В днешната българска политика всеки мрази всеки. Борисов използва думи като „мерзост“, говорейки за опонентите си. Те го наричат „бандит“. А всички поотделно се сочат с пръст, крещейки „Мафия!“
Това прави нерешима задачата за намиране на съюзници. А без това, при силно фрагментирания политически пейзаж, България може да влезе в политическа криза, каквато не е изживявала.
Защо?
Ако изборите са днес, в следващото Народно събрание със сигурност ще се окажат пет партии, сочат данните от последното изследване на „Тренд“, приключило преди дни.
Това са ГЕРБ, които имат подкрепата на от 23,8% от запитаните, БСП – с 23,4%, „Има такъв народ“ на шоумена Слави Трифонов (15,9%), ДПС (10,4%) и „Демократична България“ (9,9%).
Което пък означава, че двете най-големи партии ГЕРБ и БСП ще останат такива и в 45-я парламент и ще имат по около 70 депутата (разпределението на мандатите е хипотетично и направено единствено с цел да онагледи ситуацията, в която всички ще се окажем– б.р.).
Партията на Слави Трифонов ще разполага с около 40 народни представители, а ДПС и „Демократична България“ – с по около 30 народни представители.
За опитите да се сформира правителство – основната задача на Народното събрание в една парламентарна република, догодина голямо значение ще има дали ГЕРБ ще успее да запази първата си позиция или ще я отстъпи на БСП.
Но и на двете партии хич няма да им е лесно.
ГЕРБ излизат от силно критикуван период на десетгодишно управление, а БСП продължава да носи товара на бивша комунистическа партия.
По конституция първа правото да реализира мандат има най-голямата група в парламента, следва втората, а едва при третия опит президентът има право на преценка на кого да връчи последния мандат.
Математически по-лесно изглежда да се направи кабинет с ядро една от двете големи фракции.
Вероятно в 45-я парламент ще има опити да се повтори тактиката от 42-ото Народно събрание – „всички срещу ГЕРБ“. Тогава обаче в законодателния храм влязоха четири партии, а партията на Бойко Борисов имаше почти сто депутати (97). Заедно с тези на „Атака“ те ставаха точно 120. Толкова имаха и съюзниците БСП (84) и ДПС (36), които излъчиха кабинета на Пламен Орешарски.
Тези почти 100 народни представители даваха на Борисов правото да смята партията си за пренебрегнат победител на вота, а формиралите правителството – за узурпатори. Още повече, че Борисов бе в удобната позиция на лидер, отказал се от властта при „първата капка пролята кръв“ (той подаде оставка на другата сутрин след сблъсъците при паметника на Васил Левски). А и тогава премиерът бе още с ненакърнена харизма, бе любимият бат’Бойко за голяма част от българите.
Днес ситуацията е коренно различна. Никой не иска ГЕРБ, а дори и да иска – не смее да го признае.
От петте сигурни формации в бъдещия парламент две са се обявили твърдо против съюза с ГЕРБ – БСП и десните. Остават Слави Трифонов и ДПС като евентуални съюзници на ГЕРБ.
Досега ДПС е било в позицията на балансьор, която партията на Слави Трифонов може да му отнеме – ако има повече мандати. Но това ще стане, ако кадрите на шоумена се окажат достатъчно дипломатични и гъвкави, за да подсигурят 120 гласа плюс един за кабинет.
Трудна работа. Ако „Има такъв народ“ подкрепи заедно с ДПС кабинет на Борисов, веднага ще се самозаклейми като партия на статуквото и ще катастрофира политически още при дебюта си.
Защото „Има такъв народ“ трупа рейтинг от протестен вот и едва ли тези, които са посегнали към бюлетината на Слави, биха искали да го видят зад Борисов.
С други думи, макар да изглежда, че правителство, подкрепено от ГЕРБ плюс „Има такъв народ“ плюс ДПС с техните общо около 140 депутати не би трябвало да има никакъв проблем, това не е така, защото между тези партии няма „цимент“. Тази конструкция трудно ще се получи, особено като се има предвид, че ще бъде подложена на атаки и от дясно, и от ляво.
Десницата, която и преди седем години, и преди четири заради вътрешни сътресения и крамоли не успя да влезе в парламента, сега със сигурност ще има представителство. И нейните представители, дори и да се окажат най-малката парламентарна група, ще се държат като маята, без която хляб не става. И нищо чудно от десните и от тяхната готовност или не готовност за компромис да зависи дали ще има правителство или отново ще се върви към избори.
Това ще бъде труден морален казус за десните, които започнаха протестите срещу кабинета. Защото ако изборите за 45-ия парламент са редовни, Борисов (когото те декларират, че не могат да търпят и минута повече на „Дондуков“ 1) ще продължи да управлява през цялото време, докато траят споровете около формирането или не на редовно правителство. Практиката показва, че те траят около два месеца.
Правителство с ядро БСП също няма много шансове.
Засега изглежда, че социалистите нямат съюзници. Голямата коалиция с ГЕРБ е абсолютно неприемлива за тях, а и би била равна на политическо самоубийство за Корнелия Нинова. Лидерът на БСП, който е сигурен победител на вътрешнопартийния вот в събота, няма как да стартира мандата си на избран от цялата партия председател, отричайки всичко, за което се е борила и което е олицетворявала досега.
