Александър Урумов
Когато човек пише текст, той трябва да го съобразява с аудиторията, особено когато част от нея ще посрещне този текст „на нож“.
В този контекст поднасям своите искрени извинения на всички емоционално увлечени по Кирил Петков биологични и социални дами у нас – не го приемайте лично.
С това изискуемо предисловие анализът може да започне.
Всъщност, Кирил Петков не е първият любим политически актьор на своите продуценти от кръга „Капитал“.
Първата „капитална“ политическа звезда на тази процудентска къща беше финансовият министър – без съмнение l’enfant terrible на финансите – Симеон Дянков, в първото правителство на премиера Бойко Борисов.
Ако имате съмнения в това, то самият Борисов вече публично отговори чий министър е бил Дянков – на кръга „Капитал“.
Предстои да видим колко години ще отнеме на Румен Радев да направи същото признание – че Петков/Василев са му пробутани от олигархичния кръг „Капитал“. Пак ще е след дъжд – качулка, разбира се, но все пак нека знаем истината.
Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова, Росен Плевнелиев – тези имена на министри са посочени от Иво Прокопиев на Борисов за неговото първо правителство.
Защо? Защото кръгът „Глобална България“, включващ Иван Кръстев и „Капитал“, са продуценти и на самия Борисов, така че изглежда съвсем логично точно те да му дадат артисти за поддържащите роли.
И то без да се явяват на избори, без някой някога да е гласувал за тях – хоп, и тези задкулисни манипулатори някак си имат ключови министри в правителството.
Е, добре, но ако никой никога не е гласувал за едни хора, а те някак си винаги намират начин да си назначат министри – това как се нарича, ако не олигархия?
И тъй като всяка продуцентска компания и всеки режисьор има свой творчески стил, то се забелязват няколко поразителни прилики между две „капитални“ политически творения.
Едни и същи параметри на едно и също приказно повествование, което „капиталните“ имиджмейкъри Прокопиеви периодично разказват на уважаемата публика.
Както би казал Насим Талеб – „рационално е онова, което позволява на колектива да оцелее“.
Нека видим кои са приликите в „капиталните“ сладки приказки за едни „добри момчета“, готови да се пожертват за благото на народа.
„Добрите момчета“ Симеон Дянков-Трайчо Трайков от първия сезон на сериала и „Добрите момчета“ Кирил Петков-Асен Василев от стартиралия втори сезон на сериала.
Първата прилика на „капиталното“ продуциране е, че при кабинета„Борисов-1“ финансовият министър Симеон Дянков и икономическият министър Трайчо Трайков вървяха в пакет като Пижо и Пендо.
Точно така, както сега финансовият министър Василев е опакован имиджово за икономическия Кирил Петков.
И тогава, и сега героите са монтирани като финансов и икономически министри.
Малката разлика е, че тогава острието на кръга „Капитал“ беше не икономическия, а финансовият министър Симеон Дянков.
А ролята на гледащия умно /поради липса на други управленски добродетели/ ръководител бе отредена на икономическия министър Трайчо Трайков.
Огледална конфигурация, но точно запазена конструкция.
Икономика и финанси – хората от „Капитал“ си имат стил и предпочитания, и безграничен апетит.
Несъмнено замислени като рекламни и ПР-продукти, рекламата на „добрите момчета“ заслужава внимание най-малко от страна на студентите-първокурсници в съответните факултети.
Втората прилика – това са конкретните идентични параметри на публичните образи. Етикетите, с които „Капитал“ продават своя управленски бранд на публиката са практически едни и същи: „министри-реформатори“ и „хора на действието“.
Добри момчета, разбираш ли.
Те са безстрашни и смели, рискуват живота си в битката срещу злото.
Борбата срещу корупцията е тяхното знаме – и в първия, и във втория сезон. Само дето „Капитал“ да пребори корупцията е като да дадеш на постна мечка чувал с круши – с идеята, че мечката ще се пребори със своята природа и ще опази крушите. Ма няма как.
За благото на човека са извършени най-големите престъпления срещу човечеството, а в името на борба с корупцията са извършени най-големите кражби. Реално.
