Бизнесът застана зад гърба на глобената верига магазини за детски играчки Хиполенд.
В позиция на Сдружението за модерна търговия от днес се посочва, че наложената от Комисията за защита на конкуренцията глоба за „заблуждаваща реклама“ повдига важни въпроси за бизнес средата в България.
На 13 ноември КЗК глоби с 124.5 хил. лв. веригата, подкрепила антиправителствените протести, за промоция на продукти Lego от началото на 2020 г. Как става това?
Един „случаен“ човек отива в Хиполенд с намерението да си купи шест вида Lego в промоция, но има само пет. В други магазини от веригата го има и шестия, но човекът не е длъжен да обикаля. Почувствал се ощетен и решава да действа. Сезира комисия, но не Комисията за защита на потребителите, както подсказва логиката. Сезира Комисията за защита на конкуренцията. Тя започва производство и го завършва с шестцифрена глоба за веригата бунтар.
Хиполенд е част от Сдружението за модерна търговия, заедно с най-големите търговски вериги у нас: „Аванти 777“ ЕООД, „Билла България” ЕООД, „Ван Холдинг“ ЕООД („Фантастико“), „Дайхман търговия с обувки“ ЕООД, „дм България“ ЕООД, “Доверие – Брико” АД („Мосю Бриколаж“), „Кауфланд България ЕООД и Ко” КД, „Лидл България ЕООД & Ко” КД, “Максима България” ЕООД („Т Маркет“), „Промаркет“ ООД, „Хаус Маркет България“ ЕАД (ИКЕА).
Днес те надигат глас срещу решението на КЗК не само за да защитят Хиполенд, а защото глобата повдига сериозни притеснения за условията, при които работят и те.
„С решението КЗК поставя неизпълними изисквания към провеждането на рекламни кампании“ – пишат от Сдружението и разясняват: „количествените ограничения, приложими към предлаганите продукти, да бъдат комуникирани в абсолютно всички рекламни материали, независимо дали техните формат и характеристики позволяват това, или да бъде осигурена и гарантирана с цената на последващо налагане на санкции наличност на всички рекламирани продукти във всички търговски обекти и/или онлайн платформи за продажба за целия срок на кампанията.
Нещо повече, решението на КЗК поставя търговците в пълна неизвестност и липса на правна сигурност дори при изпълнение на непосилните изисквания за всестранна и изчерпателна търговска комуникация, как ще бъдат тълкувани от надзорния орган направените послания към потребителите и дали разбирането им няма да е едностранчиво и в услуга на определена преследвана цел – налагане на санкция на определен търговец.
Подобни изисквания не произтичат от закона и поставят търговците в невъзможност дори и при най-добро планиране да рекламират намаление на цените без риск от санкции. Така конкуренцията не се защитава, а се уврежда, тъй като неоснователно се ограничава рекламата и предлагането на стоки в интерес на потребителите“.
От СМТ повдигат още един въпрос – за самосезирането на КЗК по сигнал от потребител.
„Практиката за самосезиране на КЗК по сигнал от потребител е изключително спорна, тъй като потребителските казуси нямат пряко отношение към конкуренцията на пазара и следва да се разглеждат от друг държавен орган – Комисията за защита на потребителите. Смесването или дори изземването на компетентности води до това, че КЗК е в състояние да наложи тежки наказания за практики, срещу които дори няма оплакване от конкурент и които засягат само отношенията между потребител и търговец. Сигналите от потребител също така дават възможност за почти анонимно сезиране на КЗК, което не би трябвало да е възможно, тъй като създава предпоставки за произвол“ – пишат от СМТ.
СМТ вече е повдигало въпроса за налагането на глоби, измерващи се в проценти от годишния оборот, за несъществени нарушения, които в повечето европейски държави дори не подлежат на разследване от орган по защита на конкуренцията.
„В България за „заблуждаваща реклама“ се използва същият санкционен механизъм, както за несравнимо по-тежките нарушения картелиране и злоупотреба с монопол, което е явно несправедливо и трябва да бъде променено“, посочват от сдружението.
„В заключение изразяваме надежда, че наложената глоба на „Хиполенд“ АД не е свързана с активната гражданска позиция на собственика и служителите на компанията през последните месеци. Ако това не е така, реакцията на държавните органи би представлявала грубо погазване на свободата на изразяване, демократичните принципи и върховенството на закона. Гарантирането на гражданските и икономическите права на всеки е от фундаментално значение за гражданското ни общество, както и абсолютна предпоставка за развитието на инвестициите в страната“ – завършва позицията.
19 минути
Последвайте ни и в Телеграм
