Социологът Боряна Димитрова е ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на Алфа Рисърч, с многобройни публикации в български и чуждестранни издания.
Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.
– Г-жо Димитрова, как Ви изглежда битката за президент преди да се разгърне официалната кампания и може ли тя да повлияе съществено върху електоралните нагласи? Питам Ви от гледна точка на огромния опит като социолог, който имате. Има ли уникален белег сегашното състезание за държавен глава в сравнение с всички, които сме наблюдавали досега?
– Само за десетина дни в президентската битка настъпи рязък обрат – от предрешена, с разписани от година време опорни точки и роли, в състезание с отворен финал и по-фини електорални дилеми, които несъмнено могат да повлияят на крайния резултат. За първи път всички основни претенденти са издигнати от инициативни комитети и вече е видно, че те влизат в сложната драматургия хем да запазят периметъра на партийната подкрепа, хем да излязат извън него. Когато към това се добави контрастът с чисто партийната кандидатура на Мустафа Карадайъ, се очертава наистина уникална конфигурация – претенденти със завиден професионален капитал, поставени в ситуация да решават сложна политическа задача и едва в нейния край ще се види кой е бил истински и кой – фалшив герой.
– БСП е единствената партия, подкрепяща Румен Радев, която има структури. Достатъчен ли ще бъде гражданският ентусиазъм за неговото преизбиране, когато негов противник е кандидат с подкрепата на партия с твърдо и мотивирано ядро? Говорим за проф. Анастас Герджиков и ГЕРБ, а на евентуален втори тур се очаква и подкрепата на ДПС.
– Парадоксът на президентския вот е, че един кандидат не може да бъде избран без партийна подкрепа. Но не може да бъде избран и само с тази подкрепа. Гражданският ентусиазъм извира от усещането за силата на кандидата. Която политическа сила съумее да представи своя кандидат като точния кандидат на точното място, ще успее да надхвърли собствените си граници.
– Вашата прогноза – избори за държавен глава в два тура? Напрежение на балотажа?
– Доскоро балотажът изглеждаше като сензация. Сега вече липсата на балотаж би била сензация. Напрежението на втория тур ще зависи, първо, от разликата между първите двама и второ, от парламентарния вот. Ако парламентарният вот излъчи силно „президентско“ мнозинство, печели Радев. При противоположния сценарий, печели Герджиков.
– И представители от лагера на „Демократична България“ бяха изненадани от твърдото влизане в кампанията на Лозан Панов срещу Радев. Определението „фалшив герой“ стъписа мнозина. Ще спечели или ще загуби Панов от резките движение срещу рейтинговия президент?
– Лозан Панов няма какво да губи. До момента той е познат само в по-тесни аудитории. Рязкото влизане в кампанията му осигури вълна от коментари в социалните мрежи – недоволство на най-радикалните симпатизанти, но и симпатията на други. Да не говорим, че тази метафора взриви предварително начертани линии и създаде тази нова драматургия, която, убедена съм, ще води и до други обрати. Погледнато от по-тясно партийна гледна точка пък, неговото издигане беше ясен знак от страна на Демократична България, че няма да дадат „назаем“ политическата си идентичност на новия проект на служебните министри. Напротив, ще търсят начин да спрат изтичането на своите симпатизанти, включително като се разграничат от подкрепяния от Петков и Василев кандидат за президент.
– Измориха ли се според Вас избирателите от анти-говорене и анти-кампании? Как реагират гласоподавателите на компромати, черен пиар, фалшиви новини?
– Истината е, че колкото и години да говорим за умора от компромати, черен пиар и фалшиви новини, те намират все по-хитроумни пътища към сърцата на аудиторията. И това важи не само за България. Пиарът не се възприема като черен, а новината като фалшива, докато не бъдат разобличени. Веднъж разголени обаче, присъдата на общественото мнение е безкомпромисна. В този смисъл публичното харакири, което извърши Татяна Дончева с „новината“, че проф. Герджиков е направил Борисов доктор хонорис кауза на Софийския Университет, е много показателен пример.
– В епохата на социалните мрежи и бързата комуникация кратките послания имат по-голяма аудитория. От тази гледна точка кой от кандидатите има засега по-големи шансове да привлече значим дял от гласове? Очаквате ли атрактивни преки двубои между тях?
