Светлозар М. Василев за новия сериал по едноименния комикс на Нийл Геймън.
Първата седмица след премиерата на дългоочакваната екранизация на едноименния комикс на Нийл Геймън сочи, че зрителите и кино критиците са приятно впечатлени от сериала. Повечето коментари се спират върху факта, че филмът пресъздава духа на комикса, интересния сюжет, брилянтната сценография и актьорска игра. Съгласен съм напълно с тях, но не по-малко важни са посланията на филма, до които достигаме докато пътешестваме в света на въображението. Сънища, кошмари, Ад и смъртнямат особен смисъл, ако не разбираме тяхното значение и не ги разглеждаме като взаимосвързани с реалността, мечтите, желанията и виталността.
Морфей в света на сънищата. Кадър от филма
За да пресъздаде тази вселена на Нийл Геймън са били нужни точно тридесет и три години.
Това не е учудващо – темата е вечна, вълнувала е някои от най-светлите умове на човечеството и има множество персонификации в литературата, театъра, киното и музиката. Морфей, Онейрос, Кралят на сънищата и Пясъчния човек ще останат завинаги в хранилището на колективната ни памет. Карл Бел (Bell, 2022) посочва, че в „Илиадата“ именно сънищата са оръжията, които Зевс използва, за да окуражи Агамемнон да воюва срещу Троя, а в Рим Морфей е слуга на Сомнус, Бог на съня. Морфей е описан и от Овидий в „Метаморфози“, а Шекспир често използва сънищата и най-вече кошмарните сънища като средство, чрез което буди нечистата съвест на героите си („Хамлет“, „Юлиус Цезар“). В Античността и средните векове Краля на сънищата най-често е негативен герой, но характеристиките му се променят през XIX и XX век. Пясъчният човек е герой от фолклора на Северна и Централна Европа, който помага на децата да заспят като хвърля пясък в очите им, а Пушкин му приписва способността да лекува последиците на нещастната любов („К Морфею“, 1816). Дори и днес противоречивите тенденции към Морфей са видни в персонификациите му във филми като „Матрицата“ и видеа като “Enter Sandman” на Металика. Този списък може да е много дълъг, но въведението към сериала на Нийл Геймън би бил непълен без приноса на „Тълкуване на сънищата“ на Фройд, който сменя парадигмата като убедително доказва, че сънят не е пратен от боговете, а е плод на собствената ни психика (Фройд, 1900). Неговата книга поставя началото на съвременната психоанализа, развита след него от множество автори, включително от К. Г. Юнг, който въвежда идеята за колективното несъзнавано. Именно върху Фройд и Юнг стъпва Геймън, когато описва пътуването в света на сънищата – както собствените, така и в тези на другите.
Сюжетът
Историята е посветена на Краля на Сънищата Морфей, който заедно с безсмъртните си братя и сестри Смъртта, Съдбата, Отчаянието и Луцифер, управлява Вселената. Морфей е отговорен за света на сънищата, мечтите и кошмарите, без които би настъпил хаос и човечествето не би оцеляло. Развръзката на филма е призоваването на Морфей в света на смъртните, където е държан в плен в продължение на 100 години. След освобождаването си Краля на сънищата се опитва да възстанови западналото си кралство и да върне тритте магически амулета, които му гарантират божествен статус – торбичка с пясък (оттук и името Пясъчен човек), шлем и червен рубин.
Зрителското преживяване
Усещането докато гледаш сериала е, че си потопен в различен свят, който е хем познат, хем изцяло нов като среда и герои. Така и трябва да бъде – Фройд неслучайно постулира, че „Сънищата са кралския път към несъзнаваното“, а през по-голямата част от времето действието се развива точно там.
Няколко сцени се запечатаха в съзнанието ми с особена сила.
Първата е визуализацията на Ада и битката на асоциации между Морфей и Луцифер. Всеки от тях трябваше да измисли представа за същество, пространство или идея, която да победи въображението на противника. В битката на асоциации се редуват вълк, змия, антиматерия. Морфей побеждава противопоставайки им надеждата. Надежда в Ада?!!
Битката на представи между Морфей и Луцифер, кадър от филма
Втората сцена или по-скоро поредица от сцени бе възможността за пътуване в сънищата на другите – визуализация на способността на човека да се докосне до несъзнаваното на друг, позната ни от шаманските и религиозни практики на древността и психоанализата днес, но и ефекта от това върху другия.
И на трето място – йерархията и реда в света на Безсмъртните, голяма част от които бяха изоставили ролите се за да преживеят това, което чувстват хората. Резултатът бе плачевен.
Вместо заключение
Именно в сцените, въвличащи ни в етичните дилеми на Морфей, са скрити посланията на филма. Именно тук разбираме мотивите на Краля на сънищата – той се стреми не просто да оцелее и възстанови своето царство, а да възстанови реда в цялата вселена. А това е невъзможно без спазването на морални императиви. Защото не само реалността, но и света на въображението има свои правила, които не бива да се нарушават. Дори и да си Безсмъртен.
Използвана литература
Фройд, З. (1900). „Тълкуване на сънищата“, изд. Колибри, София 2020;
Пушкин, А. С. (1816). „К Морфею“, Собрание сочинений в 10 томах. М.: ГИХЛ, 1959—1962. Том 1. Стихотворения 1814–1822;
Bell, K. (2022). „The Sandman: how representations of dreams and nightmares have changed over time“, The Conversation, University of Portsmouth, UK, published August 12, 2022
Артакция
Последвайте ни и в Телеграм
