В православния свят има икони, които не се показват публично. В много стари енории има такива икони. Достъпът до тях е достъпен само за избрани хора, които са най-укрепени във вярата си.
Средновековният храм “Света Петка” в Брезник съхранява икона на Свети мъченик Христофор Ликийски-Песоглавец, който е изобразен с кучешка глава. Брезнишката църква е едно от малкото места на Балканския полуостров, където може да бъде видяна иконата на Свети Христофор с различна глава. Другото място, на което може да бъде видяна тази икона е в Суковския манастир „Успение Богородично“ в Сърбия.
Това се прави, за да не се смущават чувствата на други вярващи, които може би не разбират мистериите и величието на тези лица. Тези икони са разположени в затворени църковни сводове и могат да бъдат извадени само по дълбока молба на верните или при възпоменание на светците, изобразени на тези икони.
Една от тези икони е иконата на Свети великомъченик Христофор.
Невежите изпадат в гняв и ужас при вида на тази икона. Те вярват, че такова лице осквернява чувствата на вярващите и разрушава основите на Църквата. Това обаче не е така. Тези хора грешат, защото не знаят живота и историята на този светец.
Свети великомъченик Христофор-Песоглавец – един от първите светии на християнския свят, най-почитаният сред истинските вярващи. Първите изображения на този светец са открити на територията на съвременна Македония, върху древни керамични амфори и те датират от V-VII в. Сл. Хр., през вековете на всеобщото почитание към този светец. Може да се види и на стенописите на древните староверските църкви.
Историята на този мъченик е загадъчна и необикновена.
В битката при Мамрик, в Либия, римските легионери успяват да заловят един страшен враг. Той бил необикновено силен и яростен, отлично владеел меча, имал страхотен ръст, но най-вече бил със страшна кучешка глава. Само с помощта на дълги копия, под прикритието на щитове, римските фалангисти успяват да притиснат врага към земята и да избият меча от ръцете им. Затворникът наричал себе си името Reprev (което означавало изгонващият).
Страшният пленник бил доведен в шатрата на императора на Римската империя Деций Траян и той с ужас скочил от трона, когато видял такова грозно създание. Но по-късно, когато императорът опознал човека-куче по-добре и видял добрия му нрав, пленникът бил помилван и приет в служба като лична императорска охрана.
Римляните знаели, че има народ с кучешка глава. Това написал и Андрей Первозванный, който в своите мисионерски скитания по границата на съвременния Иран и Пакистан срещна племе от хора-кучета. За това са писали и Плиний Старейшина, Хезиот и Херодот, който твърди, че хората-кучета живеят в покрайнините на Ойкумена и по-точно в териториите на Скития, Индия, Либия и Етиопия.
По-късно известният италиански пътешественик Марк Поло в бележки за своите пътувания посочва, че в Централна Азия той наистина е открил племе от кучешки хора или кучеглави. Но тези хора не са били мутанти или смесица от хора и кучета.
За да направят външния си вид страшен, те прерязали устата си, изострили зъбите си и превързали главите на бебетата, така че с течение на времето формата на черепа се променила в удължена форма. И най-вероятно, Reprev бил просто представител на този народ.
Така че защо този човек стана светец, почитан от всички християни от първите векове? Историята отива, че когато Представ прекосил пустинята по някаква задача от своя император, той стигнал до бурна река и момче на брега. Момчето не се уплашило от кучешката муцуната на римския легионер и го помолило да го пренесе през реката. Reprev реши да помогне на момчето.
Но влизайки в бърз поток, Песоглавеца изведнъж почувствал, че губи почва, а тялото на момчето стана невероятно тежко. Но детето му казва, смело се върви и нищо лошо няма да му се случи. Момчето казало на кучешкия войн, че всъщност той е Исус Христос и носи на раменете си всички грехове на човечеството. Песоглавеца повярвал, и пренесъл момчето до другия бряг.
На брега, Песоглавеца бил кръстен и наречен Христофор (този, който носи Христос), след което той става един от хората, които искрено вярват в Господа. Оттогава св. Христофор се счита за покровител на онези, които извършват трудна работа или тръгват по труден път.
Христофор се връща в Рим, напуска императорската служба и започва да проповядва. Римският император, който ревностно преследва християните, не харесва това. Той решил да изпрати на воина красиви блудници, за да го откажат от вярата. Христофор обаче отказал такъв подарък и тогава Деций Траян заповядал да му отрежат главата.
Интересно е, но през 1722 г. Светият Синод издаве забрана за изобразяването на Христофор „с глава на куче“, защото „ това противоречи на самата природа, история и истина“. Оттогава старите икони с Христофор ППесоглавеца започват да се рисуват, придавайки на светеца човешки облик или да бъдат унищожени.
Но на старите икони лицето на Христофор остава непроменено, с кучешка глава и от това той не става по-малко почитан от православните.
Източник: zen.yandex.com
Последвайте ни и в Телеграм
