Когато някои от най-ранните представители на Homo sapiens мигрират в Европа преди около 45 000 години, те срещат неандерталци, които вече живеят на континента. И изглежда, че връзките между двата вида процъфтяват.
Анализите на ДНК, извлечена от най-старите известни човешки вкаменелости в Европа, датирани приблизително на 45 000 години, предполагат, че кръстосването между Homo sapiens и неандерталците, които по това време са на път да изчезнат, е било по-често срещано, отколкото се предполага. Това става ясно от две конкретни проучвания – едното от пещерата “Бачо Киро” в България, а другото от пещера в Чешката република.
Генетичните доказателства в новите доклади показват за първи път, че различни човешки популации достигат Европа малко след 50 000 години. Неандерталците се кръстосват с всички открити досега човешки групи, което гарантира, че някои от техните гени продължават да живеят в ДНК на съвременния човек, пише Science News.
ДНК доказателства от България
Останките на три индивида Homo sapiens, открити в българската пещера “Бачо Киро”, на територията на Община Дряново, позволяват да се извлече ДНК от тях, съдържаща между 3 и 4 % неандерталски гени, съобщава еволюционният генетик Матея Хайдиняк от Института “Франсис Крик” в Лондон на 7 април в Nature.
Древната ДНК е извлечена от зъб, както и от два костни фрагмента, датирани на възраст между 43 000 и 46 000 години. Заедно с човешките останки тук са открити и каменни оръдия на труда, изработвани от хората през късната каменна епоха (късен неолит).
„Всички индивиди от “Бачо Киро” са имали близки неандерталски предци – едва пет до седем поколения назад в родословието си“, казва Хайдиняк.
ДНК доказателства от Чешката република
Допълнителни доказателства за древно кръстосване между съвременните хора и неандерталците идват от почти цял човешки череп, открит през 1950 г. в пещера в Чешката република. Около 2 % от гените в ДНК, извлечени от вкаменелост на жена, също идват от неандерталци, съобщава еволюционният генетик Кей Прюфер от Института “Макс Планк” в Йена, Германия за Nature Ecology & Evolution. ДНК анализът показва, че жената също е живяла преди около 45 000 години.
Вкаменелостите на Hомо sapiens в България и в Чехия не са първите открития, съдържащи неандерталска ДНК в геномите си, но са най-старите, откривани в Европа.
Неандерталците изчезват преди около 40 000 години, въпреки че техните генетични следи остават – съвременните хора имат близо 2 % неандерталска ДНК.
Двете проучвания предполагат, че някои ранни хора, навлезли в Европа, оказват дълготрайно въздействие върху ДНК на съвременните хора, докато други “стигат до задънена улица”. Хората от Бачо Киро представляват наскоро идентифицирана популация от древни европейци с генетични връзки с днешните източноазиатци и с коренните американци, но не и със западните евразийци, казва екипът на Хайдиняк.
„Забележително е, че находките от “Бачо Киро” биха могли да представляват популация, която преди 45 000 години се е разпространявала поне от България до Китай“, казва еволюционният генетик Карлес Лалуеза-Фокс от Института по еволюционна биология в Барселона, който не участва в нито едно от цитираните изследвания.
“Хората от пещерата “Бачо Киро” са изработили отличителни каменни и костни инструменти и вероятно са изиграли ролята на предци на днешните европейци”, предполага Хайдиняк. Например, възстановена ДНК от костен фрагмент от Homo sapiens, датиран на около 35 000 години показва различен геном от този на по-ранните човешки обитатели на пещeрата “Бачо Киро”. Този индивид е допринесъл с гени главно за по-късните популации в Европа и Западна Азия, казва още Хайдиняк.
Последвайте ни и в Телеграм
