Настъпило е времето на красивите жестове, хората искат политическо проветряване. Това заяви за Dir.bg социологът Първан Симеонов от „Галъп“. Той направи анализ на парламентарно представените партии и новосформирани такива, какви са вариантите за правителство и как заявката за втори мандат от Румен Радев влияе на кампанията. Dir.bg ще предложи на читателите си и мненията на други социолози преди официалното обявяване на предизборната кампания.
– В каква кондиция са партиите и кои са в крайностите?
– От сегашната гледна точка седем формации имат изгледи да са в парламента. За две от тях кампанията ще бъде решаваща.
ГЕРБ ще направи всичко възможно да спечели тези избори, за тях е въпрос на чест. Ние не можем да измерим три неща. Едното е – накрая какви щети ще понесат от евентуални разкрития, за които се закани Васил Божков, например. Второ – не можем да видим на този етап каква щета и дали ще нанесе Цветан Цветанов, защото той е доста енергичен. Трето – не можем да разберем в тази ситуация те понесли ли са някакви скрити пробойни. Нали знаете – понякога има травми, които проличават чак на изборите. Случвало се е и на други партии. На БСП й се случи веднъж при европейските избори през 2014 година. Ако помните, тогава имаше протести срещу Орешарски, предната година, те точно бяха свършили, БСП беше оцеляло, обаче се оказа, че травмите стоят, а на всичко отгоре се бяха появили и АБВ и резултатите за БСП в анкетите беше един, на изборите беше друг. И то не защото нещо са объркали анкетите, а просто защото хората, които бяха казват БСП в анкетите, не са отишли да гласуват. Така тези три неща не могат да се предвидят, но те са в по-добра позиция.
БСП е в традиционно енергична поза, даже толкова енергична, че на моменти има вътрешни проблеми. И няма какво да се лъжем – анонсът на президента стана малко от типа – Румен Радев сключи съюз с редовия бесепар малко през главата на Корнелия Нинова. Това ще е предизвикателство за Нинова. Най-голямото предизвикателство за нея е да загуби тези избори, което не е невъзможно, защото ще изглежда като човек, който е наложил силно, да не кажа силово своята воля и своята линия. Тази линия не се оказа успешна, защото загуби избори, на всичкото отгоре влезе в разпра с най-успешния проект на БСП, на линията Нинова – Радев. Това ще е трудно обяснимо за редовия бесепар.
Слави Трифонов расна, расна и порасна. За момента е спрял да расте. Трябва да видим каква и дали ще прави кампания. Но там голямата енигма са хората му по места. Там няма да може да постъпи както при учредяването на партията. При учредяването на партията в опита да има пълен контрол върху съобщенията, които изтича, в общи линии не даде на учредителите на партията нещо да говорят. Този път няма да е толкова лесно. Иначе е ясно, че той ще развива изцяло мажоритарна кампания с централизиран образ, през телевизора. И все пак ще са много важни хората по места, а те често са проблем. Така че пред Слави Трифонов ще трябва да стоят въпросите, които стоят пред всеки партиен строител. Не знам той колко умел партиен строител е, скоро ще разберем.
ДПС ще бъде максимално мобилизирана и вече се мобилизира. Пред ДПС има една много важна задача окончателно да преодолее пробойните от последните години от проявите на Местан, от конфликта с Ердоган. По всичко личи, че ДПС има условие да направи добър резултат, особено с благосклонната позиция на Ердоган. И съответно от тази позиция ще зависи дали ще бъде легитимна претенцията на ДПС за по-видимо участие в някакъв властови формат.
Демократична България също като Слави Трифонов расна през лятото, в един момент спря да расте, зае своето място в българския политически процес. За момента Христо Иванов не може да направи ефектен казус като този с Росенец, но заеха един парцел в пространството и честно казано при тях са силни мобилизациите на финала. Те са много силни в бързите мобилизации на финала. Там е въпросът как ще се наредят листите, защото има по-компактно, по стегнато нещо и по-печено, каквото е ДСБ, и едно по мудно, решително по-голямо като влияние в момента, но и доста по флуидно мрежово – това е „Да България“. Дано успеят да се развият по ефективен начин.
