Към средата на април рязко нараства тревогата на значителни групи от хора, които се усещат близо до „ръба“ във финансово отношение като резултат от ограниченията, наложени от извънредното положение. Това сочи най-новото социологическо проучване на агенция АФИС.
В отговор на въпроса „Вие или член на вашето домакинство изпитвате ли някои от следните последици в резултат на извънредното положение“, 23.9 % са потвърдили загуба на работно място. Почти същият дял (23.6 %) сочат, че член на домакинството е с намалено заплащане. Близкият дял не означава, че това са едни и същи хора – двете категории само частично се застъпват. 28% съобщават и/или за съкращаване на работното време. 43% от домакинствата са изпитали поне една от тези три последици. А 11% от домакинствата са претърпели и трите вида последица. Още 3% са загубили работно място и са претърпели намаление на заплащането, но без намаление на работното време.
Финансовият удар е по-силен при хора, чиито доходи и без това са ограничени. Сред населението като цяло преценяващите, че „живеят по-зле“ от останалите хора е 19%, а сред изгубилите работа или част от заплащането и работните часове, този дял е около два пъти по-висок (съответно 47%, 38% и 41%). Дали е по причина или като следствие, е друг въпрос, важното е, че те имат по-малко резерви и са по-уязвими, посочват социолозите.
В кои сфери е най-голям делът на хората, останали без работа? Най-тежък удар от положението понасят туризмът, хотелиерството, ресторантьорството. Там загубилите работата си са 44%. Както при всеки икономически застой, силно страдат също така транспортът (15%), строителството (15%). Осезаемо, но засега по-слабо са засегнати услугите (11%), търговията (10%), земеделието (6%) и промишлеността (4%).
Обхватът на пряко засегнатите в материално отношение хора говори за две неща. Първо, в голям риск от обедняване изпадат големи групи граждани. 14% от домакинствата представляват около един милион души, в това число 800 000 пълнолетни. Ако бъде допусната депресия, за нарастващ брой хора рискът да изпаднат през процепите на социалната защитна мрежа ще стане трагична неизбежност. Второ, ако продължи да доминира очакването депресията да се проточи, това очакване ще се превърне в самосбъдващо се пророчество.
В такива моменти само държавата може да подкрепи фактора „търсене“ в икономиката, като не допусне да има спад на потреблението, оттам на поръчките, оттам на наемането на работна ръка.
Месец след въвеждане на извънредния режим е ясно, че въпреки запазеното и дори увеличено доверие в ръководството на страната, все по-големи групи хора се доближават до ръба на безизходицата. На въпроса, ако извънредното положение продължи, колко време можете да издържите финансово, всеки десети (10%) споделя – „Вече не издържам“. Всеки двайсети (5%) отговарят – „около седмица“. 31% могат да потърпят още около месец. 26% мислят, че могат да почакат още три месеца. Сравнително спокойни са 30%, които смятат, че могат да изкарат половин година и повече. Иначе казано, кризата увеличава социалното разслоение, тъй като около половината от пълнолетните граждани разполагат с финансов буфер да издържат още месец на извънредното положение, а едва един от всеки пети е спокоен за по-далечното бъдеще.
Мотивите за тревогата на около 15% от населението се потвърждават от дескриптивни сведения за положението им. При тях паралелно наблюдаваме завишена двойно и тройно честота на самоотчета за лош материален статус (безработица + намалено заплащане + намален трудов престой). Това не е чудно. По данни преди кризата реално безработните, включително трайните, които не посещават Бюрата по труда, са около 11%, а от тях около 8% не се осигуряват.
Приетият от правителството подход за подпомагане на изгубилите доходи обвързва извънредните компенсации с фактора „осигуреност“, докато значителна част от работещите хора не се осигуряват изобщо или се осигуряват върху намалена сума. Пример са надомните работници, неформалните работници в семейни стопанства, дребните земеделски производители, нередовно самоосигуряващите се, „прекариатът“, преводачите и „гурбетчиите“ в други страни от ЕС, които не могат да заминат поради ограничителните мерки.
В типичния случай жителите на страната очакват животът в нея да се върне към нормалния си ход “до няколко месеца “. Това е отговорът на 48%. По-големи оптимисти, че това може да стане в рамките на месец са 15%. Мнозина обаче предполагат, че финалът на това изпитание ще видим чак към края на годината (23%) или след това (15%). Към момента на изследването това кореспондира с едно средно очакване в рамките на месец да започне снемане на ограниченията в придвижването, съвместното присъствие в едно помещение и т.н.
Нещо повече – прави впечатление, че в това отношение няма съществено изместване на нагласите. Към края на март (по данни от предходния телефонен сондаж на АФИС) очакващите бързо връщане на стария ритъм на живот до месец са били едва 10%; до няколко месеца – близо 52%; до края на годината – 22,5%; по-дълго – 15,3%. С други думи, с напредването на извънредния режим не можем да говорим и за съществено подобряване на очакванията за скорошна развръзка. Ако това продължи ще измести трайно и нагласата за връщане към един все по-отдалечаващ се „нормален ход“. А това може да окаже съществено влияние и върху икономиката на страната.
*Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 11-13 април 2020 г. Интервюирани по телефона са 2085 пълнолетни български граждани.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
