Стряскащи погнози за инфлацията и обедняването на населението разпространи екипът на финансовия министър Асен Василев.
Вицепремиерът охлади надеждите за благоденствие, макар и тихомълком, без да се появи в някое тв студио. Изводите следват сами от актуализираните прогнози за бюджета.
Войната в Украйна ще свали наполовина икономическия растеж у нас спрямо първоначалната прогноза на МФ, но няма да промени и с лев очакваните приходи в бюджета. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, публикувана във вторник от Министерството на финансите. Този документ е в основата на изготвянето на Бюджет 2023.
Държавният бюджет за 2022 г. бе приет преди около месец със заложен растеж от 4,8%. Само месец по-късно прогнозата на МФ вече е променена драстично – на 2,6%. Въпреки това финансовото министерство не е ревизирало нито един от основните показатели на консолидирания бюджет.
Приходите остават 57,25 млрд. лв., разходите са 63,15 млрд. лв., а дефицитът в бюджета се запазва на 5,9 млрд. лв. (4% от БВП). Амбициозната капиталова програма също остава на ниво 8,2 млрд. лв.
В проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., който предстои да бъде одобрен от кабинета, е записано, че се предвижда запазване на размера на минималната работна заплата от 710 лева до 2025 година.
В доклада си вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев отбелязва, че през периода 2023-2025 г. се наблюдава запазване на тенденцията на увеличение на дълга, като се предвижда към края на 2025 г. да бъде достигнато ниво от 54,2 млрд. лв.
Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до ниво от 26,4% през 2023 г., 28,0% през 2024 г. и 29,5% към края на 2025 г., пише в проекта.
Очаква се през 2022 г. растежът на БВП на България да възлезе на 2,6%.Очакванията за коефициента на безработица са той да следва постоянна тенденция на намаление през периода 2022-2025 г., като се предвижда от 5,0% за 2022 г. да намалее до 4,2% през 2025 г.
Към настоящия момент очакванията са за продължаващо поскъпване на петрола и неенергийните суровини през 2022 г., което да започне да се забавя през втората половина на годината.
В съответствие с това, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до третото тримесечие на годината, след което ще започне да се забавя, а инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 10%.
Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 16,4% на годишна база през декември. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да достигне 25,1% в края на годината.
Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация, поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Услугите ще поскъпнат с 8,1% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки – с 6%. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 10,4%.
В съответствие с очакванията за низходяща ценова динамика при всички основни суровини в периода 2023-2025 г., както и с изчерпване на наблюдаваните вторични ефекти, темпът на инфлация в страната също се очаква да продължи да се забавя до 3,1% в края на 2023 г., и 2,4% и 2,2% съответно в края на 2024 и 2025 г., съобщават от финансовото ведомство и уточняват, че енергийните стоки ще имат отрицателен принос, поради очакваното намаление на международната цена на петрола, което ще доведе до поевтиняване на автомобилните горива.
Средногодишната инфлация през 2023 г. се очаква да бъде 5,1%, като ще продължи да се забавя до 2,7% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
