Българско кино винаги е обичало историческите ни личности със сляпа и изпепеляваща страст.
В голямата си част в продукциите известните от миналото българи влизат в едната матрица от качества, която по план би трябвало да доведе зрителя до пориви за пеене на националния химн, но във действителност ражда само порой от шеги.
Има надежда, че тази традиция е на път да бъде разбита, така че да гледаме повече достоверни на българската действителност филми, а глътката свеж въздух идва от режисьора Александър Косев с „Петя на моята Петя“.
Лентата е вдъхновен от самоубийството на поетесата Петя Дубарова, но не се фокусира върху биографични моменти от живота на бургазлийката с поетичен талант, нито върху очакваните клишета за Бургас, морето и неговите трудови хора.
Вместо това сценаристите Нели Димитрова и Валентина Ангелова ни представят една друга Петя, от Поколението Z, която също е от Бургас, на 17 години е, има писателски талант и широки възгледи, които не се побират в бюрократичната организираност на училищния директор Иван Крачунов.
Съвременната Петя, също като своята литературна съименничка, се удря в бариерите на българската образователна система, която и през 21 век продължава да следва стари навици на социалистическите времена.
Тази традиция е персонифицирана от образа на Иван Крачунов (Юлиан Вергов), затворен в своите представи за изпълнителност, пунктуалност и структура на средното училище.
На противоположния лагер е Петя Монова (Александра Костова), чийто ум не успява да побере стегнатия канален ред, по който тече животът в българската гимназия.
Конфликтът между тях пламва от на пръв поглед незначително недоразумение. Директорът влиза без предупреждение в час по литература и вижда как учителката поощрява децата да напишат на дъската книгите, които по своя воля са прочели през лятото.
17-годишните споделят шедьоври от световната литература като „Шогун“, „Параграф 22“, „Цар Плъх“, „Портретът на Дориан Грей“. Но в представите на господин Крачунов гимназистите просто изреждат случайни заглавия и се възползват от наивността на учителката си, за да прескочат задължителното четене и материала по програма.
За да покаже, че няма да толерира занятия извън приетата рамка по БЕЛ, директорът поръчва дъската с литературни заглавия да се боядиса в бяло, а написаното от учениците да се заличи. Обичаен отговор на авторитет, който не е съгласен с действията на преподавателите или учениците.
Само че в лицето на Петя, Крачунов се удря челно в непримиримия дух на момиче, което първо, ще му иска обяснение за действията, и второ, ще публикува критичен и нападател пост в блога си срещу решението му.
Войната между Крачунов и Петя е основополагаща точка за сюжета и препратка към музата на филма – поетесата Петя Дубарова, която през 70-те също е мишена на образователните правила.
В една от версиите за смъртта ѝ се казва, че намаленото поведение след педагогическия съвет я е тласнало към самоубийство, а този слух дава повод на Александър Косев да разгледа болната връзка между българското училище и учениците му.
Без да го споменава директно, „Петя на моята Петя“ прави паралел със социалистическата мумия, чийто призрак продължава да държи родното образование като заложник.
Във въображението си Петя Монова се среща с духа на Петя Дубарова (Алиса Атанасова), двете говорят за училище от различни фази на историята ни, а приликите в разказите им са плашещо близки – при описанието на авторитетите, при безогледно наложения порядък и при счупената комуникация между децата и техните преподаватели.
Снимка: Youtube
Историята се повтаря в най-лошия си възможен сценарий, давайки заявки, че ще продължи да го прави, докато образователната система не се откаже от практиките си за възпитание на бъдещи работници във фабриките.
Докато продължава да поставя производителността пред качеството и изпълнителността пред таланта, децата със самородни дарби, неуспяващи да се поберат в кутията, ще търсят изход за бягство.
В този смисъл „Петя на моята Петя“ е критика спрямо съвременното отношение на училището към нормалните форми на младежки бунт, без забележките да са прекалено тежки и обстоятелствени.
Филмът внимателно натиска старите ни рани от комунизма, за да напомни, че те не са излекувани, използвайки познати от лириката похвати – символи, звучен, почти мелодичен език, въздействащи картини.
Поетичното кино, което през последните години се превърна в животно от изчезващ вид, във филма на Александър Косев е базов елемент.
Поезията присъства, както със стиховете на Петя Дубарова, които се появяват на екрана, за да отбележат ключови моменти в сюжета, така и с операторската работа, загърбила дългогодишното предпочитание на черно-белия филтър в кинематографията.
Картината е фотографски издържана, така че да е носител на емоции наравно с текста.
Колкото до самия текст, може би само в „Петя на моята Петя“ ще чуете кореняци бургазлии да говорят на книжовен български език през цялото време. Но това са бели кахъри на фона на цялостното впечатление от филма, затвърдено и от силната актьорска игра на двете Пети – Александра Костова и Алиса Атанасова.
Момичетата успяват да изградят естествена динамика на комуникация, така че да оставят усещането, че общуват две тинейджърки.
Ако не беше силната прилика на Алиса Атанасова с покойната Петя Дубарова, дори можеше да се забрави, че във филма става въпрос за един от стожерите на българската литература. Няма патетични декларации, изчистени са и моментите, в които пиедесталът на Петя Дубарова можеше да смаже главата на филма.
На екран е една силно саркастична млада поетеса, която от самото начало подчертава – „аз съм такава, каквото вие си ме представяте“.
Хитро ни стимулира да четем стиховете ѝ и да използваме фантазията си, за да изградим образ за нея. Съвет, който може би и самата Петя Дубарова щеше да ни даде, ако беше жива.
„Петя на моята Петя“ успява да намери път към автентичната история, разиграла се на българска територия, която има достоверен прочит, оставя вратички за въображението на зрителите, не ни натиска с национален идеализъм, но въпреки това ни кара да се гордеем, от факта, че има хубаво българско кино, което заслужава да се подкрепи.
„Петя на моята Петя“ се излъчва по кината от 21 януари.
Уебкафе
Последвайте ни и в Телеграм
