Що е то, класически немски идеализъм? Много хора считат, че философията е неразбираема и безполезна наука и няма нищо общо с реалния живот на обществата. Но дали е така?! Философията е наука на идеите, а те често се доказват напред във времето.
Един от тези „предтечи“ на бъдещето е немският философ Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг – един от класическите представители на немския идеализъм, заедно с Хегел и Фихте.
Както може да се предположи, Шелинг получава солидно образование, и то на нетипично ранна възраст. Едва на 15 вече блести с ум и получава покана да следва заедно с 20-годишните. Завършва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел.
През октомври 1798 година – на 23, става професор по философия в Йенския университет. От онова време датира приятелството им с Гьоте, тогава заемащ длъжността министър-председател на херцогство Сакс-Ваймар. Тогава бил „на мода“ Ваймарския класицизъм, т.нар. етична философия на Шилер за Възвишеното, с която Шелинг влиза в спор. Занапред той често ще отрича дори теориите на учителите си.
Периодът в Йена е много значим не само за Шелинг, но изобщо за Германия. Оформя се приятелски кръг от интелектуалци като Шелинг, Гьоте, Новалис, Фихте, Шлайермахер и братя Шлегел. Те публикуват в „Критическо списание за философия“ (1802-1803), което изиграва важна роля за философската мисъл в целия свят.
Междувременно, през 1800 година, Шелинг издава най-популярното си съчинение – „Система на трансценденталия идеализъм“. Поканват го за професор във Вюрцбург (1803-1806). След това се мести да живее в Мюнхен, където получава назначение като ръководител на философската катедра в университета „Лудвиг Максимилиан“ и става главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства.
През 1809 година умира съпругата му Каролине. Трагичната загуба се случва малко преди да публикува последната си приживе издадена книга – „Freiheitschrift“. През 1812-а Шелинг се жени за една от най-близките приятелки на жена си – Полин Готер, в която намира верен спътник и утеха.
В онзи период Шелинг бил на върха на кариерата си, но с ограничена литературна дейност. Според някои, поради факта, че оборвал „всемогъщия Хегел“. Едва след смъртта на Хегел през 1834-та, Шелинг достига апогея на публичната си дейност. Той изнася лекции в Щутгарт и в Университета в Ерланген.
През 1841-ва бил лично поканен от крал Фридрих Вилхелм IV за професор в Берлинския университет. Парадоксално е назначен на мястото на покойния Хегел и в самото сърце на хегелианците. Фридрих Енгелс бил сред студентите му, но Шелинг не успява да го отклони от хегелианството. Сред слушателите му били още много бъдещи колоси на европейската мисъл: Сьорен Киркегор, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен,
Източник: Импресио
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
