Заглавията са подбрани от Красимир Лозанов, маркетинг директор на едно от водещите български издателства – „Жанет 45“, но и дълбок познавач на руската култура и душевност. По време на перестройката учи политическа икономия в Московския държавен университет, а след 2000 г. има два дипломатически мандата в Генералното консулство на България в Санкт Петербург като ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси.
Селекцията му е в отговор на публикация в „Тоест“, включваща 10 заглавия.
„Към подборката на Йоанна Елми бих искал да добавя и следните много важни според мен книги… Смятам ги за достойни в случай, че някой поиска да разшири качествено обзорния си ъгъл и знания за руската и украинската ментална матрица. Книги, които помагат за по-дълбочинно разбиране на причините за конфликта, не в политически, а в културен план“, пише Лозанов и уточнява: в списъка умишлено не са включени всепризнати класически произведения (Достоевски, Толстой, Гогол, Тарас Шевченко и т.н.), доколкото около техните книги отдавна е изграден безспорен културен консенсус.
С изключение на отдавна изчерпаната книга на Пелевин, всички други са достъпни на българския пазар.
1. Владимир Шаров – „Репетиции“
Изд. Факел Експрес, превод от руски Здравка Петрова (чудесен превод!).
Сред най-важните за мен философски романи за проумяване на менталните схеми и формули в руското съзнание.
Велик роман! (Предупреждение: Започва с едни трудни за преодоляване първи 25 страници, но след тях разказът се отприщва и става чудо, така че не се стъписвайте като я започнете.)
2. Юрий Андрухович – „Московиада“
изд. Парадокс, превод от украински Албена Стаменова
Заради този роман Андрухович беше наречен „русофоб“, но това е важен роман – спорен в доста отношения (вкл. и откъм художествени качества), но важен в сегашния контекст.
3. Юрий Андрухович – „Любовниците на Юстиция“
изд. Парадокс, превод от украински Албена Стаменова
Чудесна книга, умно и блестящо написана!
4. Юрий Андрухович – „Дванайсетте обръча“
изд. Парадокс, превод от укрански Албена Стаменова и Райна Камберова
Любим, много любим Андрухович!
5. Катя Петровская – „Може би Естер“
изд. Парадокс, превод от немски Милен Милев
6. Виктор Ерофеев – „Енциклопедия на руската душа“
изд. Жанет 45, превод от руски Иван Тотоманов
Сред най-добрите съвременни зли (!) руски писатели. Заради тази книга Ерофеев беше обявен в Русия за русофоб, имаше заплахи за физическа разправа с него.
Сред най-любимите ми руски писатели. Мощен провокатор е.
7. Виктор Пелевин – „Generation “П”
изд. Калиопа, превод от руски Иван Тотоманов
(отдавна изданието е извън тираж)
Това, което се случва в областта на руските медии, върви като че ли по сценария на Пелевин, нищо че романът му е издаден за първи път още през далечната 1999.
Заб. Въобще целият Пелевин е must read автор, доколкото е главният зъл и безпощаден сатирик на всичко случващо се в Русия, в ментален и обществен план. Майстор на тънката ирония и афоризма. Изключително предизвикателен за превод (много идиоми), в много отношения и невъзможен. Но не пречи да бъде четен и мислен, въпреки наложителните компромиси в превода.
8. Людмила Петрушевска – „Откраднаха ни. История на едно престъпление“
изд. Колибри, превод от руски Ася Григорова
Хирургически срез на обществената тъкан на обществото (късносъветското и постсъветското), за да се отвори гледка към едни неща в отделните й подкожни пластове. (Уф, че отвратителна гледка
9. Гузел Яхина – „Зулейха отваря очи“
изд. Колибри, превод от руски Ася Григорова
Всички знаят за този роман, но може би не всички са го чели.
Чудесно написан и важен, макар и за една друга епоха. (Но те епохите в Русия не се сменят, този народ пребивава май само в една единствената епоха – тази на … „Русский мир“.)
10. Владимир Сорокин – „Виелица“
изд. Ентусиаст, превод от руски Васил Донев
Един от най-мощните съвременни руски писатели постмодернисти. Напълно незаслужено неиздаван и непознат в България.
За този и другите романи на Сорокин, с една дума казано: безнадежност
11. Василий Аксьонов – „Остров Крим“
изд. Жанет 45, превод от руски Здравка Петрова
Мощна философска антиутопия!
12. Юз Алешковски – „Николай Николаевич. Кенгуру“
изд. Жанет 45, превод от руски Иван Тотоманов
За него Йосиф Бродски пише: „В руската литература от ХХ век такива случаи като Юз Алешковски не са повече, отколкото в руската литература от XIX век. Имали сме двама: Андрей Платонов и Михаил Зошченко. `През XIX очевидно само Гогол.~ През ХХ Алешковски се оказва трети и явно последен, защото векът наистина свършва.
13. Наталия Мешчанинова – „Разкази“ (кратък роман)
изд. Жанет 45, превод от руски Нева Мичева
За да стане ясно какво е това руска „глубинка“, откъдето произлизат сега тези руски момчета и мъже, дето са ги настървили, натикали броните и изпратили в Украйна. Защото това не са московски или петербургски разни синковци, а са синовете на дълбоката руска провинция.
Да, добре знам, че „Разкази“ на Мещанинова е книга за нещо друго, но това, което пиша по-горе, е важен back focus.
14. Сергей Лебедев – „Предел на забравата“
изд. Кръг, превод от руски Денис Коробко
Абсолютно задължителен роман!
Руската земя ражда зло не само на своята повърхност, това зло излиза от геологическите пластове под нея.
15. Светлана Алексиевеч – „Време секънд хенд“
изд. Парадокс, превод от руски Тотка Монева, Ангелина Александрова
Енциклопедия на постсъветското живеене в Русия. Важен ключ към случващото се сега. Живял съм в Русия и в годините, влезли в разказа на Алексиевич – нито един фалшив тон в книгата й не открих.
16. и 17. Софи Оксанен – „Чистка“ и „Когато изчезнаха гълъбите“
изд. Персей, превод от финландски Росица Цветанова
Авторката е с финско-естонски произход, даже май идва преди време и България. Книгите й незаслужено минаха под радарите на повечето добри читатели у нас.
18. Аркадий Островски – „Русия от Горбачов до Путин“
изд. Милениум, превод от английски Денис Коробко
Много, много, много важна книга!
Не знам защо така тъпо преведоха заглавието. (Допускам, че от издателството са се наложили, защото Денис не може да направи подобна глупост, знам го – в оригинал е „The Invention of Russia: From Gorbachev’s Freedom to Putin’s War“.)
Островски изследва в дълбочина и с огромна ерудиция и истински журналистически талант медийния модел на съвременна Русия, докарал руснаците до сегашната политическа и морална катастрофа.
Книгата е отличена с престижната британска награда „Оруел“.
19. Кристина Курчаб-Редлих – „Вова, Володя, Владимир Путин“
изд. Сиела, превод от полски Васил Велчев
Не съм я чел, но са ми говорили, че е важно изследване.
20. Анна Политковска – „Нищо друго освен истината“
изд. Сиела, превод от руски Ангелина Александрова
21. Орландо Файджис – „Танцът на Наташа: Културна история на Русия“
изд. Рива, превод от английски Аглика Маркова
В някои отношения е спорна, но големите книги никога не са безспорни. Препоръка!
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
