„Хората нямат идеи. Идеите имат хора.“ – Карл Густав Юнг
Идеите са семената на най-великите ни постижения, но и на най-разрушителните ни дела. Идеите, превърнати в действие, понякога водят до индивидуално и социално развитие, друг път до индивидуално страдание и социална разруха.
Определени идеи мога да доведат до масова психоза и да мотивират отделни индивиди до невъобразимо жестоки действия, така че за външен наблюдател да изглежда сякаш цялото общество е обладано от злото.
Разсъждавайки върху масовата психоза, отприщила се в Европа в средата на 20 век, довела до опустошителни войни и геноцид, Карл Густав Юнг пише следното:
„Точно когато хората най-много се гордееха, че са изоставили суеверната си вяра в демонични сили, се оказва, че вместо да обсебват изоставени сгради или руини, демоните са се вселили в главите на иначе напълно нормалните европейци. Тиранични, маниакални, отровни идеи и делюзии са плъзнали сред всички и хората са започнали да вярват в най-абсурдните неща, точно като обладани от демони.“
Юнг посвещава живота си на изучаването на човешката психика и на това как идеите влияят на индивидуалното и социалното развитие. Нужно е да сме изключително внимателни кои идеи подкрепяме и кои отхвърляме и това е особено важно, когато се отнася до идеите относно човешката природа, човешкия потенциал и правилното устройство на обществото.
Тези идеи определят ценностната ни система, подтикват ни да действаме по определен начин и да се стремим към определени цели.
Тези идеи са интегралните компоненти на моралния ни компас, който ни ориентира кое е правилно и кое е погрешно, какво е омраза и какво е любов.
Повечето от нас не са особено внимателни по отношение на това какви идеи окупират умовете ни и пасивно приемаме тези, които са популярни за времето ни.
Повечето от нас са контролирани от идеите на другите хора и не полагат особени усилия да помислят дали тези идеи са правилни или погрешни. Психологът Силвано Ариети предупреждава:
„Който контролира идеите, скоро ще контролира и действията ви, защото всяко действие е предшествано от идея.“
Понякога пасивното съгласие в полето на идеите спомага благополучието ни и просперитета в обществото, но друг път идеите, оформящи духа на съвремието ни, правят точно обратното. Някои идеи отварят пътя към страха и безпокойството, откъсват ни от реалността, водят ни до силна омраза, карат ни да регресираме психологически и разрушават възгледите ни за човешката природа и възможности.
Идеите от този вид руският писател Фьодор Достоевски нарича „бесове“.
Ричард Левиар пише в предговора на романа му „Бесове“:
„Възможно е зла, чужда идея да завладее човека, заблуждавайки го, извращавайки развитието му, водейки го до престъпление или лудост… Човек, оформен от идея, може да бъде покварен и унищожен…“
Обладан от бесове, индивидът е неспособен да се изправи пред предизвикателствата на живота. Бесовете нямат нищо общо с истината и не са изградени върху факти и доказателства, а върху илюзии, което води до невъзможност човек да осъзнае предизвикателствата на реалността.
Човешките същества са много податливи на илюзии и напредъкът в науката и технологиите не ни имунизират срещу илюзорни идеи.
Карл Густав Юнг предупреждава:
„Никога не можем да сме сигурни, че някоя нова идея няма да се промъкне в нас или в ближните ни. Знаем от съвремената, както и от древната история, че такива идеи са често толкова странни, причудливи, че се разбиват напълно в лицето на реалността. Очарованието им предизвиква фанатична обсесия, а резултатът е, че всички обладани, без значение от добрите им намерения и рационални обосновки, изгарят живи.“
Бесовете приемат много форми – дали идеи, промотиращи заучена безпомощност или пасивност, унищожавайки човешкия потенциал, дали социални или религиозни идеи, които заклеймяват определана раса или етническа група като „чума за човечеството“ и подтикват към гонения и масова жестокост, или пък политически идеологии, които водят до селектирането на малка група хора за сметка на останалите и по този начин създават предпоставките за масовата психоза на тоталитаризма.