В патриотичното пространство най-много изпъкна ВМРО в последните години. ВМРО изпи силата на своите партньори НФСБ и Атака. Там позицията Македония направи така, че те много отчетливо стоят напоследък. И това място хич не е за подценяване, особено като се има факта, че на евроизборите те вкараха двама евродепутати. ВМРО е на ръба за влизане в парламента и зависи каква кампания ще направи.
Мая Манолова също е с много добри изгледи да влезе в парламента. Тя може да разчита на скрит или не толкова скрит вот от бесепарското пространство. Защото по всичко личи, че в това пространство текат процеси на отлюспване и т.н. и е напълно възможно Мая Манолова да е бенефициент от това. Тя има автентична подкрепа и от Таня Дончева, там са ЗМС – те имат друг тип подкрепа, там е Отровното трио, там има и не лоши десни добавки. Нека не забравяме например, че Движение България на гражданите е добре и е на няколко места в местната власт.
И сега всички тези отдолу, не ми се изброяват кое колко и как, се виждат поне две живи неща – едното е „Воля“, които за момент са далеч от бариерата, но там, както се вижда, има интересни способи на кампаниране.
Живи са и „Възраждане“, които трябва да бъдат внимателно наблюдавани, защото са интересно живо място на политическата карта.
Оттам нататък е много интересно да се види поредицата от по-малки обикновено русофилски формации. Апропо, „Воля“ и „Възраждане“ донякъде влизат в тази рамка, но има още Атака, АБВ, самите Русофили. Интересно е да се види там какво ще стане.
Партията на Цветан Цветанов е специфичен случай. И партията на Цветанов, и партията на Божков, боя се, че няма да ги виждаме толкова със социологически методи, вероятно ще ги видим накрая в изборния ден.
Иначе има още сума партии. Видяхте президента, партиите, които покани, включително и МИР, или пък има земеделски парти, местни, бизнес формации.
Точно в тези избори, когато се очаква да е по-малка активността в един момент ще натежат точно такива занаятчийски изборджии, или такива местни формации, каквито има в почти всеки областен град на България. Изкачват такива местни играчи, брокери и те ще станат много важни.
Докато обаче не видим партиите в какъв точно формат ще се явяват, не може много, много да анализираме.
– Какви са все пак прогнозите за коалициите кой за какво се бори, от колко гласове се нуждае, за да постигне целите си при очакваната ниска избирателна активност?
– Честно казано, в политиката не всеки път едно плюс едно дава две, понякога дава три, много често може да даде и по-малко от две. Президентът отвори модата на красивите жестове. Tова, което той направи с тази ранна кандидатура, е безусловно опит да се покаже последователност и да се направи един жест, защото презумцията е, че политиката е станала прекалено гъвкава. Борисов през последното десетилетие издигна това в абсолютна норма. И презумцията е, че който иска да е успешен срещу Борисов, трябва някакви други правила да измислят. Това явно направи президентът, да покаже абсолютно обратното на гъвкавост, да покаже праволинейност, което народът чете като последователност и смелост. Предполагам, че ще има още красиви жестове, защото протестите създадоха такава среда. Протестът в България направи така, че има търсене за някакво политическо проветряване. Ето например Слави Трифонов засега играе сравнително красиво. Той казва аз самичък, а имаше всякакви други варианти там. Или пък появата на Мангъров. Ще се появяват такива играчи, които да се опитват да звучат непартийно и необичайно, защото такъв е вкусът на времето, такава е обществената поръчка. То се вижда и че самият ГЕРБ така действа донякъде – опитва се да се подмладява, да вади ГЕРБ с човешко лице. Видяхме вкуса на времето БСП в местните избори кои бяха най-успешните пробиви, млади хора, усмихнати, не с дълга партийна биография, например в Перник и Русе. Това беше политическия климат и мисля, че все още е такъв.
– Коя ще бъде президентската партия на парламентарните избори?
– Не би трябвало да има, защото ми се струва, че президентът по-скоро рестартира идеята за Общия фронт. Тоест той поделя света на две, казва „Аз ще скачам“ и „Аз ще бъда срещу Борисов през тази изборна 2021 година“. И тъй да се каже, казва той, останалото е функция на това, тоест той не се струва логично да припознава някаква конкретна партия на тези избори, колкото да внушава, че битката е срещу ГЕРБ, добро – зло, промяна статукво, а не просто БСП – ГЕРБ или Слави – ГЕРБ.
