Истински абсурд става във Варна. Местният бежански център, който е най-голямата структура в страната в помощ на украинците, повече от 2 седмици функционира в отсъствието на държавата. Той работи в денонощен режим, успява да се справи с наплива, като всичко това се дължи единствено на доброволци. А те са вече изтощени, изнемогват, пък и са принудени да вършат неща, които не са им работа.
Засега проблемите се компенсират с ентусиазъм и количество – непрекъснато пристигат нови доброволци. В момента са около 100 души. Изготвят си сами графици, въртят се на смени, самообучават се… Но всички това поставя под въпрос самото съществуване на центъра в перспектива, защото доброволците, чисто житейски (семейства, работа, учене, бизнес…), трудно ще издържат, а и никой не може да ги накара насила. Мнозина от тях отправиха апел чрез „Сега“ държавата да се намеси.
„Звучи невероятно, но е така – ако си тръгнем, всичко пропада. Държавата следва да реагира и поради факта, че вълната ще се увеличава, отговорностите се множат, отварят се специфични нужди, които само тя може да посрещне“, споделиха те.
Досега държавата се отчете единствено с предоставяне на помещение в Двореца на културата и спорта (ДКС) и осигуряване на полиция. Функционира и офис на агенцията за бежанците, който се занимава само с въпросите по статута. А и работи ограничено, поради липса на капацитет.
Абсолютно цялата организационна помощ за пристигащите се осъществява от доброволците. На място нещата се координират от местния представител на „Продължаваме промяната“ Николай Стефанов; през уикендите наминават депутати, появява се и Виолета Лорер, съпруга на министър Даниел Лорер. Но и те са в качеството на доброволци.
Най-първите бежанци след началото на войната бяха поети от украинци, руснаци или бесарабски българи, установени във Варна. Помощта те осъществяваха от домовете си, а после новосформирания щаб към областна управа им предостави пространство в ДКС; започнаха да пристигат тонове дарения, да се складират там и именно така възникна бежанският център.
Очакванията на доброволците бяха, че постепенно държавата ще поеме дейността. Не стана, а това води до големи проблеми. Например:
– регистрирането на украинците в центъра става чрез личните им данни, но доброволците нямат право да боравят с тях;
– бежанците се интересуват на колко точно места в България следва да се регистрират – доброволците трудно могат да им обяснят;
– гостите питат за видовете статут, могат ли да работят, децата им да ходят на детска градина – доброволците няма как да им дадат пълна информация;
– хора телефонират заради нужда от лекар – никой в центъра не може да гарантира лекар;
– питат кога ще заработят пунктовете на границата – нима доброволецът знае?
Тези дни се стигна до абсурдна ситуация – бургаското украинско консулство да препраща към варненския център за информация бежанци, пристигнали в Бургас. „Всички почнаха да мислят, че ние сме държавата. Но не сме“, споделиха хората във Варна.
ОТ – ДО
Когато бежанец влезе в центъра, му се подава формуляр, казва му се какво да попълни, къде да вземе номерче и почака. После, съобразно номерата гостите, са извиквани край компютри, където се обработва информацията за постъпилата и налична леглова база. Там се изнамира подслон, в зависимост от нуждите (брой на групата, наличието на деца, домашни любимци, други специфики…).
След това хората са насочвани към струпаните дарени стоки и им се предоставя това, от което имат нужда. Обслужването става бързо, тъй като даренията са предварително сортирани. В повечето случаи нужните неща са налични, тъй като в началото на всеки ден чрез социалните мрежи се отправят призиви какво конкретно да се дари. Накрая гостите изчакват, докато се освободи шофьор, който да ги откара до квартирата. Ако са с малко дете в момента – може да го оставят в детския кът, който функционира в центъра. Аниматор наглежда малчуганите.
Ако пък се появи бежанец, който не иска дарения и квартира, а просто да получи информация, може да посети външен пункт на метри от центъра. Пунктът заработи преди 2 дни с идея да поразреди основната опашка.
Такава е накратко организацията във варненския център. Абсолютно всичко в него е измислено от доброволци, осъществява се от тях и е осигурено пак от тях. Кой къде да застане, в коя дейност да се включи… – измисля се в движение. Даже вече се правят оперативки, на принципа „проба – грешка“ обслужването се подобрява. Компютрите, софтуерът за квартирите, както и интернет покритието отново са дарени.
Около 12 000 души са минали до момента през центъра. Гореописаното подсказва една незначителна част от натоварването и стреса, на които са подложени доброволците.
БЛАГОДАРНОСТИ И ЛИПСИ
От изявления на министър Лорер и вицепремиера Асен Василев тия дни се разбра, че правителството не се чувства гузно. И двамата заявиха, че на доброволците се дължи благодарност, нищо друго.
А хаосът, разбира се, не е само във Варна. Кметът на Кърджали Хасан Азис например разказа вчера, че тамошните бежанци са приютени от местната църква; помощ предложили общината, различни НПО и редови граждани, а държавата отново липсвала.
РЕАКЦИИ
След излизане на публикацията от община Варна уточниха пред „Сега“, че полицията в центъра е общинска. Щабът към областния управител е поискал помещения, като е дадено именно пространството в ДКС. Дворецът също е общински.
ВИЗИТА
Около 10 часа във вторник премиерът Кирил Петков съобщи, че вечерта ще посети Варна. Преди това ще отиде до пунктовете на румънската граница.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