Убеждения, които разделят обществото на две класи – управляваните и управляващите, имат дълга история и множество варианти. Дали е комунизъм, феодализъм, крале, кралици, фараони, или пък модерната версия – бюрократи и политици, бесовете на авторитаризма пречат на функционирането на обществото като потискат потенциала на населението и затварят всички в решетките на тоталния контрол на малка група от покварени и властолюбиви индивиди.
„Ненормално е да гледаш на човека като на подчиняваща се машина. Ненормално е да отричаш динамичната му природа и де се опитваш да контролираш мислите и поведението му, да го свеждаш до инфантилно състояние на подчинение.“ – Джоуст Мийрлоу
Как тези авторитарни идеологии, които са подготвили обществото за ужасите на тоталитаризма, се разпространяват сред членовете му?
Обикновено първите, които биват обсебени са индивидите със силна жажда за власт, които я задоволяват, упражнявайки контрол над другите.
„Не всички хора желаят да доминират над големи групи от хора, но тези, които желаят, повлияват на живота на мнозина.“ – Силвано Ариети
Когато такива индивиди се доберат до институционална и политическа власт, семето за разпространението на авторитаризма е посято. Колкото повече власт и ресурси акумулират, толкова повече бесовете на авторитарната идиеология се разпространяват.
За жалост, развитето в областта на психологията и по-специално в областта на социалната психология, е позволило разработването на много ефективни методи за моделиране умовете на масите.
Политици и бюрократи от целия свят се възползват днес от тези методи за контрол на ума. Мийрлоу обяснява:
„Точно както технологичният напредък на модерния свят е усъвършенствал оръжията за физическо изтребление, така е усъвършенствал и тези за психологическо. Тоталитарното психологическо оръжие си служи с пропагандиране и хипнотизиране с цел подчинение.“
Но дали личностите, които разпространяват тези авторитарни идеологии са просто зли? Дали наистина разпространяват тези идеи с намерението да причинят вреда и страдание на другите?
Руският писател Александър Солженицин, живял в общесво, обсебено от тоталитарните бесове на комунизма, предполага, че на тези индивиди им липсва осъзнаването на факта, че подготвят обществото за унищожение. Вместо това те убеждават себе си и другите, че това, което вършат е за доброто на обществото, а не просто за тяхна лична изгода. В „Архипелагът Гулаг“ Солженицин пише:
„За да извърши зло, човешкото същество трябва първо да повярва, че това, което прави е добро, че това което върши е добре обмислен акт, който е в съзвучие с естествените закони.“
„Идеологията – това е което дава на злодеянието оправдание, а на злосторниците решителност. Идеологиите са социални теории, които им помагат да виждат действията си като добри, вместо като лоши, в собствените им очи и в очите на другите. По този начин те не чуват проклятията, а само хвалебствията.“
Каква роля модерните технологии играят в този процес?
Психологът Мийрлоу обяснява:
„Сравнението между тоталитаризма и психозата не е случайно. Илюзорното мислене неизбежно се промъква във всяка форма на тирания и деспотизъм. Злите сили от архаичното минало се завръщат. Натрапчивият импулс да тръгнеш към саморазрушение се развива и оправдава една грешка с друга, за да се разшири и достигне до порочния патологичен кръг, който се превръща в доминиращата цел на живота. Илюзиите тръгват от лидерите и се разпространяват сред масите, които те контролират.“
Густав Льобон, авторът на „Психология на тълпите“, пише:
„Масите никога не търсят истината. Те извръщат очи от доказателствата, които не са по вкуса им, предпочитайки грешката, ако тази грешка ги съблазнява. Който умее да ги снабди с илюзии, лесно става техен господар. Който се опита да унищожи илюзиите им, винаги става тяхна жертва.“
Физиологичните инфекции могат да се разпространят сред популациите и да достигнат епидемични пропорции, но същото важи и за инфекциите на мисленето. От тези епидемии, най-опасна е масовата психоза. По време на масова психоза, лудостта става норма в обществото и илюзорните убеждения се разпространяват като зараза.