А иначе вътре във филма тези приказни герои мощно преодоляват лошото наследство от предишните и като същински Тарзани в джунглата се мятат от лиана на лиана, недостижими за подлите земни капани.
С тези изразни средства медиите на олигархичния кръг „Капитал“ налагаха Дянков/Трайков като „министри-реформатори“, борци срещу страшната триглава ламя /тогавашната вече бивша тройна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС/.
Със същите изразни средства налагат сега тандемът Петков/Василев.
Третата прилика – и Дянков, и Петков идват от чужбина, оставили успешна корпоративна кариера– първият, или супер проспериращ бизнес – вторият. /Тук с Трайчо малко куца сравнението, понеже той не идва от чужбина, но като се вземе предвид отсъстващият му поглед – пак не изглежда да е нашенец/.
Разбира се, да сравняваш успеха на един скромен чиновнически пост /Дянков/ или незначителен по обем малък бизнес /Петков/ с министерски пост на финансите или икономиката на страна-членка на ЕС е подобно на това да сравняваш ролята на седмия храст в балета „Лебедово езеро“ с ролята на белия лебед Одета, спечелила завинаги сърцето на своя любим Зигфрид.
Но не реалните факти са важни при продуцирането на тези „капитални“ политически образи. Важното е възприятието на критично голям брой от доверчиви зрители – потенциални избиратели. Драма си трябва, сиреч добри момчета, завършили в Харвард, на които лошите да им пречат. Може и съботно-неделен курс по готварство да е, но да има сертификат с надпис Харвард на него.
Четвъртата прилика – тези добри момчета са красиви млади мъже. Сигурно ще се сетите за Симеон Дянков/Трайчо Трайков и ще се усмихнете иронично. Едва ли някой сериозно би оспорил основанието на вашия скептицизъм. Но както вече бе казано – и в този случай не реалността е важна, а легендата. Пък и казват, че властта е силен афродизиак. Впрочем, на Дянков толкова силно му беше внушен митът за собствената му неотразима мъжественост, че един ден пред медиите заяви публично, че е „българският Брат Пит, но е с очила“.
Не се шегувам, наистина го каза. Гугъл ми е свидетел.
Много по-лесно стана с внушението за Кирил Петков – затова и още в началото се извинихме на емоциално ранимите.
Снимките, налагащи Петковата красота и мъжественост винаги го показват в цял ръст– той има слаба фигура и това вероятно предполага управленски умения. Освен това се усмихва широко, сиреч няма нищо за криене и оттук – съвсем логично – всичките приказки за канадското му гражданство са чиста истина. Пък и да не са истина – това ли е най-важното, ама моля ви се, хамаха.
Всъщност, българският Брад Пит – Симеон Дянков – в момента заедно с Кристалина Георгиева го разследват по подозрения за измама в качеството им на служители на Световната банка. Сигурно се заяждат с тях.
Петата прилика – не да се заяждаме, ама министрите на „Капитал“ винаги имат проблеми с действащите нормативни правила и документи в Република България. И Дянков, и Петков. Например опитът на финансовия /през 2012 г./ министър Симеон Дянков да сложи ръка на Сребърния фонд, тоест, да прехвърли от БНБ към МФ някъде около 1.8 милиарда лева.
Едно малко пояснение по темата. Сребърният фонд е създаден през 2007 г. като целева подкрепа за пенсионната система след 2018 г., в което време вече живеем. Има си и специален закон, който сочи целта, източниците на приходи и начина на управление. Сребърният фонд е част от валутните резерви на страната и носи допълнителна доза макростабилност – както за БНБ, така и за правителството като фискален буфер в случай на недостатъчни бюджетниприходи.
През 2012 година Сребърният фонд има около 1.8 милиарда лева, през 2017 година – около 2.8 милиарда, а през май 2021 – 3.45 лева.
Ако погледнете публикациите в „Дневник“ и „Капитал“, ще видите една мантрична устойчивост на негативизма срещу управлението на парите в Сребърния фонд.
Не били носели доходи.
Ами да, тяхната основна цел е описана в закона и тази цел е да носят макрофинансова стабилност и да служат като буфер във време на тежки кризи. Проста работа е, няма нищо сложно.
