Американският поет и писател Чарлз Буковски е един от най-ярките представители на поколението на битниците. Известен е с безкомпромисния си стил и „хаплив“ език. Той е страстен почитатател на класическата музика, а авторите, на които се възхищава най-много, са Франц Кафка, Ърнест Хемингуей, Луи-Фердинан Селин, Антон Чехов, Фьодор Достоевски.
Човекът Буковски
Той никога не е живял според правилата. Пил е повече, отколкото се полага, спал е с повече жени, отколкото се смята за приемливо, и е живял не по начина, на който ни учат. Той е писал не за това, за което е приятно да четеш, а за безрадостната действителност, която ни обкръжава.
Той е Чарлз Буковски – „лауреатът на американския долнопробен живот“, както е наричан от списание „Time“. Не в Америка обаче той намира най-големите си почитатели, а в Европа – континентът, чиито гени и чувствителност носи. Френските писатели Жан Жене и Жан-Пол Сартр го смятат за „най-добрия поет в Америка“. Докато е още жив, той става най-четеният в превод американски писател в света, като само в Германия биват продадени 2,2 милиона от книгите му.
Творчеството на Буковски
През септември 1987 година, няколко месеца преди излизането по екраните на драмата „Barfly“ с Мики Рурк и Фей Дънауей по сценарий на Буковски, той е посетен от американския актьор, поет и активист Шон Пен за един едновременно личен, приятелски, философски и светски разговор, предназначен за статия в списание „Interview.“ По това време той е на 57 години и е написал 32 книги с поезия, 5 сборника с разкази и 4 романа. Сред най-известни му творби са „Любовта е куче от ада“, „Любовни истории на обикновената лудост“, „Поща“, „Жени“, „Гореща музика“, „Всичко на масата“, „На юг от никъде“.
Тази статия не е изцяло базирана на казаното от Буковски в разговора му с Шон Пен. Цитатите, които ще прочетете по-долу, са извадени преди всичко от произведенията на този необикновен, канонизиран като светец от едни и напълно отричан от други, „мръсен реалист“ (по името на художественото направление, което прегръща и докарва до разтърсващ оргазъм), роден всъщност не в Америка, а в Германия, в дома на германка и американец с полско родословие.
Като въведение обаче ще цитираме самия Буковски, който коментира с Пен начина, по който гледа на цинизма:
„Смятам, че цинизмът е проява на слабост. Цинизмът е начин да кажеш, че всичко е сбъркано. Всичко е погрешно. Той е слабост, защото тя не позволява на човека да се адаптира към това, което се случва в момента. Да, цинизмът при всички положения е слабост. Също като оптимизмът.“
„Открий онова, което обичаш, и го остави да те убие.“
За живота
- „Дори само да живееш, преди да умреш, никак не е лесно.“
- „Не вярвам, че можем да подобрим света към по-добро. Вярвам, че можем да се опитаме да не го правим по-лош, отколкото е.“
- „Когато пиеш, светът все още е някъде там, но не те държи за гърлото.“
- „За да започнеш да спасяваш света, трябва да спасяваш хората един по един. Да тръгнеш да спасяваш всичко – това е романтизъм или политика.“
За жените
- „Всички жени са различни. По същество те като че ли съчетават в себе си най-доброто и най-лошото – едновременно са вълшебни и ужасни. Щастлив съм, че съществуват.“
- „Докато мъжете гледаха футбол, пиеха бира или играеха боулинг, те, жените, мислеха за нас, съсредоточаваха се, изучаваха ни, взимаха решения дали да ни приемат, да ни отхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни напуснат. В крайна сметка нищо от това нямаше значение. Каквото и да стореха, мъжете, свършваха самотни и луди.“
- „Как можеш да се довериш на същество, от което всеки месец тече кръв, и то все пак не умира?“
За таланта и писането
- „Писателите са отчаяни хора и щом у тях се появи някаква надежда, те престават да бъдат писатели.“
- „Амбициите рядко помагат на таланта. Виж, шансът е друго нещо. Талантът винаги върви подир него.“
- „Интелектуалецът казва прости неща по сложен начин, а артистът – сложни неща по прост начин.“
- „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 се изисква да направиш нещо.“
За хората
- „Някои хора никога не полудяват – те имат ужасно скучен живот.“
- „Покажете ми един човек, който живее сам, и кухнята му винаги е поддържана в ред, и аз ще ви докажа, че в 8 от 9 случая характерът на този човек е отвратителен.“
- „Естествено, че е възможно да обичаш едно човешко същество, ако не го познаваш достатъчно добре.“
- „Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е заради нещо друго.“
- „Да видиш на екрана лайно стана нещо толкова обичайно, че хората престанаха да си дават сметка, че гледат едно лайно.“
- „Каквото и да дадеш на човешкия род, той ще го издере, разкъса и осере.“
- „Потенциалът не означава нищо. Трябва да действаш. Почти всяко бебе има по-голям потенциал от мен.“
- „Ако успееш да измамиш някого, не си мисли, че този човек е глупак. Знай, че този човек просто ти е гласувал по-голямо доверие, отколкото си заслужавал.“
За любовта
- „Любовта е за китаристите, католиците и шах маниаците.“
- „Сексът е страхотно нещо, само ако си нямаш друго занимание.“
За себе си
- „Бях човек, който ставаше по-силен, колкото повече беше сам; без самотата бях като някой, който е оставен без храна и вода. Всеки ден, в който не бях сам, изсмукваше силите ми. Не изпитвах гордост от усамотението си, но бях зависим от него. За мен мракът в стаята бе като слънчева светлина.“
- „Познавам много добре своите недостатъци, което е задължително за взаимната любов.“
- „Обичайно съм кофти, но когато съм добър, съм дяволски добър.“
- „Женен съм, но нямам жена. Моята жена е моят собствен живот.“
За котките
- „Ако се чувстваш зле, просто погледни към котките; ще ти стане по-добре, защото те знаят, че всичко е такова, каквото е. Няма никакъв повод за патос тук. Те просто знаят. Те са спасители.“
- „Колкото повече котки имаш, толкова по-дълго живееш. Ако имаш сто, ще живееш 10 пъти по-дълго, отколкото ако имаш 10. Някой ден това ще бъде открито, а хората ще имат по 1000 котки и ще живеят вечно.“
За хумора
- „Ако само можехме да се видим колко сме уродливи, бихме се заобичали… осъзнавайки колко сме нелепи, с тези наши черва, преплитащи се наоколо, с лайната, които бавно се придвижват вътре в нас, докато се гледаме едни други в очите и си казваме „Обичам те“, като в същото време продуктът в нас се карбонизира, превръща се в лайна, и ние никога не пърдим, когато се намираме близо един до друг. Във всичко това има нещо много комично.“
За неправенето на нищо
- „Независимо дали си актьор, домакиня, нещо си… трябва да правиш големи паузи между периодите, в които си най-деен – време, когато не правиш абсолютно нищо. Просто лежиш в леглото си и зяпаш тавана. Това е много, много важно… просто да не правиш нищо . Това е изключително важно. Ала колко от хората в това модерно общество го правят? Съвсем малко. Ето защо са тотално откачени, фрустрирани, изпълнени с гняв и омраза.“
За болката
- „Ако човек е получавал достатъчно физическа болка, просто свиква – това е процес, привикване.Това не е храброст. Менталната болка обаче е нещо, с което няма свикване. Дръжте ме далеч от нея.“
Източник: bookriot.com, goodreads.com
Снимка: flickr.com
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
