Световноизвестната кула Накагин (Nakagin Capsule Tower), представляваща сграда като авангардна пчелна пита от кутии, и определяна като един от шедьоврите на съвременната архитектура, отива в историята, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Тя ще бъде демонтирана, а част от 140-те капсули ще бъдат запазени и изпратени като експонати в музеи по целия свят.
От няколко месеца в Токио тече подготовката за разчистване на околните райони за безопасно демонтиране на една от забележителностите край търговския район Гинза.
Първата капсула ще бъде премахната през следващите няколко седмици.
Построена през 1972 г., 13-етажната сграда символизира архитектурното движение „Метаболизъм“. Кулата е проектирана от Кишо Курокава, чиято идея е, че градовете и сградите винаги да се променят, отразявайки живота, в ритъм с човешкото тяло.
„Никой не съществува, отделен от мислите на хората около него. Всичко възниква чрез съвкупност от причини. Всички неща са взаимосвързани. В съответствие с този принцип, нашата цел е да изградим идеален свят, стъпка по стъпка“, пише Курокава в книгата си от 1994 г. „Философия на симбиозата“.
Курокава умира през 2007 г. на 73 години.
Въпреки че кулата е поразителна като външен вид и концепция, сградата не отговаря на съвременните строителни указания и се налага да бъде демонтирана.
Тацуюки Маеда започва да използва Накагин като втори дом през 2010 г. и сам преоборудва някои от кутиите, от 2,5 метра – толкова малки, но уютни, все едно си в детско скривалище, казва той.
В стените са вградени уреди и рафтове. От една секция излиза бюро, от друга магнетофон „Сони“ от 70-те години на миналия век, който сега е историческа забележителност, като самата сграда.
Само около една трета от обитателите на Накагин живеят там постоянно. Повечето използват кутиите като офиси. Предпочитани предимно от хора на изкуството, музиканти, режисьори и архитекти, кутиите сякаш привличат хора, споделящи подобни ценности.
Маеда и екипът му работят заедно по инициативата си от 2014 г., за да спасят Накагин и да я превърнат в произведение на изкуството, което да остане в историята. Тацуюки и екипът му издадоха през март фотоалбум озаглавен „Кулата на капсулата Накагин: Последният запис“.
Проектът за опазване предвижда някои от капсулите да „имат живот“ на различно място, а тези избрани за музеите да бъдат преработени от архитектурния офис на Курокава.
Уил Гарднър, професор в колежа Суортмор, чиято специалност е японският модернизъм, обяснява, че „Метаболизмът“ е имал своя миг на признание за органичния си подход към проблемите на градското планиране на Токио от 20-ти век.
„Това беше поколение архитекти, което се появи в епоха, когато всичко е разрушено. Но в същото време имаше много динамика и икономиката се възстановяваше. Имаше момент, в който тази голяма визия наистина можеше да процъфтява“, каза той.
Проектът на Курокава предвижда капсулите на кулата да се отделят, сменят или рециклират на 25 години. Това обаче никога не се е случвало.
Последвайте ни и в Телеграм
