Животът в Средновековието се отличава като значително по-тежък и по-кратък от нашия, така че подходът им към всеки аспект от живота, в това число и брака, е бил прагматичен. В който и исторически период да живеят хората са се ухажвали, влюбвали са и в резултат на това е настъпвала интимността.
Любовта наистина е играла важна роля в средновековното съзнание и по думите на Томас а Кемпис, немски монах и писател от този период: „Нищо не е по-сладко от любовта, нищо по-висше, нищо по-силно, нищо по-голямо, нищо по-радостно, нищо по-пълноценно и нищо по-добро нито на небето, нито на земята“, пише vesti.bg.
Запознанствата са трудни във всяка епоха, особено през тъмните векове, но как средновековните хора са намирали време за това. Като са следвали следните практични съвети, разбира се:
Събиране на информация за запознанствата – огледайте обстановката!
Имало ли е много самотни хора в средновековна Англия? Да. Жените от „ниските“ класи често е трябвало да работят няколко години, за да спестят за зестра, следователно са имали по-дълъг и може би по-свободен „девически живот“.
Аристократичните ергени обаче не са били склонни да бъдат необвързани дълго време и всъщност много от тях са се женили още в младежка възраст. Браковете им са били уговорени и често кралят или кралицата са се намесвали, тъй като те са имали голямо влияние върху брачния живот на благородниците. След смъртта на третия си и последен съпруг Луси от Болингбрук (1074-1136 г.) плаща на крал Хенри I 500 марки за правото да остане свободна.
Не бъдете хитрец: Пазете се от млади любовници!
Към средновековни запознанства младите е трябвало да се отнасят с предпазливост. Много хора обикновено израствали в среда, в която наблизо имало други необвързани хора. Чирак, живеещ с майстора си и неговата дъщеря, фермерски работници, които зяпат дойки, млади лордове, които се забавляват със слугини – това са клишета днес, но са били реалност за много хора през Средновековието.
Ако семействата одобрявали връзката, тя в най-честия случай водела до брак, но тайните връзки били меко казано недолюбвани и често се смятали за знак за потенциални неприятности – оттук и английските балади, които предупреждавали за „ковачи“, ловуващи млади „красиви девойки“ по време на селски панаири.
Бъдете романтични – пишете писма!
Средновековните бракове обикновено са били свързани с преговори, особено около зестрата, но не всичко е било свързано с пари.
Може би най-старото валентиновско писмо на английски език е написано от Марджери Брюс (р. 1495 г.) до годеника ѝ Джон Пастън (1444-1504 г.) през февруари 1477 г. В страстното си писмо до своя „добре обичан Валентин“ тя казва, че баща ѝ няма да увеличи зестрата ѝ, но че ако Джон я обича, все пак трябва да се ожени за нея. Дълбоко прочувствено и лично писмо, Марджери моли Джон да не споделя писмото с никое друго „неземно същество, освен с него самия“.
По време на ухажването хората често си разменят любовни символи. Андреас Капелан, автор на „De Amore“ от XII в., ръководство за придворна любов, изброява няколко обичайни любовни символа, сред които кесии, пръстени, огледала, пояси и умивалници.
Рицари, покажете им копието си!
Придворната любов и рицарството са съществени аспекти на средновековното общество и култура. В центъра на тази култура е бил турнирът.
Турнирите се появяват в Англия през XII век. Обикновено те се състояли от рицарски боеве и схватки. Мелетата били големи, организирани битки между рицари, които не се очаквало да бъдат опасни, но понякога водели до сериозни наранявания или смърт.
Турнирите се считали за „почтено“ място за запознанства. Това е било място, където героични рицари са се съревновавали и са дефилирали, докато благородни девойки са ги гледали с възхищение. Някои съвременни консервативни коментатори обаче се оплакват, че турнирите са място за фриволност и похот.
Етикет: Не забравяйте да гледате към тавана, когато се оригвате!
Ако средновековен самотник е поканен в семейния дом на потенциалната си половинка, би било добре да запомни следния истински средновековен етикет: Дръжте ръцете си чисти – не галете кучето или котката! Не забравяйте да избършете пръстите си в покривката, вместо да си облизвате пръстите.
Костите не бива да се гризат и не си вадете остатъци храна измежду зъбите.
Не яжте с вилица! (Вилиците са се използвали за приготвяне на храна, но повечето средновековни европейци са смятали, че вилиците са странно нещо за ядене.) Не яжте и с нож! (Много хора са носели нож на колана си, за да режат храната преди ядене.)