Трябва да се добави само една важна подробност – Сребърният фонд не носи доходи на кръга „Капитал“. Съгласете се, че е някак обидно тези вездесъщи продуценти да имат свое протеже за финансов министър и да има едни 3.45 милиарда лева, които стоят по недостижимите сметки в БНБ, вместо да им влязат в ръцете чрез министерското протеже и да им носят доходи през подставени фирми.
Затова и тогава – през 2012 година – трябваше да се намесва Европейската централна банка, за да бъдат спрени героите на „Капитал“. Иначе – разбира се – те са много загрижени за пенсионерите. На думи. Включително и сега.
А какво общо има „доброто момче“ Кирил Петков с неспазването на закона? На 11 май гражданинът Кирил Петков, динамичен продавач на хранителни добавки в интернет, депозира документи в БНБ, с които иска одобрение на нови членове на Надзорния съвет на държавната Българска банка за развитие. В какво качество? Неясно. Продавач на хранителни добавки. Доста нетърпелив, при това.
На 12 май президентът издава указ за назначаване на Кирил Петков за министър на икономиката, с което вече го прави овластен принципал на ББР със съответните права и задължения по закон.
Един ден не е ли дребна работа, ще каже някой. Ами зависи. За някой и 3.45милиарда лева може да са дребна работа, за друг пък едно канадско гражданство може да е дребна работа. Различни гледни точки. Затова е създаден законът – за да има безпристрастни критерии.
И така неусетно описахме и шестата прилика – „добрите момчета“ по някое време неизменно се завъртат около БНБ, както пазарски кучета се въртят покрай касапница и все към чуждите мръвки гледат. Понеже – така или иначе – те свои нямат.
Всичко, което имат са техните продуценти от кръга „Капитал“ начело с Иво Прокопиев и Иван Кръстев.
И понеже в продуцирането винаги има приказен елемент, „добрите момчета“ много напомнят за дървеното човече Пинокио, издялано от татко Джепето в неговата дърводелска работилница.
Само дето в конкретния случай продуцентската работилница е глобална и е на татко Джордж Сорос, а Прокопиев и Кръстев са местните му представители. Въвели са серийно производство на политически човечета и това се оказва един отличен бизнес. Минимална инвестиция – огромна възвращаемост.
Каква е целта на целия спектакъл, освен кражбите в огромни размери, които винаги са били целта на „Капитал“?
Не е сложно.
„Добрите дървени човечета“ от втория сезон на сериала имат за задача две неща.
Първото е средството – достигане на парламентарно мнозинство в следващото Народно събрание.
Второто са целите.
Първата цел е предателство на българските интереси относно Македония и запълване на геополитически пъзел в ущърб на България.
Втората цел е удар срещу срещу семейството: въвеждане на „истанбулско“ законодателство с „еднополови бракове“ и рестрикция на родителските права и отговорности в полза на „правата на децата“.
И двете цели са поставени на най-високо ниво, ако съдим по активността на Байдъновата администрация у нас и по произнасянето на името на Кирил Петков от Джо Байдън в адреса му при откриването на „Три морета“.
Хайде, холан, драги читатели, Байдън преди няколко дни забрави името на австралийския министър-председател, дето му беше пред очите, и то в ключово важно формиране на нов Тихоокеански съюз, та ще знае кой е Кирил Петков, дето никога не го е виждал.
Несъмнено зависимостите вървят на най-високо ниво – както „добрите момчета“ имат да връщат услуги на своите създатели, така и Слийпи Джоу има да връща услуги на своите кукловоди. Тези кукловоди са му дали името Кирил Петков, и тези кукловоди не мислят доброто на България.
Затова и не изглежда Пижо-Кирил Петков и Пендо-Асен Василев да са наистина добри момчета.
Никакви добри момчета не са.
Кирил Петков и Асен Василев са Макс и Мориц на настоящия политически сезон.
Едни безразсъдни палавници, които – след много и разнообразни бели – на финала завършват печално в човките на стадо патки.
Ако тази приказка беше политическа, то патките със сигурност преди това са гласували за тях.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
