България се превръща в демографска пустиня. Такава ще е 69% от територията на страната през 2040 г., предупреждават в изследването си „Регионални демографски дисбаланси в България – количествени измерения, причини, политики и мерки за оптимизиране на ситуацията“ авторите му доц. д-р Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН и доц. д-р Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет. То бе представено днес.
В „демографски пустини“ са териториите с гъстота на населението под 10 души на кв./км. (Pinilla et al. (2006). През 2016 г. у нас те са били 23% от страната, през 2030 г. се очаква да заемат 59% от нея, а през 2040 г. – 69%.
Прогнозата е направена на база тенденцията за намаляване на населението и заличаването на обезлюдени населени места.
Все пак учените дават надежда – авторите са убедени, че България притежава много солиден потенциал и чрез правилни политики, отговорно управление и активен контрол върху институциите от страна на гражданското общество в близко бъдеще социално-икономическото и демографско развитие на страната може да бъде обърнато в положителна посока.
В България текат четири притеснителни демографски процеса. Два са характерни за целия свят – ниската раждаемост и застаряването на населението. Другите два са в разрез с това, което се случва в целия свят, и трябва да ги променим – предупреждава доц. Бърдаров. Те са: високата смъртност – нелогична и неестествена, преди пандемията България беше на първо място в Европа и на едно от първите в света; и липсата на активно, младо, трудоспособно население.
Раждаемост
Ако приемем за критично ниска прагова стойност най-ниската в ЕС – тази в Италия (7,6‰), ще открием, че в България 8 области отбелязват по-ниски стойности на коефициента на раждаемост – Смолян (6,2‰), Габрово (7‰), Видин (6,5‰), Перник (7,3‰), Русе (6,9‰), Велико Търново (7,4‰), Монтана (7,3‰) и Кюстендил (7,4‰). Като добавим към тях и близките до прага Добрич (7,8‰), Силистра (8,2‰), Хасково (8‰) и Плевен (8,4‰), получаваме ареалите на демографско депресивните региони в страната – Северозападна България (Видин, Монтана, Плевен, Ловеч), Краището (Кюстендил, Перник), Централна Северна България (Габрово, Велико Търново), Североизточна България (Добрич, Силистра, Русе) и части от Родопите (Смолян, Хасково).
Общото между петте региона на първо място е липсата на младо, активно население.
По-добре развита демографски е централната южна ос София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, с едно отклонение на север – Варна и едно на юг – Благоевград-с. Кулата. Това са и регионите с по-висока концентрация на младо, активно население.
Раждаемостта там е: София (столица) – 9,8‰, Пазарджик – 9,1‰, Пловдив – 9,3‰, Стара Загора – 8,9‰, Сливен –12,4‰, Ямбол – 9,3‰ и Бургас – 9,2‰.
С изключение на Сливен и фрапиращите за България 12,4‰, което до голяма степен се дължи на високия процент ромско население, останалите области дължат над средните за страната стойности на по-големия процент младо, активно население. Само една област извън очертаната ос има по-висока раждаемост от средната за страната и това е Кърждали – 9‰ Това се дължи на специфични особености в социално-икономическото развитие на региона, което се допълва и от религиозния фактор и благотворното икономическо влияние на съседна Турция, се казва в анализа.
Авторите му сравняват тези данни (от 2019 г.) с раждаемостта през 2014 г. и установяват, че за 5 г. почти навсякъде в страната коефициентът на раждаемост е намалял средно с около 0,5‰. Този на плодовитост е почти непроменен – увеличил се е от 1,53 през 2014 г. на 1,56 през 2018 г.
В този период населението на България е намаляло от 7 202 198 на 7 000 039 души. Това означава – пишат те, – „че раждаемостта се запазва стабилна и дори леко нараства, но непрекъснато и значително се стеснява контингентът на младото, активно, детеродно население, което се явява един от нашите най-сериозни демографски проблеми“.
Смъртност
Още по-тревожна демографска тенденция в България е високото ниво на смъртност.
В началото на 90-те години на ХХ век смъртността у нас е 13‰. Тя достига 15,1‰ през 2016 г. и 15,5‰ през 2019 г. Основният фактор за нарастването е свързан с демографското остаряване или увеличаването на дела от населението в горните възрастови групи и намаляването на младото население. Негативно влияние оказват и спадът на жизненото равнище, безработицата, ниските доходи, достъпът до качествено здравеопазване.
България има най-висока смъртност в Европа – с пет пункта над средните стойности през 2019 г. Ако нормалните за Европа стойности са 8-9‰, у нас една-единствена област се доближава до тях – София-столица с 11,8‰. Най-висока е смъртността в Северозападна България. На областно ниво тя достига и надхвърля 20‰ (Видин – 22,9‰, Монтана – 21,8‰, Ловеч – 20,9‰, Враца – 19,8‰). Няма други административни единици в ЕС на областно ниво със смъртност от порядъка на 20‰. България е абсолютен прецедент. Този факт отново доказва, че големият демографски проблем на България не е раждаемостта, а смъртността – подчертават авторите.
В Северозападна България има общини, в които смъртността доближава или надхвърля фрапиращите 30‰: Ружинци (29,4‰), Георги Дамяново (40‰), Чупрене (32,1‰), Макреш (39,7‰), Бойница (51,8‰), Кула (31,7), Димово (30,4‰), Якимово (28,7‰), Хайредин (34,7‰). Подобни стойности в световен мащаб отбелязват само райони, които се намират във военен конфликт или са поразени от големи болестни пандемии.
Вторият демографско депресивен регион – Краището, също отбелязва печални върхове. Смъртността в Кюстендил е 20,6‰, в Перник – 20,4‰. Причините са сходни с тези в Северозападна България, а към тях може да се добавят изолираното гранично положение, което обуславя депопулиране на региона още в годините на социализма.
Третият демографско-депресивен регион – Централна Северна България – също е с много високи стойности на смъртността: Габрово – 19,7‰ и Велико Търново – 17,5‰. За по-ниските стойности на Велико Търново роля играе фактът, че е утвърден университетски център, което води до по-голяма концентрация на младо население.
Малко по-добре стоят другите два демографско-депресивни региона: Североизточна България (Силистра – 17,7‰, Русе – 17,1‰ и Добрич – 16,8‰) и частта от Родопите (Хасково – 16,7‰ и Смолян – 15,9‰). Там има малко по-млада възрастова структура на населението в сравнение с другите три региона. В Родопите средната продължителност на живота е по-висока. Това се дължи на спецификите в начина на живот и сравнително чистата природна среда.
България продължава да бъде на първо място по отрицателен естествен прираст в целият свят с -6,7‰ за 2019 г.
„Нелогично е при малката територия на България на областно ниво да имаме разлики от порядъка на осем пъти между областта с най-благоприятна ситуация София-столица (-2‰) и тази в най-критична Видин (-16,4‰), пишат авторите. – Това е белег за крайно неадекватна регионална демографска и икономическа политика. Още повече, че Видин териториално се намира близо до столицата София (под 200 км.), разположена е в изключително плодородната западна Дунавска равнина, опира на две държавни граници (Сърбия и Румъния), едната от които с държава от ЕС, с която я свързва и мост по река Дунав и има широк излаз на паневропейския транспортен коридор номер 7, който по река Дунав осигурява евтина и удобна връзка на региона с цяла Централна и Западна Европа. Районът има своите традиции както в областта на земеделието, така и на леката и тежката индустрия, притежава богата история и множество туристически и културно-исторически забележителности.“
offnews.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
