Василий Андреевич Жуковски е руски поет и прозаик, един от пионерите на романтизма в руската литература. Автор е на много елегии, след които на известните „Теон и Есхин“ и „Людмила“, на много патриотични творби, песни, балади и романси.
Творческата му дейност обхваща също преводи на руски на английска и немска поезия – творби на автори като Фридрих Шилер, Гьоте и Джордж Байрон; превел е „Одисея“ и „Илиада“ на Омир и известната индийска поема „Нал и Дамаянти“ – откъс от древноиндийския епос „Махабхарата“; бил е литературен критик; почетен член, а от 1841-ва година – пълноправен академик в Петергбурската академия на науките.
Известен е като автор на текста на химна на Руската империя „Боже, царя пази“. Участвал е в създаването на либретото на операта на М. И. Глинка „Иван Сусанин“.
Жуковски е бил учител по руски език в императорския двор на бъдещата императрица Александра Фьодоровна, както и наставник на престолонаследника Александър Николаевич. До 1841-ва година той се ползвал с благоволението на двора и се е застъпвал за участта на много поети, изпаднали в немилост по политически причини.
Самият Жуковски признавал за свой духовен учител Николай Карамзин. Литераторите от кръга, известен под името „Арканзас“ отричали класицизма.
В тяхната лирика се зараждат метафизични образи, сантиментални мотиви, идилични картини и чувство на меланхолия. Различна е и ритмиката на мерения стих – предимно в т.нар. руски хекзаметър. Жуковски е един от първите, които прокарват път на романтизма в руската литература.
Животът на Жуковски е много интересен, има невероятна съдба още от раждането си. Роден е на 9-и февруари 1783-та година в малкото село Мишенско, Тулска губерния, като син на влиятелен помещик и туркиня.
Майката на малкия била пленена в Молдова и после подарена за крепостна на Афанасий Бунин. Така момчето било осиновено от помешчика Андрей Жуковски, който живеел в дома на Бунини, и му дал фамилията си. За да получи дворянска титла, малолетният Жуковски бил записан на фиктивна военна служба в Астраханския хусарски полк.
През 1789- година бил произведен в прапорчик, което му давало право на дворянски сан. Записан бил да учи в частен пансион и за известно време в Главното народно училище в Тула, откъдето бил изключен по „неблагонадеждност“ за слаб успех.
С възпитанието му се заема Варвара Юшкова, доведена сестра на поета. В нейния дом се събирали на литературни вечеринки много жени, и според биографите на Жуковски животът му в тази среда го направила сантиментален по характер. Именно там като младеж Жуковски започва да пише стихове. Завършва Благородния пансион при Московския университет и се записва в „Другарско литературно общество“.
Запознал се с писателя Николай Карамзин, автор на първия руски сантиментален роман. Първите му опити за лично творчество били подражателски. Копирал идеи на Державин и Ломоносов.
Първите си поетични творби публикувал през 1797-а година. С баладите си „Людмила“, „Светлана“ и „Касандра“ се наредил сред модните на онова време поети.
През 1805-а година започнал да публикува свои творби в сп. „Бюлетин на Европа“, което се издавало от учителя му Николай Карамзин. По-късно Жуковски става главен редактор на изданието. Именно на неговите страници за първи път издава елегията „Селското гробище“ и сантименталната история „Марина Гроув“, които му донасят популярност.
Появяват се и първите критически бележки за литературата, които правят силно впечатление с познанията на Жуковски по литературна история и теория. Особено висок интерес предизвикали статиите му „За новата книга“, „Писателят в обществото“, както и критичното изследване „За баснята и басни на Крилов“.
Драстичните промени в съдбата на Жуковски като автор дошли през 1810-а година, когато той напуснал редакцията на списанието и столицата Москва. Поезията му от онзи момент нататък за един период от време отразява исторически събития за Русия, като войната с Наполеон.
Жуковски описва битката при Аустерлиц. Самият той служи в московската милиция с чин лейтенант и участва в битката при Бородино. Известната си поема „Певец в лагера на руските воини“ написва преди битката при Тарутино. Стиповете му стават популярни сред войниците и офицерите на фронта.
През 1813-та година бил ранен и го демобилизират. Завръщайки се в светския живот, пожелал да сключи брак с любимата си Мария Протасова, но майката на девойката се възпротивила и този брак не се реализира. Раздялата стимулирала поета да създаде една сбирка от 80 стихотворения.
През 1817-а година Жуковски се връща в Москва и започва служба в императорския двор. Вдовицата на императора Мария Федоровна се отнасяла с голямо уважение към поета още от времето на неговата творба „Послание към император Александър“, в което Жуковски го нарича спасител на народите. През 1826-а година Жуковски бил назначен за наставник и на младия престолонаследник Александър.