Разбира се, ако храната е течна, използвайте лъжицата си! (За всичко останало хората обикновено се хранели с ръце.)
Не сядайте твърде близо до солницата! (Солта е била скъпа и се е свързвала с престиж – така че добър съвет за запознанство по време на голяма вечеря е да се види кой е седнал най-близо до солницата). Можете да се оригвате, но гледайте към тавана, докато го правите!
И не забравяйте, че не трябва да уринирате в помещенията на домакина, освен ако не сте отседнали за една нощ и не е преди лягане.
Оглеждайте се за красота, добро семейство и богатство
В книгата „Catholicon“ на Джон Балби от 1286 г. жените са съветвани да се интересуват от следните неща в потенциалния си съпруг: „мъжка добродетел“, „семейство“, „красота“ и „мъдрост“. Мъжът трябва да се интересува от следното в потенциалната си съпруга: „красота“, „морал“, „семейство“ и „богатство“.
Облечете се така, че да направите впечатление – но не прекалено!
Средновековните жени, които се готвят за среща, трябва да носят най-високата си шапка с купол и най-добрата си рокля (може би тази с подвижни ръкави, както е било обичайно), гарнирана с най-хубавия ленен вимпел. Това помагало за удължаване на шията – дългата шия при жените се смятала за красива.
Мъжете трябва да помнят, че на среща трябва да носят най-добрата си рокля и чорапогащник. Все пак не се обличайте прекалено луксозно – „законите за разкоша“ в късносредновековна Англия, като например Уставът за храненето и облеклото от 1363 г., се опитват да гарантират, че гражданите не се обличат и не консумират повече от това, което отговаря на социалния им статус. Тези правила включвали какви видове кожени украшения могат да се носят и от кого.
Запасете се със застояла овча урина и кръв от бик! (?!?)
Ето няколко съвета за красота за жените, които били актуални за средновековните запознанства:
Изскубнете веждите си и преместете линията на косата си назад! Високото чело се е смятало за привлекателно. Една от рецептите за обезкосмяване е била смес от оцет, яйца от мравки и бръшлян.
Избелете лицето си! Бледата кожа се е смятала за красива и за да я постигнат, някои жени са нанасяли върху кожата смеси, като бял оловен прах, смесен с овча мазнина.
Скрийте родилните петна и бенките с домашен коректор! През Средновековието тези „дефекти“ понякога са били свързвани с вещерството. Смятало се, че когато една жена реши да става вещица, сключва договор с дявола, а той оставя петно или белег по кожата ѝ, за да „бележи“ слугинята си. Една от популярните смеси е била маска за лице от бича или заешка кръв.
Станете блондинка с органична боя за коса! Светлата коса при жените се е смятала за най-красива. Жените, които не били блондинки, можели да опитат боя за коса, направена от застояла овча урина и шафран!
Момчета, прочетете за Даниел от Бекълс!
Даниел от Бекълс е автор на популярна книга за етикет от XIII век. По отношение на външния вид той казва, че косата на мъжа трябва да е прилежно оформена, брадата му да не е нито дълга, нито рошава, ноктите да са привлекателни, а зъбите да се поддържат чисти.
Една от рецептите за почистване на зъбите през Средновековието е била да се смесят листа от градински чай със сол, да се овалят на топчета, да се стрият на прах и след това да се втрият в зъбите. Наистина мъдър съвет!
Интимност? В изобилие през Средновекието.
Макар че средновековната църква ясно е заявила, че сексът извън, а за някои духовници и във, брака е греховно нещо, литературните и документалните свидетелства сочат, че средновековните британци са били похотливи като зайци.
Например, разказът за тийнейджърката Алисун от „Приказка за мелничаря“, която „слага“ рога на по-възрастния си съпруг, а след това подмамва млад мъж да я целуне по „голите ѝ гърди“, както и всички „Кентърбърийски разкази“, са били предназначени за четене на глас.
Съчиненията на персийския лекар Абу Бакр Мохамед Закария Рази (854-925 г.) стават популярни в Европа чрез по-късни преводи. Сред съветите му за контрацепция е нанасянето на кедрово масло върху долните части на тялото преди полов акт за мъжа или след него за жената. Той също така казвал, че ако жената скочи назад след секс, „семето ще изпадне“.
Факти бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
