„The Eyes of Darkness“ /“Очите на Мрака“/ писателят Дийн Кунц издава под псевдонима Лей Никълс през далечната 1981-ва. В романа си Кунц предсказва появата на коронавируса и го назовава „Ухан-400“. Според сюжета на книгата създаденият в лабораторни условия вирус може да бъде използван за унищожението на цели страни и разрушава мозъка на своите носители. На практика вирусът е биологично оръжие.
Според сюжета на книгата, китайски учен, на име Ли Чен, отива в Съединените щати с дискета, която съдържа запис за ново опасно биологично оръжие на Китай. То е наречено „Ухан-400“, защото е разработено в лаборатории, намиращи се близо до град Ухан. Всичко това научаваме от устата на един от героите в романа на Кунц?!?
Главна героиня в романа започва собствено разследване, за да разбере мъртъв, или жив е нейният син, от когото жената получава тайнствени съобщения. По време на издирването тя попада във военен завод, където всъщност синът й е бил заразен от микроорганизми, създадени по изкуствен път в изследователски център близо до Ухан.
„Ухан-400“ е съвършено оръжие. То въздейства само на хората. Нито едно друго живо същество не може да бъде поразено от него. Подобно на сифилиса, и „Ухан-400“ не може да оцелее вън от носителя си. А когато носителят му умира, „Ухан-400“ изчезва със спадането на температурата до 30 градуса?!?, се казва в книгата на Кунц.
В романа се отбелязва, че вирусът „Ухан-400“ може да бъде използван за унищожението на цели държави. Въздействието му е особено пагубно за мозъка.
Дийн Кунц / Снимка: Getty Images/Guliver Photos
За романа на Кунц и предсказанието в него за коронавируса, пръв се сеща собственикът на книжарница в Хонг Конг – Алберт Ван. Той коментира факта, че около Ухан са концентрирани няколко научно-изследователски института по микробиология и вирусология.
„Умен и проницателен писател като Кунц е знаел това и използвайки това малко късче информация, е създал история със съвсем реалистичен развой“, отбелязва Алберт Ван.
Британският писател Пол Френч, специалист по Китай, твърди в британската преса, че има голям обем данни, че китайците са разработвали биологично оръжие още през Втората световна война.
„И японците са провеждали в Китай изследвания в областта на химическото оръжие, които някои свързват с т.нар. Отряд 731 – група военни, които са практикували опити с живи хора в Северен Китай. Те признават, че са съхранявали такива химически оръжия точно в Ухан“, подчертава Френч.
Към това схващане се присъединява и издателят Пит Спариер, който смята, че Кунц е имал известна информация още през 80-те години на миналия век и фантазията му я е е „доразвила“.
В историята на литературата подобни книги-предсказания, не са рядкост. Написаната през 1898 г. книга за потъването на кораб с името „Титан“, всъщност предсказва потъването на „Титаник“. Там съвпадат всички обстоятелства – големината на кораба, сблъсъкът с айсберг, човешката трагедия…Реалната история се случва 14 години по-късно от издаването на романа?!?
„Авторите на художествена проза много често успяват да напипат тема, която тръгва от нещо загатнато в пресата, което те разработват и когато фантазията им успява да се развихри, в крайна сметка в един момент написаното от тях може да се възприеме дори за пророчество! Макар то да е просто една художествена измислица, която по някаква причина се превръща в реалност“, отбелязва Алберт Чан.
Всъщност, Юнг нарича това препокриване на художествена измислица от реалността „синхронична случайност“. Тя има своето научно обяснение: че нещата не се случвагт само на принципа Причина-Следствие, а и като вътрешна причинност.
Интересен е фактът, че макар повечето книги на Дийн Кунц да са екранизирани, точно „Очите на Мрака“ никога до днес не е привлякла вниманието на кинематографистите.
Дийн Кунц е много интересен писател с нелек живот. От дете бил малтретиран от алкохолизирания си баща, което несъмнено е повлияло на психиката му и се отразява и в творчеството му като писател. Започва да пише още през студентските си години в Университета Шипенсбург и печели награда в конкурс за литература на списание „Атлантик Монтли“.
За да издържа семейството си, Кунц работи в държавна програма за помощ и защита на деца в неравностойно положение, от която остава разочарован и разкритикува като фалшива грижа. Сблъсъкът с реалността оформя и политическите му виждания като отрицател на популизма на властимащите и борец за граждански свободи. Първият му роман излиза през 1968 г. и за кратко време издава още 10 произведения научна фантастика. След година и половина получава предложение от жена си в продължение на пет години тя да издържа семейството, а той да се занимава с писателска дейност, и ако не пожъне успех, да остави литературата.
През 1970 г. Кунц започва да пише трилъри и романи на ужасите, като издава по осем произведения на година. По препоръка на издателите си започва да използва псевдоними, тъй като, според тях, читателите не харесват автори, които постоянно сменят жанра си. През своята писателска кариера Дийн е използвал много псевдоними: Аарон Уолф, Антъни Норт, Брайън Кофи, Дейвид Акстън, Деан Дуайър, Джон Хил, Лей Никълс /б.а. под който издава „Очите на Мрака“/, Оуън Уест, Ричард Пейдж. По-късно Кунц купува правата за тези романи, за да носят неговото име, но само три са преиздадени след преработка от писателя.
Едва 10 години, след като изцяло се отдава на писане, Кунц прави първия си голям пробив с романа „Шепоти“. Други две книги – „The Key to Midnight“ и „Панаирът“ също са продадени по 1 млн.екземпляра. Неговият първи бестселър е „Demon Seed“, чиито продажби скачат, след като излиза филмът със същото име през 1977 г., и той продава над два милиона копия за една година. В наши дни книгите на Кунц са преведени на 38 езика и са издадени в общ тираж от около 250 милиона екземпляра, като тези цифри растат. Четиринайсет негови произведения са оглавявали класациите на „Ню Йорк Таймс“. Според много издания, той е „най-популярния писател на съспенса в Америка“. През 2008 г. Кунц е бил шестият в света най-високо платени автори, заедно с Джон Гришам.
По книгите му са заснети много филми. Има и Асоциация на феновете на Дийн Кунц. Заради известността си, писателят е ставал няколко пъти жертва на кражба на самоличност – смелчаги публикували свои произведения с неговото име.
Авторството му на романа „Очите на Мрака“ е безпрекословно.
Impressio
Последвайте ни и в Телеграм
