Стоунхендж.
След около петнадесетина минути следване на алеята и заобикалянето на оградените участъци, най-сетне се стига до него. Там туристът е посрещнат от нова порция немара – килнато избеляло табло, вероятно с информация за обекта, от която вече и буква не личи. Има и някакъв полусрутен навес с маса и пейки – нещо като кът за отмора, който обаче е напълно неизползваем.
Между камъните, оформящи кръга на кромлеха растат на воля драки.
А край единия от тях личи сравнително пресен иманярски изкоп. Въпрос на време е при такава нечитава активност на търсачите на съкровища от древното съоръжение да не остане камък върху камък.
Не че цял свят ще се юрне да гледа нашия Стоунхендж (всъщност, защо пък не?!). Но поне доста българи биха се заинтригували от него. Стига да знаят, че го има. И стига да могат да стигнат читави до него, та да го видят и усетят магията на мястото и на древната тракийска мистика.
За съжаление, направеното до тук по европейски проект преди години, днес е по-скоро опасно за посетителите, отколкото да облекчава достъпа до уникалния обект, който е единствен в България по рода си.
А е нужно да се направи малко, за да заприиждат туристите. Ще се намери ли обаче кой да си мръдне пръста за това?!
Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