– Очаквате ли на президентските избори Радев да бъде подкрепен от БСП?
– И аз като Корнелия Нинова ще кажа – нека минат парламентарните избори. Има едно много странно за редовия бесепар „И Радев да не подкрепят“, би било много трудно обяснимо. Хайде, да се скараш с Георги Гергов – добре, да се скараш с кмета си в Перник – добре, ама да се скараш с Румен Радев – някак… как да кажа. Друг е въпросът, че бесепарът цени лоялността и може да се окаже, че ходът на президента Радев му изглежда като прекалена еманципация. Но ако е вярно, че е имало координация на този ход между Румен Радев и Корнелия Нинова, това е друго. Но тук гадаем. Това вече не е политически анализ, а анализ на лични взаимоотношения, което не ми се прави. За това не бих си позволил да правя прогноза. Ще кажа, че без ясни партийни подкрепи в президентските избори е трудно. От друга страна, пак казвам, явно Радев е решил да бута тази игра под други правила. Така че – нека не бързаме.
– А кой ще обере най-голяма част от негативния вот на тези избори?
– Тук големият проблем на опозицията е, че са много опозиции и така да се каже не се очертава един, който да я обере, а се вижда, че са няколко. В резултат на което печели ГЕРБ. Защото се пилее евентуалната, протестна и електорална енергия. Затова президентът Радев я обобщава, като казва – от едната страна са братството на честните хора, а от другата са другите.
– Наситихме ли се компромати или битката на този фронт тепърва предстои?
– Аз чух заявки за нови компромати, но въпросът е дали ни омръзна и искаме ли да сменим менюто. Моето убеждение е, че е взето още едно стъпало и българското общество е по-придирчиво. Tо такъв модел на управление, какъвто последните десетина години имаме, вече е видяло, видяло му е доброто, видяло е лошото и като че ли наистина иска проветряване. Да, българският народ няма да се изненада от шкафчета, от пачки, няма да му промени мнението за един или друг политически играч. Но то бавно и полека си се трупа и в един момент – и със смяната на поколенията, и с израстването на новите поколения, които ходят на Запад и виждат, започва да иска нещо по-чистичко, по-практично, по-мениджърско, по с очила, по без шкембе, да прилича на това, което е виждал на Запад. Парадоксално за всяка една власт така, а за тези, които най-дълго стоят, най-много се отнася, прогресът произвежда критика. Защото ти управляваш, има по-добри резултати, както Бойко Борисов приема не лоши резултати с икономиката и доста сериозен късмет с коронавируса. В общи линии България е между капките засега на няколко пъти, но това прави хората по-придирчиви. Той Борисов сам го каза веднъж – едно време можехме да ги впечатлим хората с много по-малко, сега вече не се впечатляват от малко. И това е красивата диалектика, красивото противоречие в такива моменти, че колкото повече си успешен, толкова повече хората искат. И когато си бил 10 години на власт, хората вече трудно се впечатляват наистина.
– Коалиция, програмно, експертно правителство или трети или четвърти вариант, какво може да предложи следизборната мозайка?
– Всичко може да предложи, да не избързваме, включително и нови избори. Но в общи линии, ако Борисов е мъдър, то сам би предпочел малко да поседи настрана, за да може после евентуално народът сам да го извика на сцената. Като през 2013 година. Друг е въпросът, че народът може така да се произнесе, че дето се вика – почти да изглежда като че ли пак да го е извикал на сцената. Нека да не предпоставяме нещата, все пак не се очаква и някаква шеметна активност, което означава и че резултатите може да са малко по-непридвидими. Струва ми се, че България в този момент не решава въпроса за ляво, дясно правителство, този с онзи, има натрупване на критична маса, която извежда десетки хиляди хора през лятото и ще е грешка, ако която и да е формула след изборите тръгне механично да ги смята. Пак казвам – на хората им се иска нещо по-красиво. Назряло е просто, през няколко години се появява такъв момент, обикновено в такива моменти се появява някакъв голям политически предприемач, кой ли не е бил, включително Сакскобургготски и Борисов бяха такива. Сега това е Слави, за момента той е далече от ранния Сакскобургготски и ранния Борисов като величина потенциални гласове, но все пак има два месеца да прави кампания, да видим.
КРОСС
Последвайте ни и в Телеграм
