Много обичам операта…
Едно, че свързвам сградата на Софийската опера с бившия офис на АТАКА и с носталгия си спомням как Волен седеше под една маса под строгия поглед на Стамболийски.
И второ, че операта се намира в сърцето на KLETA MAJKA SOFIQ, в непосредствена близост до различни заведения, в които можете да пиете чаша кафе на цена, каквато и в центъра на Виена няма да намерите.
Европейска работа…
Но да не продължавам с тия размишления, а да се върна на темата, която ме вълнува.
Нощес заспах трудно. В главата ми постоянно се въртяха събитията от последните дни и седмици.
Цвета Караянчева рецитира за жените, които са като пакетче чай. Каракачанов излиза с ценоразпис за това колко се вземало по протестите.
Бойко Борисов кара джип.
Марешки изобщо не го знам какво кара, ама трябва спешно да го смени, че според мен радиото в колата му излъчва на някаква честота, която го облъчва…
Как да заспиш, когато около теб е пълно с оперни герои от времето на оперния веризъм.
Е, въртях се, ставах, пих вода, броих овце (изкарах ги 240, не знам защо) и накрая явно съм откъртил, защото на сутринта жена ми не ми говореше – явно пак съм хъркал и съм бълнувал – „ГЛАСУВАЙТЕ ЗА БОЙКО, ДА НИ СПАСИ ОТ КОМУНИСТИТЕ“!!!
Заспах и изведнъж се озовах в ролята на зрител на опера.
Сцена 1. Цвета Караянчева излиза на сцената, носейки кошничка с цветя, бутилка сок от бъз и кутийка чай от мащерка.
Цвета Караянчева:
Жената е едно пакетче чай,
Особено когато управлява.
Държава, парламент, от край до край
От първа до последна глътка вряла!
Протестъри, помнете, че сме тук
и няма да отстъпим нито метър!
Вървете да ядете пръжки с лук
там нейде, на четвърти километър
Сцена 2: В този момент на сцената се появява силует на строг и могъщ господин. Силуетът се приближава под звуците на драматична музика, базирана на фолклора от пириснкия край. Светлините огряват и се вижда ясно, че това е министър Каракачанов.
Министър Каракачанов (пее под звуците на тежко македонско хоро):
Цвето, моме убава,
убава, още гиздава,
ке ги тепам тия протестъри
протестъри, още джендъри.
Имам сабя дамаскиня,
те, купих си я от Била –
ке ги пратим у войската,
ке ги давим у реката!
Сцена 3: Изведнъж на сцената се появяват петима вегани, предвождани от лидера на „Да, България“ Христо Иванов. Веганите пият пъмпкин спайс лате макиато със соево мляко и строго и сурово гледат към управляващата коалиция.
Христо Иванов:
Вий сте MAFIQ зловеща
ще ви сготвим ние с леща,
спирулина и лимец,
соя, тофу, бял равнец.
Ний разбрахме ваш’те схеми
за ОСТАВКА ви е време
изборите са пред нас,
идем аз и Атанас!!!
Сцена 4: Под звуците на алеаторично – додекафонична музика започва битка между привържениците на Христо Иванов и статуквото в лицето на Каракачанов и Караянчева. Христо Иванов и привърженици мятат слайсове кетохляб от Савини, нежно намазани с чътни от грилован пипер и домати конкасе. От своя страна Каракачанов използва за боя торбички БИЛА, пълни с консерви риба тон, а Караянчева замеря с чаши билков чай.
В този драматичен момент на сцената се появява джип. Пред джипа тичат 5 журналистки, подвиквайки „гулю-гулю-гулю“, а музиката преминава от додекафония към поп-фолк версия на „Батальона се строява“.
От джипа слиза не друг, а премиер-министърът Борисов.
Бойко Борисов:
Ей, тулупи безподобни,
вече ми писнА от вас –
ше си бегам аз на Банкя,
ше си ям филии с мас.
Христо, ти ми бе министър.
Краси, ти такъв си днес.
Ще си взема Йоло Денев,
че подложен съм на стрес
Цвето, с чай се ти наливаш
с мащерка и сок от бъз,
а пък всеки протестиращ
вън скандира, че съм г*з.
Писна ми да карам джипа,
ше си одим на Берлин.
С Меркел ще се задомиме…
Всички на сцената: ОХ, АМИН!!!!
Звучи весела музика. На сцената излизат две депутатки на Марешки. Поглеждат стреснато:
Депутатка на Марешки 1: Ама това не е ли тоалетната на парламента?
Депутатка на Марешки 2: Оф, подписах нещо, па се оказа, че било новата конституция…
Силна музика! Завесата пада! Кой знае защо завесата е на решетки. В този момент пред завесата се появява човек с каскет.
Човек с каскет:
Смешно ли ви беше? Смяхте ли се? А? Айде сега да се посмеете пак!!!
И десетки цивилни и униформени ченгета нахлуват в залата на операта и започват да арестуват публиката.
Тук някъде се събудих, плувнал в студена пот. Вече се съмваше. Автобус номер 76 с лек тракащ звук товареше първите си пътници към центъра.
А отвън, точно до спирката се виждаше мазно петно.
„Ясно, Анушка пак е разляла олиото“ – си рекох аз. И тръгнах към кухнята, за да си направя чай…
Венци Мицов
Оффнюз
Последвайте ни и в Телеграм
