Агоп Каспарян е икономист. От 2009 до 2016 г. е бил преподавател по дисциплините „Микроикономика“, „Макроикономика“ и „Световна икономика“ в УНСС. Гост лектор в университети в Португалия, Полша, Испания, Литва, Чехия. През 2003 г. се дипломира в „Национална школа по мениджмънт“. Магистър по „Макроикономика“ от „Университет за Национално и Световно Стопанство“. Специализирал е международна икономика към „Виенския Икономически Университет“ и бизнес икономика към Университет Евора – Португалия. От 2020 г. е член на Бюрото на Съвета на браншовите организации към БТПП и председател на „Асоциация интернет услуги и технологии“.
– Господин Каспарян, глобалната икономика върви към рецесия, в каквато са вече някои от големите икономики в света. Как минава България през тази криза?
– За жалост, „минава“ не е точната дума. По-скоро тепърва навлиза. Искрено се надявам да съм лош пророк, но всички действия и икономически мерки, които се приеха от правителството говорят за това. ЕЦБ прогнозира спад от над 8% в еврозоната само за 2020 година, а в България спадът е над 10%.
Да видим какво се случва с икономическите мерки? На практика липсват. Първите банки, които подписаха споразумения с ББР бяха едва през май месец (месец и половина след извънредното положение), от чиито кредити са се възползвали малко над 5 хил. човека за общо 8 млн. лв., а колко бяха предвидени – 200 милиона лева!
За мярката 60/40 да не говорим – до последно се даваха неясни сигнали какви да са изискванията, критериите и начина им на отпускане. Резултатът е 15% едва усвоени от бюджет от 1 млрд лв.
Ако помните имаше или може би още има едни 500 млн. лв за кредитиране на фирми от ББР – няма усвоени все още нито един лев. В Европа икономическите мерки се въведоха и влязоха в действие още първите седмици от пандемията…
– Широк дебат предизвика намаляването на ДДС за някои стоки и услуги. Адекватна антикризисна мярка ли е това?
– Доколкото ми е известно намаляването на ДДС все още се дебатира из комисиите на НС.
Не мисля, че точно сега беше моментът, още повече когато сме на прага на Еврозоната. Всички тези неясни сигнали за радикална промяна в данъчната политика не биха довели до нищо добро особено за чужди инвеститори.
Към кого основно беше насочена тази промяна? Към ресторантьорите, а здравето на хората нима не е по-важно от развлечението и вечерите по ресторанти? Защо темата за намаляване на ДДС за лекарствата беше така пренебрегната? Колко други отрасли също претърпяха изключителни загуби? Театри, фитнес залите, магазините в търговските обекти, транспортните услугите, туризмът? Въпросите са ми риторични, защото отвориш ли вратата за едни, трябва да очакваш и другите и то с пълно право.
– Промяна на данъчната система – това е дебат, който отключи епидемията в България. Назрял ли е моментът за радикални промени? Какво трябва да се преосмисли в сегашния модел?
– Когато говорим за радикални промени – още повече в данъчната система е важно много добре да осмислят, анализират и приемат промените изключително внимателно. Не може радикална данъчна промяна да правиш в рамките на месец, два или пет и то на парче. Това трябва да се направи след много внимателни анализи, прогнози и дебати с участието на икономисти, работодателски организации, бизнес анализиратори, самият бизнес във всички отрасли и така нататък, и така нататък. Най-лесно е да видим добрите практики в Европа или Азия.
От друга страна, голямата пропаст, която тепърва предстои между бедни и богати заради пандемията, поставя на дневен ред въпроса за прогресивно данъчно облагане с цел облекчаване данъчното бреме на по-бедните.
– Като сравнявате антикризисните мерки в други държави и тези у нас – къде сме ние? Фокусирани ли бяха? Защо много бизнеси или свободно осигуряващи се бяха спрени от работа, а не получиха компенсации както във Франция, САЩ, Германия?
– Нямахме ясен фокус и стратегия още от началото на кризата. Пример са дори промяна на приети закони в началото на извънредното положение и след това отново променени в рамките на няколко дни (програма 60/40, проблема със спекулата и т.н.).
Мерките трябваше да бъдат приети и да влязат в сила още в първите 2-3 седмици на извънредното положение, за да може всеки да има време да преосмисли, реорганизира и промени своя бизнес според наложената обстановка. То се случи точно обраното – масови фалити, огромен брой регистрирани хора на трудовата борса и т.н За жалост всичко това ще окаже своето отражение в идните месеци.
Ще представя накратко картината. Към средата на май месец положението е следното:
– Нямаше все още работеща мярка 60/40 – неясни критерии за кандидатстване, слухове за последващи ревизии на фирмите, усвоили средства, които, апропо, никой не излезе да опровергае.
– Мярка 500 млн. лв от ББР – все още неработеща.
Може би една от малкото работещи мярки беше за подкрепа на МСП, която пък имаше проблеми в началото с подаването на заявления.
За мерките с ваучерите за летуване и безплатни чадъри дори не искам и да коментирам.
– Как ще се отрази кризата върху социалния статус на българите след като минат летните месеци? Очаквате ли трусове?
– Трусовете са вече налице. Всички прогнози, не само на ЕЦБ, но и на Евростат, са за значителен икономически спад в целия Европейски съюз. Когато е намаляла покупателната ти способност, нямаш друг избор освен да намалиш своето потребление.
– Дали създаването на държавни бензиностанции ще се отрази върху цените на горивата? Има ли икономическа логика в тяхното създаване?
– Нека видим целия проект за държавните бензиностанции, за да може да се даде конкретен отговор дали ще се отрази върху цените на горивата. Сигналите дотук говорят по-скоро за не много голяма икономическа логика, като например – построяване на държавни бензиностанции на места, където няма такива. Вие мислите ли, че големите вериги нямаше да построят свои бензиностанции там, ако имаше автомобилен поток или икономическа логика и рентабилност ?
– Сега е времето да се предлагат нови решения, нови модели. Как оценявате икономическите програми на българските лидери на партии?
– Икономиката на България е на последно място в ЕС, така че това е достатъчна оценка за управляващите. Не само не помагат, но и често вредят. Валери Симеонов със своите предложения често е като слон в стъкларски магазин. Пример е последното му предложение за закриване на игралните зали в големите градове и оставането им само в курортите. Не искам да защитавам хазартния бизнес, но нека се направи калкулация какви ще са загубите за бюджета от неплатени данъци от евентуално приемане на тази промяна.
Ако трябва да съм честен и обективен, в момента на политическата сцена единственият лидер, икономически подготвен и говорещ адекватно за икономика е Корнелия Нинова. Това се видя много ясно по време на извънредното положение. Предложените от нея икономически промени, действия и мерки бяха най-близки до хората.
Последвайте ни и в Телеграм