Поетичният талант на Жуковски буквално процъфтял във второто десетилетие на XIX век. Тогава той написал баладите си „Еолийска арфа“ и „Вадим“, стихотворенията „Цветя на завета“ и „Море“. Те са пропити с романтизъм и сантиментализъм. Пътят на романтизма в руската литература категорично бил прокаран именно от поети като Жуковски.
Много е писано за голямата дружба между Жуковски и Пушкин. Когато Пушкин изпраща на Жуковски своето стихотворение „Руслан и Людмила“, в отговор получава подарък – портрет на В. А. Жуковски с надпис „За победителя студент от победен учител“. През всичките години след запознанството и до смъртта на Пушкин Жуковски е бил за своя млад приятел, спасител.
Само Жуковски можел да укроти буйния темперамент на Пушкин. Когато през 1820-а година Пушкин е нарочен за изпращане в Сибир заради дръзки стихотворения срещу царя, именно Жуковски и Карамзин се застъпват за него и усдпяват два заменят заточението му с прехвърляне на юг.
През 1825-а година, когато Пушкин отново е обвинен за участие в декабристкото въстание, Жуковски отново му помага чрез влиянието си в двора. Жуковски е сред малкото приятели на поета, които го посещават по време на изгнанието му в Михайловско.
Самият Пушкин виждал в Жуковски свой учител и наставник. На него посвещава стихотворението си „Небесната душа“, в което нарича Жуковски „ангел-спасител“. Годините 1836-37-а са много трудни за Александър Сергеевич Пушкин. След появата на Жорж Дантес, несериозното поведение на съпругата му Наталия, интригите на висшето общество, клеветите и унизителните епиграми, адресирани до семейството на Пушкин, той е изнервен и решен за дуел.https://www.youtube.com/embed/Pu93r6IYCiM
Единствено мъдрият Жуковски бил в състояние да му повлияе да не се поддава на провокациите. Първия път успява, но втория – не. Пушкин е ранен в корема и умира след два дни агония.
Съдбата иронично „избира“ за ден на смъртта му датата 29-и януари – рождения ден на Жуковски. Загубата е непрежалима. Умира една одухотворена връзка, скрепена с човешка обич и любов към литературата.
Жуковски е приятелят, който описва в подробно писмо последните часове от живота на Пушкин до неговия син. След смъртта на Пушкин, помага по всякакъв начин на семейството му и съдейства за издаването на съчиненията на Пушкин.
Благодарение на своята нравственост и влиянието си в двора, Жуковски неведнъж се застъпвал не само за Пушкин, но и за Лермонтов, Шевченко, Колцов, Баратински, Вяземски, Херцен и др. поети, които изпадали в немилост по политически причини. През 1833-а година създава стихотворение със заглавието „Молитва на руския народ“, но за потомците то станало известно като руския химн „Боже, царя храни“.https://www.youtube.com/embed/3qUFErfzIMc
Въпреки големите му заслуги за трона, през 1841-ва година отношенията му с царския двор се влошили дотолкова, че оттам се „отървали“ от него с почетна оставка. Изпаднал в немилост, Жуковски се преселва да живее в Германия, където прекарва последните десет години от живота си.
Именно там, на късни години се жени за младата Елисавета Райтерн (1821-1856), дъщеря на стария му приятел – художника Райтерн. От нея има дъщеря Александра (1842-1899) и син Павел (1845-1912).
Двамата сключват брак в Германия. Семейното щастие, обаче, не траяло дълго. Съпругата му се разболяла от душевна болест и изпадала в чести депресивни състояния. За Жуковски било тягостна гледка, да наблюдава агонията й.
В един момент се разболява и самият той. Зрението му отслабва и върви към пълна слепота. Двамата с Елизабет правят няколко опита да се завърнат в Русия, но лошото им здраве, така и не им позволява да го сторят. В последния период от живота си Жуковски трескаво работи, въпреки намалените си сили. Превежда поемата „Рустам и Зораб“(1846-1847) – епизод от епичната поема на Фирдоуси „Шахнаме“ по превода на немския поет Ф. Рюкерт.
Оттогава е и ненадминатия и до днес негов превод на „Одисея“ (1842-1849) на Омир. През 1845-а година написва „Приказка за Иван-царевич и сивия вълк“, а през 1850-а завършва книгата си „Мисли и бележки“.
Василий Жуковски умира на 24-и април 1852-ра година в германския град Баден-Баден. Прахът му бил пренесен в Русия още през август същата година и погребан в Санкт Петербург, в Тихвинското гробище.
Еми МАРИЯНСКА
Импресио
Последвайте ни и в Телеграм
