Миналата седмица група народни представители внасят Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Изненадващо с него се изменя и Законът за достъп до обществена информация чрез преходни и заключителни разпоредби, като освен това се изменят Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за корпоративното подоходно облагане и то в разнородни материи, които нямат нищо общо. Така с на пръв поглед привидния повод за налагане на акциз на тютюн за пушене, в който има определен процент глицерин, изненадващо се посяга на начина на определяне на разходите за достъп до обществена информация.
Това е скандално по две причини – 1. защото се прави “през задния вход” с надеждата очевидно да мине тайно и 2. защото може да доведе до злоупотреби от институции, които да въведат прекомерни такси и така да ограничат достъпа до информация.
Какъв е сегашният ред?
По сега действащата уредба, по правило самият достъп до обществена информация е безплатен, като следва да се заплатят единствено направените разходите по предоставяне на обществена информация по нормативи, определени от министъра на финансите. Те не могат да превишат самите материални разходи по предоставянето им. Така е издадена Заповед ЗМФ № 1472 от 29 ноември 2011 г. на министъра на финансите, по която в момента разходите са петдесет стотинки за дискета (0,50 лв.), петдесет стотинки за CD (0,50лв), девет стотинки (0,09лв) за ксерокскопие, лев и петнадесет стотинки (1,15лв) за аудиокасета и т.н. Досега, няма случаи на разнопосочно тълкуване на заповедта, нито проблем с прилагането й.
Какво се предлага?
Със законопроекта се предлага да отпадне правомощието на министъра на финансите да определя със заповед тези разходи, а вместо това да се приеме, че „заявителите заплащат материалните разходи по предоставянето на обществената информация“. В мотивите е посочено, че възможността тези разходи да се определят от министъра на финансите представлява обективен риск за стриктното спазване на посоченото законово изискване.
Ако промените се приемат обаче, всяка институция – министерство, агенция, община, кметство и т.н. ще определя сама размера на материалните разходи. Асоциацията на европейските журналисти изразява силното си безпокойство на първо място от начина, по който се правят промени в такъв важен закон, като Закона за достъп до обществена информация и то за пореден път чрез преходни и заключителни разпоредби, като това се прави чрез промени в закон, който няма и нищо общо със ЗДОИ. На второ място, считаме, че направеното предложение е необосновано, не е аргументирано добре, липсва оценка на въздействие на законодателството, както и подробни и обосновани мотиви, които да почиват на конкретен анализ на проблеми, свързани с досегашното прилагане на заповедта на министъра.
Най-сетне, считаме, че законодателният подход, при който законите се променят без дебат, без достатъчен срок за консултиране със заинтересованите страни, без надлежна оценка на въздействие на законодателството и най-вече чрез промяна, която касае правото на достъп до информация, като едно от основните конституционни права, но това не се консултира с правна комисия и минава през съвсем различен закон, е признак за лоша законодателна техника и застрашава начина на функциониране на демократичния процес. Избраният от депутатите подход подкопава доверието в начина им на работа и създава съмнения, че поправката има цели, диаметрално противоположни на заявените в мотивите.
В заключение, бихме искали да напомним, че правото на достъп до обществена информация е не само основно конституционно право, но е ключово за работата на журналистите и за функционирането на демокрацията. Единният подход, при който разходите по достъп до обществена информация са минимални и са свързани единствено с размера на цената на ксерокс копието на лист хартия или на диск, на който да се качи информация, е един от положителните елементи на ЗДОИ и на заповедта на министъра. Всяко отклонение от това правило създава опасности за произвол и за нееднакъв подход, а от там и за дискриминация. Това важи особено за малките населени места, в които малките регионални медии и сега срещат трудности при достъпа си до информация. Ще припомним единствено решението на общинския съвет в Каварна, който преди по-малко от месец се опита да въведе такса „журналист“. Обществената информация принадлежи на цялото общество. Достъпът до нея е основен инструмент за уведомяването най-вече от журналистите за случващото се в администрацията и за решенията, от които зависи цялото общество. Тя следва да остане безплатна, а разходите по заплащане на материалните разходи, следва да останат минимални и еднакви.
АЕЖ
Последвайте ни и в Телеграм
