България е на второ място в Европа с най-много деца в риск от бедност (33,9%), като преди нас е само Румъния (41,5%). Процентът за България се е увеличил с 0,9 спрямо година по-рано, a броят на деца, застрашени от бедност, е приблизително 403 004. Почти една трета от тях (20%) живеят в домакинства с три и повече деца. Сред застрашените групи попадат деца от маргинализирани или етнически общности и деца с увреждания, настанени в места за извънсемейна грижа. Данните са от годишния доклад „Правата на децата: политическа воля или не?“, изготвен от общоевропейската мрежа Eurochild. В проучването са събрани показатели в 26 държави.
Данните за Европейския съюз сочат, че 24,7% от децата са били изложени на риск от бедност през изминалата година. Наблюдава се подобрение в 19 държави и влошаване в 8, като детската бедност се среща най-вече сред страни, които очакват присъединяване към ЕС.
Докладът разглежда и липсата на подготовка в българските институции, чиято задача е да защитават децата. В Националната детска телефонна линия липсват подготвени служители, а в отделите за закрила на детето все още има недостиг на персонал, въпреки че в тези институции влизат около 2000 деца годишно. Поради това се действа само по сигнали, а не превантивно.
Младите в България са изложени ежедневно на широко разпространените дискриминационни нагласи, дезинформация и фалшиви новини, както и реч на омразата. Според доклада в страната ни липсва разбиране за правата на децата, а позициите им по важни обществени въпроси се омаловажават в сравнение с тези на възрастен човек, създавайки пречки за по-широкото им гражданско участие. Освен неадекватността на институциите се наблюдават и движения срещу правата на децата, които не се вписват в представите за „традиционни обществени норми“ или са представители на малцинства (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността).
България е на второ място в Европа по бедност сред децата
Отделите за закрила на детето все още не предлагат адекватна грижа, отбелязва международен доклад
03 Февр. 2024Теодора Станимирова
Pixabay
Класацията по бедност на децата се води от Румъния
България е на второ място в Европа с най-много деца в риск от бедност (33,9%), като преди нас е само Румъния (41,5%). Процентът за България се е увеличил с 0,9 спрямо година по-рано, a броят на деца, застрашени от бедност, е приблизително 403 004. Почти една трета от тях (20%) живеят в домакинства с три и повече деца. Сред застрашените групи попадат деца от маргинализирани или етнически общности и деца с увреждания, настанени в места за извънсемейна грижа. Данните са от годишния доклад „Правата на децата: политическа воля или не?“, изготвен от общоевропейската мрежа Eurochild. В проучването са събрани показатели в 26 държави.
Данните за Европейския съюз сочат, че 24,7% от децата са били изложени на риск от бедност през изминалата година. Наблюдава се подобрение в 19 държави и влошаване в 8, като детската бедност се среща най-вече сред страни, които очакват присъединяване към ЕС.
Докладът разглежда и липсата на подготовка в българските институции, чиято задача е да защитават децата. В Националната детска телефонна линия липсват подготвени служители, а в отделите за закрила на детето все още има недостиг на персонал, въпреки че в тези институции влизат около 2000 деца годишно. Поради това се действа само по сигнали, а не превантивно.
Младите в България са изложени ежедневно на широко разпространените дискриминационни нагласи, дезинформация и фалшиви новини, както и реч на омразата. Според доклада в страната ни липсва разбиране за правата на децата, а позициите им по важни обществени въпроси се омаловажават в сравнение с тези на възрастен човек, създавайки пречки за по-широкото им гражданско участие. Освен неадекватността на институциите се наблюдават и движения срещу правата на децата, които не се вписват в представите за „традиционни обществени норми“ или са представители на малцинства (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността).
В доклада се споменава и че близо 40% от 150 000 украински бежанци, които са влезли в страната ни, са деца. Но под 10% от тях, или едва 2200 деца, са записани в българската образователна система. Сред трудностите при достъпа до образование са езиковата бариера, нисък административен и финансов капацитет на доставчиците на услуги за записване, за посещаване на образователна институция и подкрепа в училищната среда.
Сред положителните акценти за страната са премахването на таксите за детски градини и ясли, увеличаване на майчинските пари за втората година и данъчните облекчения за работещи родители. Откроен е и фокусът върху психичното здраве на младите хора и децата с психични проблеми, заложен в Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030. В градове като София проблемът с детските градини и ясли е недостиг на места за всички деца.
България е на второ място в Европа по бедност сред децата
Отделите за закрила на детето все още не предлагат адекватна грижа, отбелязва международен доклад
03 Февр. 2024Теодора Станимирова
Pixabay
Класацията по бедност на децата се води от Румъния
България е на второ място в Европа с най-много деца в риск от бедност (33,9%), като преди нас е само Румъния (41,5%). Процентът за България се е увеличил с 0,9 спрямо година по-рано, a броят на деца, застрашени от бедност, е приблизително 403 004. Почти една трета от тях (20%) живеят в домакинства с три и повече деца. Сред застрашените групи попадат деца от маргинализирани или етнически общности и деца с увреждания, настанени в места за извънсемейна грижа. Данните са от годишния доклад „Правата на децата: политическа воля или не?“, изготвен от общоевропейската мрежа Eurochild. В проучването са събрани показатели в 26 държави.
Данните за Европейския съюз сочат, че 24,7% от децата са били изложени на риск от бедност през изминалата година. Наблюдава се подобрение в 19 държави и влошаване в 8, като детската бедност се среща най-вече сред страни, които очакват присъединяване към ЕС.
Докладът разглежда и липсата на подготовка в българските институции, чиято задача е да защитават децата. В Националната детска телефонна линия липсват подготвени служители, а в отделите за закрила на детето все още има недостиг на персонал, въпреки че в тези институции влизат около 2000 деца годишно. Поради това се действа само по сигнали, а не превантивно.
Младите в България са изложени ежедневно на широко разпространените дискриминационни нагласи, дезинформация и фалшиви новини, както и реч на омразата. Според доклада в страната ни липсва разбиране за правата на децата, а позициите им по важни обществени въпроси се омаловажават в сравнение с тези на възрастен човек, създавайки пречки за по-широкото им гражданско участие. Освен неадекватността на институциите се наблюдават и движения срещу правата на децата, които не се вписват в представите за „традиционни обществени норми“ или са представители на малцинства (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността).
В доклада се споменава и че близо 40% от 150 000 украински бежанци, които са влезли в страната ни, са деца. Но под 10% от тях, или едва 2200 деца, са записани в българската образователна система. Сред трудностите при достъпа до образование са езиковата бариера, нисък административен и финансов капацитет на доставчиците на услуги за записване, за посещаване на образователна институция и подкрепа в училищната среда.
Сред положителните акценти за страната са премахването на таксите за детски градини и ясли, увеличаване на майчинските пари за втората година и данъчните облекчения за работещи родители. Откроен е и фокусът върху психичното здраве на младите хора и децата с психични проблеми, заложен в Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030. В градове като София проблемът с детските градини и ясли е недостиг на места за всички деца.
Eurochild препоръчва да бъде направено картографиране на нуждите на децата, за да може да се предостави подкрепа още в училищата. Пилотните инициативи за справяне с бедността са определени като неустойчиви в дългосрочен план.
От българска страна в проучването участват „Надежда и домове за децата – клон България“, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ и Национална мрежа за децата, в качеството ѝ на член на Eurochild.
Източник: СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