– Никой кандидат не се очертава засега като майстор на афоризмите и кратките съдържателни послания. Но не само кратките послания печелят избирателите – нужна е харизма, усещане, че отсреща има човек решителен, с авторитет, който води напред и носи надежда, а не омраза. Като избиратели искаме да открием зад посланията не опорните точки на щабовете, а начина на мислена на кандидатите. Затова и преките двубои са задължителни. Бягството от тях е безличие.
– Проф. Герджиков хем е подкрепен отчетливо от ГЕРБ, хем самият той се опитва да се дистанцира. Нож с две остриета ли е подобна тактика?
– Всички основни кандидати ходят по това тънко въже, за което не знаем два бряга ли свързва, или е връвчица, която може да ги придърпва. Що се отнася до проф. Герджиков, работата в среда на академична автономия не може да не култивира независимост, диалог, свободно изразяване на позиции при зачитане на останалите участници в дебата. Би било само от полза за България, ако този етос се пренесе и по върховете на държавата.
– Неофициален играч в предстоящите избори ли е назряващата енергийна криза? Плюс инфлация, плюс зациклила ваксинация, плюс протести…
– Не бих казала неофициален. Със скоростта, с която ескалират тези кризи, те се превръщат в истински официален играч. И могат да обърнат мача.
– Може ли да има изненади на парламентарните избори заради понижено внимание и фокусиране върху президентската битка?
– Не вярвам партиите да изгубят способност да обръщат светлината на прожекторите върху себе си. Двете кампании ще се преплитат и всеки ще ги използва по най-изгодния за себе си начин. Радев ще продължи да превръща Борисов в свой спаринг партньор. ДПС, което уплътни парламентарния си вот с издигането на Мустафа Карадъйъ за кандидат-президент, ще може да атакува от тази позиция и ГЕРБ, и Радев. ДБ ще търси чрез Лозан Панов както потвърждаване на собствената си идентичност, така и стопиране на неблагоприятната за тях продължаваща промяна в електоралната им подкрепа. Иначе казано, формулата „две в едно“ прави изборите по-заплетени, но и изискващи по-смели решения.
– Как разчитате електоралния успех на „Продължаваме промяната“? Нагоре или надолу ще се движи във времето до 14 ноември?
– Електоралният му възход стъпва на два кита – неуспеха на другите партии на промяната да сформират правителство и популярността на двамата служебни министри. Той обаче не е единственият, който въплъщава промяната, а я дели с повече от половината партии в парламента. Тази рамка определя и границите на подкрепа. Широката амплитуда, в която е реалистично да се движи, е между 15 и 20%.
– На кои електорални дялове е фаворит ПП?
– Най-силните привърженици на новия проект са градските избиратели между 30 и 45 години, с добро образование и сравнително високи доходи.
– Един от най-често задаваните журналистически въпроси е ще има ли най-сетне правителство след третия вот. Вашата прогноза?
– Дори и с кратък хоризонт, правителство ще има. В 46-то Народно събрание поне две партии по горчив начин разбраха, че в политиката някои неща стават навреме, или не стават никога. Не вярвам останалите да не са си взели урок. Ако и този път не се излъчи правителство, от сценарий ужасен край влизаме в сценарий ужас без край.
– Първите две места в парламентарния вот изглеждат най-интересни, защото съответните партии получават мандат за правителство. Сигурно ли е първото за ГЕРБ и кои са фаворитите за второто?
– В началото на една кампания няма нищо сигурно, но статистически погледнато ГЕРБ има около 80% шанс да спечели първото място. За второто в люта битка са „Продължаваме промяната“ и БСП. Мобилизацията на симпатизантите й играе в полза на БСП, но машинният вот и Ковид кризата – против. Около 250 000 център-дясно колебаещи се избиратели са потенциален резерв за „Продължаваме промяната“, но за тях се борят още три от т.нар. партии на промяната – ДБ, ИТН, Изправи се. Бг. Чия промяна ще избере тази периферия ще е интрига до последния момент. И не на последно място, тъй като най-вероятно именно с втория мандат ще бъде съставено правителство, знаците, идващи от кандидат-президентите, също могат да изиграят ключова роля.
Интервю на Таня Джоева
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
