Всяка година на 31 декември срещу 1 януари вдигаме чашите с шампанско в чест на Новата година. Но кой е решил, че тя настъпва точно тогава? Оказва се – римляните.
Първоначално те отбелязвали настъпването на новата година на 1 април – денят, в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухнало голямо въстание против римската власт в Иверия. Това наложило консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превърнал в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната става окончателна. А на 1 април започва да се празнува „лъжливата“ нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
Символ на Новата година за древните римляни става двуликият бог Янус. Едното му лице гледа напред, а другото – назад към миналото. На латински името му идва от „врата“ и отворен вход с ярка. Римляните му принасяли жертоприношения на 1 януари.
Всъщност всички култури, използващи годишен календар, празнуват Нова година. Но не при всички това е 1 януари.
Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година („Акиту“) са се организирали празненства в древен Вавилон.
В Египет през 4241 г. пр.н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил – юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр.н.е.
През 2700 г. пр.н.е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани „Празник на пролетта“, траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но традиционно китайците по света отбелязват и нова година по китайския календар.
Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.
Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.
Виетнамската нова година, наричана „празник Тет“, се празнува според лунния календар.
В Европа начало на новогодишните чествания във вида, в който ги познаваме – с пищни празненства, балове и фойерверки, слагат венецианците преди пет века – през 1522 г. В онези времена Сияйната република задавала новите моди. Другите европейски страни я последвали и в това нововъведение. Германската Свещена Римска империя празнува 1 януари от 1544 г. Испания, Португалия и Полша – от 1556 г. Руската империя – от 1700 г. Това е едно от нововъведенията на Петър I.
В България празникът идва с Освобождението. Обичаят да се украсяват елхи по Коледа и да има офицерски балове на Нова година въвежда княгина Клементина, майката на Фердинанд. Така България се вписва в европейската традиция. А най-старата българска традиция за началото на Новата година е сурвакането.
Източник: Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
