На 25 февруари 1991 г. започва първото заседание по едно от петте дела на мегапроцеса срещу Тодор Живков. Вижте оригинални кадри от делото срещу бившия Първи и Милко Балев в съда.
Живков е обвинен в незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО, а Милко Балев за това, че за периода 1978-1986-а година, чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства, е получил без правно основание 39 392 лева.
Същият ден – 25 февруари 1991 година, Тодор Живков е въведен в съдебната зала като подсъдим по обвинение, поддържано от прокурора Красимир Жеков.
Тодор Живков влиза под охрана в съдебната зала / Снимка: Иван Григоров
Обвинението твърди, че за периода от 1962-ра година до 10-и ноември 1989-а година, като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет на НРБ, Живков е превишил властта и правата си, с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лева.
Обвиняемият Тодор Живков твърди, че не е виновен и че обвинението е скалъпено от т. нар. „Комисия по деформациите“, начело с Андрей Луканов, както и че няма доказателства за твърденията на комисията.
Тодор Живков и адв. Даниела Доковска / Снимка: Иван Григоров
Обвинителният акт съдържа 74 страници в 7 раздела, записани са имената на 248 „свидетели на обвинението“. Започва един същински театър – явилите се в съдебната зала като свидетели, са хора от артистичния свят и от бившето Политбюро на ЦК на БКП.
Защитата се води от адвокати Рени Цанова, Даниела Доковска и по-късно включилият се адв. Йордан Школагерски. По-късно адв. Цанова се оттегля от делото, със заявлението, че „не може да участва в такъв брутален процес“.
Защитата на Живков: адвокатите Даниела Доковска, Рени Цанова и Йордан Школагерски / Снимка: Иван Григоров
На 4 септември 1992-ра година Върховният съд признава Тодор Живков за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева, а Балев е осъден на 2 години лишаване от свобода. Когато произнася присъдата „виновен“, председателката на съда Стефанка Стоянова се разплакала.
Очевидно тази жена не се е чувствала поласкана, че е първият съдия от бившия соцлагер, осъдила държавен глава за злоупотреби със служебното положение, но пък става пределно ясно, че произнася присъда не по собствено „вътрешно убеждение“. Още трима юристи от 7-членния състав на съда подписват с „Особено мнение“: Кръстьо Петров, Христо Павлов и Константин Константинов.
Председателят на съдебния състав – съдия Стефанка Стоянова / Снимка: Иван Григоров
В мотивите към присъдата на Живков се откриват и конкретно злоупотребите: раздаване на жилища на 72-ма души, покупка на 67 автомобила за нуждите на Управлението за безопасност и охрана (УБО) при МВР, и за разходи за храни и представителни нужди на държавния апарат.
Адвокат Даниела Доковска обжалва присъдата, като изтъква аргумента, че Живков може да бъде съден за държавна измяна, но не и за други деяния. Изтъква множество допуснати съществени нарушения на процесуалния закон по време на съдебния процес.
Тодор Живков /в средата/, отляво на него – адв. Рени Цанова, вдясно – адв. Даниела Доковска / / Снимка: Иван Григоров
На 28 октомври 1993 г. 5-членен въззивен състав разглежда делото и на 18-и януари 1994-та година потвърждава осъдителното решение на първоинстанционния съд, като я намалява на 1 година и 6 месеца за Живков, и с условна присъда за Милко Балев.
Милко Балев, като обвиняем пред съда / Снимка: Иван Григоров
В книгата си „Мемоари“ бившият Първи дава подробни обяснения около осъдителната си присъда и около петте дела срещу себе си. Той до Края си смята, че процесът е бил политическа поръчка, скалъпена от Горбачов и Луканов, за да могат „да се родят недостойните политическите недоносчета след 10-и ноември“.
Част от съдебния състав по делото / Снимка: Иван Григоров
„Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България…“, написва в „Мемоарите“ си Живков.
Съдийският състав изслушва Милко Балев / Снимка: Иван Григоров
Последните думи на Тато пред Темида: „Съдете ме, но не можете да решите процеса на разграбване в България!“
Пълният състав на съда по делото / Снимка: Иван Григоров
В по-разширен вид, Тодор Живков казва следното:
„Госпожи и господа съдии, дълбоко вярвам, че вие ще произнесете вашата присъда в съответствие със закона. Вие съдите един държавен глава на България. Аз мисля, че на всички става ясно, че никога не съм допускал лична корист и лична облага в моя съзнателен живот. Оглеждайки изминатия път, имам пълното основание категорично да заявя, че не се срамувам от този път. Аз не съм извършвал престъпление. Целия си съзнателен живот посветих на добруването на България и българския народ.
Прокурор Красимир Жеков представлява държавното обвинение / Снимка: Иван Григоров
А ако сега е необходимо някой да се принесе в изкупителна жертва, за да се осигури мирът и спокойствието в България, не се плаша от това да бъда аз. Ако с една осъдителна присъда над мен ще настане мир, спокойствие и добруване за българския народ, бъдете сигурни, че аз ще се съглася на това. Дали ще спре обаче този болезнен процес, който е обхванал тялото на България? Ако този процес продължи, наближава времето, когато народът ще остане без хляб и без чест. От вашата присъда, уважаеми съдии, зависи, дали българският народ ще живее с достойнство, или ще бъде хвърлен в бясната надпревара на преследването и унищожението. Благодаря за вниманието!“
Кратка среща на Тодор Живков и Милко Балев /в гръб/. В съда двамата са на разстояние един от друг / Снимка: Иван Григоров
На 9 февруари 1996-а година Общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата на Тодор Живков и Милко Балев по Дело №4.
Те са оправдани окончателно. На фона на разхищенията, извършени в последните години от демократичните правителства на България, сумите, за които бяха обвинени, днес и като „индексирани“, изглеждат повече от смехотворни.
Вляво – съпругата на Милко Балев, в съдебната зала / Снимка: Иван Григоров
Последният секретар на ЦК на БКП си отиде от този свят, без да назове по име хората около Михаил Горбачов и Андрей Луканов, които според него са организирали атаката срещу него.
Снахата на Милко Балев – Адриана Балева, в едно интервю само открехва завесата на задкулисието с думите: „Милко Балев спаси живота на Петър Младенов – за благодарност го съсипаха! Покрай делата на свекъра ми исках да си запаля дипломата на юрист от срам. Той беше изкупителната жертва на съпартийците си и беше убеден, че зад сценария стои Луканов“.
Министърът на икономиката и планирането по времето на Живков – Стоян Овчаров, призован като свидетел, пред съда / Снимка: Иван Григоров
И още нещо много съществено от онова интервю: „Свекър ми имаше няколко близки приятели, които не бяха измежду членовете на Политбюро и ЦК на БКП. Предпочиташе тяхната компания и не почиваше в Евксиноград.“
Живков изслушва обвинението / Снимка: Иван Григоров
Тодор Живков почина на 5 август 1998-а година, след тримесечна мозъчна кома. Бившият Първи не бе изпратен с държавни почести.
Бившият член на Политбюро на ЦК на БКП и шеф на кабинета на Тодор Живков – Милко Балев, почина през октомври 2002-ра, след тежко боледуване, в резултат на 4 инсулта.
Източник: impressio.dir.bg, Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