Тъй като илюзиите могат да приемат много форми, лудостта може да се прояви по различни начини. Специфичният начин, по който се развива масовата психоза е различен в зависимост от историческия и културния контекст на ифектираното общество.
„Тоталитаризмът е модерен феномен на тотално централизиране на държавната власт, съчетана със заличаване на индивидуалните човешки права. Тоталитарното общество се състои от тези, които са на власт и обективизираната маса, жертвата.“ – Артур Верслуис.
В тоталитарното общество населението е разделено на две групи – управляващите и управляваните, като и двете групи са претърпели патологична трансформация. Управляващите се сдобиват с божествен статус, диаметрално противоположен на човешката природа с нейните несъвършенства, която лесно бива покварена от властта.
Масите, от друга страна, са превърнати в зависими субекти от управляващите и доведени до инфантилно състояние.
Хана Аренд нарича тоталитаризма опит да се трансформира „самата човешка природа“, а Джоуст Мийрлоу сравнява гражданите в тоталитарното общество с шизофреници.
Тази социална транформация е построена върху делюзии и се поддържа от тях. Само мъже и жени в делюзия могат да регресират до инфантилния статус на подчинение и да предадат пълния контрол над живота си на политици и бюрократи.
Само управляващ в делюзия може да вярва, че притежава знанието, мъдростта и способоностите напълно да контролира обществото отгоре-надолу.
Само под магическото въдействие на делюзията някой може да вярва, че общество, състоящо се от властолюбиви управляващи и психологически регресирало население, ще стигне до нещо по-различно от всеобщо страдание и социална разруха.
Всичко започва с реорганизиране и манипулиране на общественото настроение по подходящия начин.
Започва се с убиване на мисленето. То е пряко следствие от насаждането на страх. Когато индивидът бива заливан ежедневно с негативни емоции, като страх и безпокойство, той е силно податлив на изпадане в делюзиите на лудостта.
Заплахата – реална, въображаема, изфабрикувана, се използва за насаждане на страх, но най-добрата техника е използването на т.нар. „вълни от ужас“. Насаждането на стах е последвано от периоди на успокояване, но всеки такъв период е последван от по-голяма вълна от страх и това се повтаря периодично.
Всяка следваща предизвиква по-голям ефект.
След глътката въздух, следващият ужас е по-голям заради спомена от предишния. Моралът спада постепенно и така психологическият ефект на всяка нова пропагандна кампания става по-силен, тъй като достига до публика, чиито съпротивителни сили са отслабени.
Използването на пропаганда за разпространяване на дезинформация и всяване на объркване по отношение на източника на заплаха, спомага за унищожаване на мислованата дейност на масите.
Официалните власти и лакеите им в медиите изоплзват противоречиви съобщения, лишена от смисъл информация и дори откровени лъжи, защото колкото повече объркват, толкова по-малко населението ще може да се справи с кризата, толкова по-невъзможно става да се справи със страха по рационален начин.
Объркването подпомага изпадането в делюзиите на тоталитаризма. Логиката може да бъде посрещната само с логика. Нелогичността не може. Тя обърква тези, които умеят да мислят. Големите лъжи, монотонно повтаряните безсмислици предизвикват по-голям емоционален отклик, отколкото логиката и разума.
„Докато човек търси рационален контра-аргумент на първата лъжа, тоталитаризмът вече те е атакувал със следващата.“ – Мийрлоу
Никога досега в човешката история не са съществували толкова успешни инструменти в полза на тоталитаризма. Мобилните телефони, социалните мрежи, телевизията и интернет, всички те бързо цензурират информацията, която не желаят да достига до населението и така позволяват на тези, които имат власт лесно да контролират умовете на всички.
Пристрастяващата природа на тези устройства кара много хора доброволно да се излагат на пропагандата на управляващия елит. Човек бива излаган непрестанно на тази пропаганда, без нито за миг да спре и да помисли. Забравил е да изследва света около себе си, екранът му предлага готови отговори по всяко време.
