Цар Соломон пожелал да издигне храм на Вечния и се обърнал за помощ към своя съсед, Тирския крал. Последният му изпратил най-опитните работници, придружени от човек, който трябвало да ръководи изграждането на Храма, т. е. архитект, на име Хирам.
Той бил необщителен, но надарен човек. Израснал бил сред девствени гори и единственият му учител била Природата. Той узнал най-съкровените й тайни единствено благодарение на силата на своето удивително умение да наблюдава и да вниква в същността на всичко.
След като пристигнали на мястото на строежа, той разделил работниците на три групи. Отдясно поставил дърводелците, отляво – тези, които обработвали метал, а в средата – каменоделците. Когато разпределението по групи според професията приключило, Хирам разделил всяка група на три разряда, като се съобразил с познанията на всекиго. Най-слабо обучените образували във всяка от групите разряда на чираците; по-сръчните при изпълнение на работата влезли в разряда на калфите; най-накрая – онези, които ръководели останалите, получили названието майстор.
За да се избегне объркването между разредите, всеки от членовете на отделните групи получил собствена парола, която показвала съответстващото му място в йерархията: чираците се разпознавали взаимно по думата Иакин, калфите – по думата Боаз, а майсторите – по четирите инициала IЕVЕ.
Такъв бил справедливият ред, според който мъдрият Хирам установил йерархия на степените. Знанието давало възможност на чираците и калфите да получават по-висок чин. Точно тази мъдра мярка обаче станала причина за убийството на Хирам.
Трима зли калфи пожелали насилствено да узнаят тайната парола на майсторите, определена от Мъдрия Архитект Хирам и организирали подъл заговор. В помещението, разположено в средата на Храма, ежедневно се събирали майсторите, оставяйки за резервен изход вратата откъм източната страна. Мъдрият Хирам, след като се уверял, че всички негови разпореждания са изпълнени добросъвестно, излизал последен.
Като разбрали това, тримата заговорници направили засада: всеки застанал до някоя от вратите и зачакали излизането на Великия Зидар. Хирам, приключвайки работата си за деня, тръгнал към южната врата, но там го причаквал Юбелас и го попитал за паролата на майсторите. С присъщата му кротост Хирам казал на калфата, че единствено знанието дава възможност да се научи тайната формула. Тогава калфата замахнал срещу Хирам с тежката 24-дюймова мащабна линия и искал да го удари по главата. Хирам успял да отклони удара, но инструментът се стоварил върху гърлото му.
Тогава Хирам тръгнал към западната врата, откъдето излизали всички работници. Там вече го причаквал Юбелос, който след отказа на майстора да му открие тайната, го ударил по сърцето с железния ъгломер.
Зашеметеният Хирам, едва влачейки се, опитал да стигне до източната врата, но тук Юбелюм, изпадайки в дива ярост след отказа на майстора зидар, го убил с удар на чук по челото.
Тримата престъпници, като разбрали, че планът им се е провалил, били обзети от едно-единствено желание: да заличат следите на престъплението си.
Те скрили трупа в боклука и на следващия ден го пренесли в гората, където го погребали. Само едно клонче Акация сочело къде е гробът на най-великия човек.
В същото време Соломон, понеже не видял своя майстор и предчувствал, че с него се е случило някакво нещастие, изпратил трима майстори да го търсят. Те се върнали, без да открият нищо. Тогава царят изпратил още деветима майстори, които го търсили в продължение на седем дни, докато с помощта на клончето Акация открили гроба на Хирам. Благодарение на тях, духът на Хирам възкръснал във всеки истински свободен каменоделец (франкмасон).
С помощта на някакъв непознат и на куче, което подушило следите им, укрилите се престъпници били намерени. Един от петнадесетте майстори, изпратени да накажат престъпниците, убил край извора в пещерата, където се криел, най-виновния от тях – убиеца на Хирам, Абибала. Другите престъпници се самоубили, като се хвърлили от високия склон на каменоломната. Главите на тримата били поднесени на цар Соломон.
Последвайте ни и в Телеграм
