Хората са открили толкова много и разнообразни начини да си доставят сексуално удоволствие, че би могло да се посвети цял нов уебсайт на подробното им описание. Днес обаче ще поговорим за един фетишизъм, който е сравнително малко разпространен и е свързан с краката.
Наричан от любителите на чуждиците "фуут фетиш", фетишизмът към крака е познат като сексуален интерес към формата и размера на ходилото и пръстите, наличието или липсата на обувки, чорапи и всякакви бижута и накити по краката, както и (до някаква, неизвестна засега степен) изпитването на сексуална възбуда посредством собствените крака.
Доста хора са защитно настроени към анусите си. Но има и такива, които са особено срамежливи, стане ли дума за стъпалата им, пише mila.bg. Не всеки обича да смучат палците на краката му, пък било то и силно еротично.
Така че преди да се насочите на юг от кръста, попитайте партньора си дали е съгласен да доставяте удоволствие на стъпалата му.
Фетишът по ходилата със сигурност е най-разпознаваемата запазена марка на Куентин Тарантино. В киното на Тарантино се наблюдава градация спрямо излагането на този фетиш, като в по-ранните му филми, ходилата приемат по-скоро естетическа форма и влизат в диалога ("Криминале", "Джаки Браун"). В по-късните ленти ("Убий Бил", "Разходка смърт", "Гадни копилета"), ходилата заемат все по-важна драматургическа стойност. Ако залагаме на количеството – "Разходка смърт" безспорно е върхът в излагането на тази тарантиновска мания. Освен че започва с два последователни кадъра с ходила, в лентата можем да видим как един от главните герои, Каскадьорът Майк (Кърт Ръсел) буквално облизва пръстите на краката на Абърнати (Розарио Доусън). Но ако трябва да отсъдим най-маниашката сцена с ходила в творчеството на Тарантино, приза определено печели лентата от 1996 – "От здрач до зори", режисиран по негов сценарий от приятеля му, Робърт Родригес. В конкретния момент самият Куентин (в ролята на Ричи Геко) пие текила от пръстите на Сантанико Пандемониум (Салма Хайек).
Последвайте ни и в Телеграм