Следващото оръжие, водещо до масова психоза, е изолацията.
Жертвата се изолира като се нарушава нормалното социално взаимодействие. Когато човек е сам, лишен от взаимодействие с приятели, семейство и колеги, той става много по-податлив на делюзии по няколко причини: Първо, той губи контакт с коригиращата сила на позитивния пример, тъй като не всеки е повярвал на манипулациите. Хората, прогледнали отвъд пропагандата биха могли да помогнат на останалите. Но когато е наложена изолация, хората са лишени от тази възможност.
Второ, за разлика от другите същества, хората са много по-податливи на нови мисловни и поведенчески модели. Изолацията и непрекъснатото повтаряне на определени стимули способстват контрола върху поведението. Сами, объркани и заливани периодично от вълни от страх, човек изпада в безнадеждно състояние на уязвимост.
Неспиращата и за момент пропаганда превръща умовете на някога способните на разумно мислене, в игрова площадка на нерационални сили, в която бесува хаос и човек съвсем естествено жадува да се завърне към по-подреден свят.
В този момент тоталитарните сили нанасят най-силния си удар.
Предлагат вълшебен начин за завръщане към нормалния живот. Но този начин си има цена – масите трябва да се откажат от свободата си и да предадат контрола върху всички аспекти на живота си на управляващия елит.
Нужно е да се откажат от възможността да разчитат на себе си, да се откажат от отговрността за живота си и да се превърнат в подчиняващи се субекти. Или с други думи, трябва да се подчинят на делюзията на тоталитарната психоза.
„Тоталитаризмът е човешкото бягство от плашещата реалност на живота във виртуалната утроба на лидерите. Индивидуалните им действия започват да се контолират от тях. Човек повече не трябва да носи отговорност за живота си. Пада в реда и логиката на вътреутробния свят – място на покой и тишина, това е покоят на пълното подчинение.“ – Мийрлоу
Налагайки строг конформизъм и изисквайки сляпо подчинение от гражданите, тоталитаризмът унищожава индивидуалната мисъл и креативност, които движат обществото напред. Тоталният контрол, който е налаган, без значение от името му, без значение дали се налага от учени и доктори, от политици или бюрократи, води до стагнация, унищожение и смърт в огромни размери.
Най-важният въпрос, пред който е изправен светът днес е как да се предотврати тоталитаризмът?
Ако обществото вече е попаднало в ранния етап на масова психоза, може ли да се завърне обратно?
Въпреки че никога не можем да сме сигурни в прогнозата за колективната лудост, съществуват стъпки за минимизирането й.
Според Карл Густав Юнг, тези от нас, които желаят да помогнат на здравия разум да се завърне в един полудял свят, първата стъпка е да въведем ред в собствения си ум и да живеем по начин, който да вдъхновява другите. Нужно е да се еманципираме от общата лудост и да спасим първо собствената си душа. По този начин доказваме, че е възможно да успееш да не се поддадеш на фаталното колективно мислене.
Следващата стъпка е информацията, която изобличава пропагандата да бъде разпространявана колкото се може повече. Защото истината е по-силна от лъжата.
Друга тактика е хуморът и осмиването на управляващата класа. Демогазите нямат чувство за хумор и осмиването им ги разтърсва дълбоко.
Една тактика, препоръчвана от Вацлав Хавел, е създаването на „паралелни структури“. Това е всяка форма на организация, институция, технология или творческо начинание, което съществува физически в тоталитарното общество, но морално стои встрани от него. Когато достатъчно паралелни структури биват създадени, едно паралелно общество започва да бъде пазител на свободата и здравия разум.
Но най-важното от всичко са действията на колкото се може повече хора.
За да не се изпадне в масова психоза е нужно колкото се може повече хора да заявят свободата си. Това е голямо предизвикателство, но тиранията не може лесно да бъде победена.
Колкото по-тежък е конфликтът обаче, толкова по-бляскава е победата.
Четилище
Последвайте ни и в Телеграм
