От векове хората търсят символиката на цифрите. Числото 7 е важно за християните, японците се страхуват от четворката, защото я свързват със смъртта. Смята се, че 13 носи лош късмет, а в Шотландия вярват, че децата, родени на 25-о число, ще бъдат благословени. За хората от авиацията безспорно най-лошото число е 191. Причината е повече от зловеща.
Повечето номера на полети се дават въз основа на единия от двата фактора. Първият е дължината на полета, а вторият е операторът, който го извършва. В небето, макар и рядко, стават инциденти. Когато се случи най-лошото, авиокомпанията често изтегля номера на фаталния полет и той не се използва.
Въпреки това, има един зловещ номер на полет, на чиято сметка се водят по-голям брой катастрофи. Това е именно полет 191. Стигмата на този номер принуждава много авиокомпании да го задраскат от своите номера.
Как се стига до там
Най-ранният инцидент с този номер 191 става на 5 март 1963 година. Тогава самолет на „Аерофлот“ се опитва да кацне на международното летище Ашхабад в Туркменистан. Внезапно масивна прашна буря поглъща машината и предизвиква смущения в комуникациите на аероплана. Опитът за приземяване на самолета, на сляпо и при бушуващи ветрове, се оказва фатален. При катастрофата загиват осем членове на екипажа и четирима пътници, пише Мysteriousuniverse.
Препятствие на пистата
Проклятието на полет 191 застига и полет в Пуерто Рико през 1972 година. Авиокомпанията е Prinair. Тя е основният превозвач на Пуерто Рико и извършва множество полети около острова и извън него. В нощта на 24 юни самолет на авиокомпанията пътува между летище Луис Муньос Марин в Сан Хуан и летище Мередита в Понсе, в южната част на острова.
Заради огромното си закъснение, при пристигането на самолета над летището, контролната кула е затворена. Приближавайки мястото за кацане, пилотите забелязват, че на пистата има превозно средство. За да избегнат сблъсък, те маневрират, опитвайки да заходят отново, заобикаляйки препятствието. Това се оказва фатално и самолетът пада и се разбива на пистата. От двайсетте човека на борда, петима губят живота си, включително двамата членове не екипажа. Националният съвет за безопасност на транспорта провежда разследване на смъртоносната самолетна катастрофа. Три години след трагедията е установено, че превозно средство не е имало на пистата, шофьорът му е напуснал летището минути преди сблъсъка. И досега не е ясно какво е накарало пилотите да търсят начин да прекратят кацането, пише Тhemutineer.org.
Трагедия заради немарливост
Следващият полет, станал жертва на проклятието, е една от най- смъртоносните самолетни катастрофи в Америка. Тя става през 1979 година в един ясен майски ден на международното летище О’Хеър в Чикаго. Полетът се изпълнява от самолет Douglas DC-10. Той е тридвигателен реактивен самолет. Капацитетът му е 380 пътника. Различава се по двата турбовентилаторни двигателя, монтирани на подкрилните пилони и третия, който е в основата на вертикалния стабилизатор.
Операторът на полета е American Airlines, а дестинацията е Лос Анджелис. Самолетът се отдръпва от изход К5. Полетът рулира към писта 32R и започва излитане. Пилотите ускоряват, но в момента на отлепянето на аероплана от земята, нещата се объркват. Чува се силен трясък. Пилотите проверяват инструментите си и забелязват, че двигател номер едно от лявата страна и хидравличната му система не работят.
За пътниците, чиито места се намират в лявата страна на самолета и за хората на земята, гледката е ужасяваща. Те виждат, че двигател номер едно не просто не работи, той напълно се е отделил от самолета. Двигателят, както и пилонът, прикрепващ го към крилото, се преобръщат през горната част на крилото, откъсвайки три фута от предния ръб на крилото.
Пилотите успяват да издигнат самолета от земята на височина 325 фута (99 метра). Без да знаят, че двигателят се е отделил физически от самолета, те следват стандартната процедура при повреда на двигателя, която изисква намаляване на скоростта. Заради повредата на хидравличната система, ламелите на крилото се прибират, повишавайки скоростта. Самолетът губи височина и се разбива в ремарке на 4600 фута (1,4 км) от края на пистата. Всички 271 пътници на борда, както и двама души на земята, загиват в следствие на падането на аероплана. Разследването на катастрофата започва незабавно. Една от основните улики, която детективите имат, е снимка, направена от любител фотограф и пилот Майкъл Лафлин. Установено е, че пилонът, закрепващ двигателя, се отделя заради неправилна поддръжка от страна на авиокомпанията. Между него и крилото е имало малка пукнатина, която се е увеличавала с всеки полет, извършван от самолета, водейки до неизбежното. След инцидента фирмата производител поема отговорността, за да защити своя клиент Американ Експрес. Решението засяга сериозно репутацията на Дъглас. Резервациите на полети, изпълнявани с техни самолети, намаляват драстично.