БСП с Нинова начело е абсолютен „враг“ на ГЕРБ, но не иска и съюз с ДПС. Десните пък едва ли биха се прегърнали с бившите комунисти – техните избиратели ще ги бият.
Днешната ситуация казва и, че БСП и „Има такъв народ“ не могат да излъчат самостоятелно правителство. Подкрепа зад кадър от страна ГЕРБ за когото и било е немислима, все пак това е партията на Борисов. Задкулисна подкрепа от десните е невъзможна, а от ДПС – убийствена за кабинет БСП – Слави.
Правителство на малцинството, начело с формацията на Слави също изглежда невероятно. Кой ще бъде премиер? Някой от сценаристите на шоуто му ли?
Невероятно изглежда и малцинствен кабинет на десницата, подкрепен от всички останали в името на евроатлантическите ценности. Гордостта и амбициите на Борисов и на Нинова едва ли ще преглътнат Христо Иванов за премиер.
В тази ситуация изглежда, че възможно е единствено експертно правителство на националното спасение. Но тъй като това е любимата идея на ДПС, едва ли ще намери подкрепа.
Проучването на „Тренд“ показва, че шанс да се окажат в следващия парламент имат и формацията на Мая Манолова „Изправи се, България“ (4,0%) и „Обединени патриоти“ (3,9%).
В този случай 45-ото Народно събрание ще има седем парламентарни групи и ще прилича повече не на 42-ото, а на 43-ото, в което през есента на 2014 г. след проведени предсрочни избори влязоха осем формации. Това бяха ГЕРБ (84 депутати), БСП (39), ДПС (38), Реформаторски блок (23), Патриотичен фронт (19), България без цензура (15), „Атака“ (11) и АБВ (11). Този парламент излъчи втория кабинет на Бойко Борисов, зад който застанаха ГЕРБ, „Реформаторския блок“ и АБВ.
Ако в следващия парламент се окажат изброените партии разпределението на мандатите ще изглежда примерно така: ГЕРБ (66), БСП (66), „Има такъв народ“ (33), ДПС (30), „Демократична България“ (24), „Изправи се, България“ (11), „Обединени патриоти“ (10) (разпределението на мандатите е хипотетично – бр.р).
Тази конструкция на бъдещето Народно събрание има някаква вероятност да излъчи кабинет, особено, ако БСП успее да вземе макар и един мандат повече от ГЕРБ.
От първа позиция една партия, чиито лидер е бил последователен борец срещу ГЕРБ и Борисов, може да преговаря за по-широка подкрепа.
Формацията на Манолова, например, няма как да подкрепи кабинет на ГЕРБ, но може да застане зад кабинет на БСП.
„Обединени патриоти“ също могат да намерят причини да подкрепят такова правителство. Тук ключова отново е подкрепата на десницата. Подкрепата за ДПС обаче е токсична за правителство, начело с Нинова, а на „Демократична България“ – силно проблематична.
Затова подобно правителство няма много шансове за живот.
Още по-малки има четвърти кабинет на Борисов. Той може да разчита на „Обединени патриоти“ и може би на Слави, а зад кадър – на ДПС. Правителство на ГЕРБ и патриотите, подкрепено от ДПС, е повторение на днешната ситуация. И отново ще изкара хората на улицата, като пътем „убие“ Слави Трифонов. Затова и той едва ли ще даде ОК за такава формация.
От всичко казано заключението е едно – ако сега има избори, няма да има правителство.
Ще се отиде на нови избори. И България ще се подреди до страни като Испания, където за последните четири години имаше избори четири пъти. Гражданите на Израел пък ходиха до урните три пъти в рамките на една календарна година.
Ако България се окаже в такава ситуация, въпросът ще бъде кой ще управлява докато се точи парламентарната криза.
До изборите, ако са редовни, е ясно – Борисов.
Според конституцията, избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
Мандатът на сегашния парламент изтича на 26 март 2021 г., което означава, че изборите могат да бъдат най-рано на 28 март – неделя, а най-късно – 23 или 30 май.
Обикновено излъчването на правителство заема около два месеца, а мандатът на президента Румен Радев изтича чак на 21 януари 2022 г. Догодина обаче освен парламентарни, има и президентски избори, които трябва да се проведат през есента. Но както и да завършат изборите за президент, Радев е действащ държавен глава до 21 януари, когато изтича мандатът му. По конституция в последните три месеца от мандата си президентът не може да разпуска Народното събрание. Но той е длъжен да назначи служебен кабинет, ако парламентът не е успял да излъчи правителство.
С други думи, няма как да се избегне служебен кабинет на Радев, дори и по-голямата част от депутатите да минат на акъла на ГЕРБ и да бавят топката, за да остане по-дълго Борисов на „Дондуков“ 1. Парламентът трудно би удължил живота си чак до 21 октомври.
А това означава само едно – ако следващият парламент не излъчи правителство, което е по-вероятно при днешното разпределение на силите, сигурно е едно – ще има служебен кабинет на Румен Радев.
Подкрепата за отделните партии обаче може да се промени. Но едва ли много, освен ако нещата наистина не станат революционни.
Автор:
Красина Кръстева
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
