10 чудни филма за любовта

Денят на влюбените – Свети Валентин (Saint Valentine) е добър повод за съставяне на класации на най-хубавите филми за любовта. 

„ПОРЕЙКИ ВЪЛНИТЕ“ (Breaking the Waves, 1996) – реж. Ларс фон Триер (Дания, Швеция, Франция, Испания)
Това е може би най-разтърсващата драма в историята на киното, посветена на Истинската любов. Вярвам, че за онези, които са гледали филма, определението „истинска” няма да прозвучи високопарно, тъй като той се занимава с метафизиката на Любовта. Не случайно са възнамерявали да го озаглавят „АМOR OMNIE” – „Вездесъща любов”.
Образът на Бес, пресъздаден гениално от британската актриса Емили Уотсън, е представен в развитие, определящо се от еволюирането на любовното чувство в душата ѝ. Преди да се омъжи, тя моли горещо Бог да я дари с дарбата да обича. И когато „открива” въжделения си любим, тя наивно вярва, че вече „знае” какво е Любов, докато всъщност е обладана от егоистично привличане, тласкащо я към пълно обсебване на любимото същество. Затова умолява Бог да ѝ върне съпруга час по-скоро, сякаш той е вещ, която ѝ принадлежи. Прозрението на Бес за погрешния начин, по който е обичала, започва да се пробужда едва след чудодейното осъществяване на егоистичното ѝ желание. Да, нейният мъж се завръща ненадейно, но… парализиран след трудова злополука. Дълбоко вярващата Бес започва да осъзнава, че е виновна за случилото се, защото се е поддала на егоистичното очакване Бог да я възнагради за привързаността ѝ към съпруга си. А жестоките изпитания, на които е подложена впоследствие, възприема като урок, че трябва да се обича, заради самата любов, а не заради даровете, които очакваме за своята вярност!

„В НАСТРОЕНИЕ ЗА ЛЮБОВ“ (In the Mood for Love, 2000) – реж. Уонг Карвай (Хонконг, Тайланд, Франция). 
Гениален филм за любовното чувство, което за някои е дори по-жизненоважно от храната. Но величието му се състои и в това, че не ни спестява горчивата истина за неговата мимолетност. 
Филмът представя по незабравим начин онези истински прекрасни мигове, в които сякаш изпадаме в плен на някакво особено настроение (за любов!), заради което си струва да си се родил човек на този свят.

„НЕВЕРОЯТНАТА СЪДБА НА АМЕЛИ ПУЛЕН“ (Le fabuleux destin d’Amélie Poulain, 2001) – реж. Жан-Пиер Жьоне (Франция, Германия).
Режисьорът на този очарователен филм споделя, че е написал сценария специално за Емили Уотсън. „Мислех си за Бес от „Порейки вълните“ на Ларс фон Триер, за нейната положителност и наивност, да не кажа дебилност“, казва той и уточнява със съжаление, че Емили първоначално се съгласила да играе, но после му отказала, защото е забременяла. Според друга версия обаче, тя не приема предложението, защото вече била обещала на Робърт Олтман да се снима в неговия „Госфърд парк“. 
Но от това недоразумение между нея и Жан-Пиер Жьоне спечелихме ние, зрителите, защото можахме да видим прелестната Одри Тоту в ролята на чудачка, която умее да задейства механизмите на чуждото щастие и да си играе на криеница със своето собствено до момента, в който и тя се влюбва истински…

„ЖУЛ И ЖИМ“ (Jules et Jim, 1961) – реж. Франсоа Трюфо (Франция).
Шедьовърът на Франсоа Трюфо! Този прочут филм от френската Нова вълна̀ е придобил с времето култов статус, благодарение на ослепителната си красота, проникновеност и умно изследване на деликатната сфера на чувствата. 
„Във филма има две теми – приятелството между двама мъже, което се опитва да оцелее и невъзможността да се живее в тройно съжителство. Идеята е, че двойката не носи удовлетворение, но друга алтернатива няма.“   (Франсоа Трюфо)

„ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА“ (Lasky jedne plavovlasky,1965) – реж. Милош Форман (Чехословакия).
Въпреки заглавието си, тази творба на Форман няма нищо общо с така наречените love stories, на които са посветени повечето лековати романтични драми. Напълно е възможно, заради кристалната му простота да се възпреме от някои като банална история. Симпатична провинциална блондинка се запознава с млад столичен пианист, свирещ в местен ресторант, след което прекарва една любовна нощ с него. Повярвала в искрените му чувства, отива да го търси в Прага. Но след като пристига ненадейно в дома му, се изправя пред жестоката реалност… 
„Привидната баналност на този филм всъщност говори за изключително майсторство: Форман наблюдава дребните човешки въжделения много точно, „заемайки“ стила на документалното кино, за да извае с леки щрихи едно комично късче от живота…“ (сп. Time)

„КРАТКА СРЕЩА“ (Brief Encounter, 1945) – реж. Дейвид Лийн (Великобритания). 
Това е една от най-проникновените мелодрами в цялата история на киното. Любовната история, около която е изградена, е напълно обикновена. Би могла да се случи с всеки от пътниците в крайградските влакове на Лондон, Ню Йорк, Москва или Токио. 
Прочувственият разказ за неосъществената връзка между женен мъж и омъжена жена звучи напълно съвременно дори и в днешния свят на тотална девалвация на дълбоките чувства.

„НОЩТА” (La note, 1960) – реж. Микеланджело Антониони (Италия/Франция). 
За мен това е един от най-великите филми, посветени на тъжния залез на любовта. Главното в него са душевните терзания на героинята (актр. Жана Моро), преживяваща болезнено настъпващото „затъмнение на чувствата”. Нощта, прекарана на поредния купон, завършва с горчивото ѝ прозрение за краха на нейния живот и илюзорността на надеждите за щастие, изградено върху любовта.
 

„КРАТЪК ФИЛМ ЗА ЛЮБОВТА“ (Krótki film o milosci,1988) – реж. Кшищоф Кешловски (Полша).
Създадена най-напред като част от телевизионната поредица „Декалог“, тази игрална версия предлага по-дълъг финал, който допълва завладяващата красота на по-краткия оригинал. 
Това е невероятно изтънчен, нежно-печален и елегично-състрадателен разказ за плахата и беззащитна любов в света на девалвиращите чувства, в който господстват пошлостта и грубостта.

„СЕКС, ЛЪЖИ И ВИДЕО“ (Sex, lies, and videotape, 1989) – реж. Стивън Содърбърг (САЩ).
Дебютът на едва 26-годишния режисьор  е отличен със „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, а Джеймс Спейдър получава наградата за главна мъжка роля. Фестивалното жури, ръководено от Вим Вендерс, отличава филма не само за новаторските му режисьорски решения, но и заради прозорливостта на младия Содърбърг, с която улавя важни социално-психологически промени в американското общество. 
„Секс, лъжи и видео“ е изключително точна диагноза на любовните отношения между младите хора в съвременния свят. 

„КАЗАБЛАНКА“ (Casablanca, 1943) – реж. Майкъл Къртис (САЩ).
По време на Втората световна война филмът се е възприемал предимно като носител на политическо послание, но днес на него се гледа по-скоро като на вълнуваща история за една голяма любов, пресъздадена блестящо на екрана от легендарните холивудски звезди Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт. И това е дало основание на Американската филмова академия да го постави на първо място в една друга класация на най-добрите филми на любовна тема за всички времена.

Другото кино

Последвайте ни и в Телеграм