Микровзрив погубва 138 души
Третата жертва на фаталния полет номер 191 е през 1985 година в Далас. Полетът 191 на Delta Air Lines пътува от международното летище Лодърдейл към Холивуд , със спирка в Далас. Самолетът е Lockheed L-1011. Поверен е на опитни пилоти. На половината от пътя до Далас, над Луизиана, започват да се образуват гръмотевични бури. Тези бури са необичайни за горещите лета в Далас. Въпреки това, полетът продължава нормално. В късния следобед пилотите се насочват към летището в Далас, точно, когато бурята достига своя пик. Те успяват да се спуснат и захождат за кацане на писта 17 L. Точно, когато самолетът се спуска през облаците, машината претърпява микровзрив. Това е метеорологичен феномен, който причинява увеличаване на насрещния вятър, забавяне на самолета, силно низходящо течение, което избутва аероплана към земята, след което силен попътен вятър, който избутва машината напред. L-1011 се удря в земята, в поле близо до пистата, след което отскача обратно във въздуха. След тази маневра аеропланът пресича тексаска магистрала, намираща се в края на пистата, където двигателят му блъска кола, убивайки единствения пътник в нея. Последва ново отскачане на самолета във въздуха, преди пилотите напълно да изгубят контрол, блъскайки се в резервоарите с вода, намиращи се в периметъра на летището. В този момент опашната част се завърта и се озовава в тревата до пистата. Цялата предна част на самолета от ред 34 до носа, е напълно унищожена при сблъсъка. Общо 137 души, от намиращите се 163-ма на борда, загиват при трагедията. Отделът за разследване на самолетни катастрофи е изпратен незабавно да разследва катастрофата. Те се сблъскват с огромна трудност, от аеропланът не е останало почти нищо след толкова много маневри преди фаталния удар.
Бурното време в района дава на следователите първата следа. Те използват радарни изображения от момента на катастрофата. Установено е, че в момента, в който самолетът започва последното си снижаване, той преминава през гръмотевична буря със силни променливи ветрове със силни пориви.
Въпреки че полетът завършва с трагедия. От катастрофата са направени важни изводи. НАСА създава технология, която да предотвратява тези микроизбухвания. Първото такова устройство е инсталирано на самолети през 1994 година и от тогава става задължително.
Пилотска грешка разбива фаталния полет
Жертва на проклятието на полет 191 става и полет на Delta Connection. В края на август 2006 година самолет CRJ-200 пътува от Лексингтън,щата Кентъки до Атланта. На борда има едва 3 свободни места. Полет 191 бързо стартира и рулира до пистата. Пилотите стартират излитането, но забелязват нещо странно пред себе си. Светлините на пистата не били включени. Пилотите решават въпреки това да продължат излитането, което се оказва фатално. Аеоропланът излиза от трасето и въпреки, че за момент се издига във въздуха, той се удра в земята на 1000 фута (близо 305 метра) от края на пистата. Ударът отделя опашката от останалата част на самолета, убивайки 49 от 50-те души на борда. Когато слънцето изгрява над Кентъки, става ясна и причината за катастрофата. Оказва се, че полет 191 е излетял от грешната писта. Летището в Лексингтън има две писти. Писта 22 е използвана от повечето търговски трафик, а писта 26 се използва предимно от самолети на общата авиация. Пилотите случайно рулират на значително по-късата писта номер 26.
Детективите, разследващи самолетни катастрофи, преглеждат черната кутия на самолета и бързо установяват, че причината аз фаталния сблъсък е пилотска грешка. Оказва се, че са записани и множество излишни разговори между пилотите, в разрез с процедурата за „стерилна пилотска кабина”, се казва в официалното съобщение за причините за самолетната катастрофа. Вторичната вина е хвърлена върху летището, за това, че е имало само един дежурен ръководител на полети във фаталната сутрин. За случая има и трети обвинен. Детективите са категорични, че лошата маркировка и обозначение на пистата, също е част от фатално стеклите се обстоятелства.
Единственият оцелял от полета е единият от пилотите. Той обаче е тежко ранен. Прикован е до живот към инвалидна количка, след като губи единия си крак при катастрофата.
Проклятието
Проклятие застига и полет 191 на Jet Blue Airways, който на 27 март 2012 г. излита от летище JFK в Ню Йорк и се насочва към Лас Вегас. Излитането минава гладко и всичко изглежда нормално три часа след началото на полета. Изведнъж пилотът капитан Клейтън Осбон губи разсъдъка си. Започва да говори несвързано на първия офицер Джейсън Дауд. Капитанът се поти обилно и е агресивен. Започва да бълнува за покаяние на греховете, религия и тероризъм. Офицерът осъзнава опасността, в която се намира той и всички пътници. Осбон скача от мястото си и излиза от пилотската кабина. Дауд решава да се възползва от тази възможност и заключва вратата и успява да промени кода, така че да прекрати достъпа на Осбон. Дауд съобщава по радиото за ситуацията и се подготвя за кацане на най-близкото летище, а Осбон продължава да се държи неадекватно, казвайки на пътниците, че на борда има бомба и ще се разбият и ще умрат. Няколко от пасажерите успяват да го укротят със сила. За щастие, първият офицер приземява безопасно самолета и никой не е ранен. Установява се, че капитанът е имал психически срив, причинен от липсата на сън и частичен мозъчен припадък.
Броят на инцидентите с полет 191 е безпрецедентен. Това кара повечето авиокомпании да изтеглят номера на полета от употреба. Проверка на Flightаware показва, че само United и Spirit все още използват този номер на полета от големите американски превозвачи.
Въпреки трагедиите, катастрофите водят до промени и иновации в индустрията, което прави летенето все по-безопасно, пише Airlinegeeks.
Вести бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
