На 16 май 1966 година Централният комитет на Китайската комунистическа партия разпространява съобщение, че в партията има контрареволюционни ревизионисти, организиращи заговор за създаване на „буржоазна диктатура“. Масите са призовани да бъдат нащрек и да се борят срещу тези елементи. Това е начало на културната революция в страната. Близо 2 милиона души са убити или докарани до самоубийство. Процесът продължава 10 години. В него са ликвидирани водещи интелектуалци и са унищожени културни паметници на хиляди години. По училища и университети масово започва създаването на поделения на „Червената гвардия“. Червеногвардейците започват разрушителна кампания в изпълнение заветите на Мао Цзедун да унищожат „четирите отживелици“ – старите идеи, старите обичаи, старите навици и старата култура.
През 1968 г. Мао нарежда милиони градски младежи да бъдат върнати на село за „повторно обучаване“, а армията – да възстанови реда. Официалният край на Културната революция е поставен през 1976 г. със смъртта на Мао на 9 септември на 82-годишна възраст.
За културната революция в Китай БТА публикува материали още на 1 май 1966 г. в Служебен бюлетин на Международна информация:
Културната революция в КНР
Пекин, 1 май 1966 г. /Ройтер/ Сега китайските интелектуалци станаха прицелна точка на кампанията за оформяне на тяхното мислене, която има за цел да ги накара да следват партийната линия.
„В нашата страна сега се извършва социалистическа културна революция от огромно историческо значение“, заяви вчера тук на масов митинг премиерът Чжоу Енлай. Той призова към сурова и продължителна битка за заличаване „на буржоазната идеология в областта на науката, образованието и журналистиката, в изкуството, литературата и всички културни области“.
Тази кампания придоби голямо политическо значение след публикуването на самокритиката на Го Можо – най-изтъкнатият интелектуалец в тази страна.
Но кампанията засегна също и по-посредствените представители на културните среди. Според официални сведения около 160 000 културни работници са изпратени в провинцията, по фабриките и във военните поделения за „каляване“.
***
Кампанията срещу китайските интелектуалци
Пекин, 9 май 1966 г. /Франс прес/ Остро разкритикувани вчера заради „антипартийната и антисоциалистическа“ линия спрямо творчеството на писателя Дън Дуо, днес някои пекински вестници издигат бяло знаме. Кратката редакционна статия, публикувана в „Бейджин жибао“, фактически означава безусловна капитулация пред нападките от страна на „Гуанмин жибао“, ежедневен орган на интелектуалците. Статия в същия смисъл помества и пекинският вечерен вестник.
„Отправените срещу нас критики уцелиха точно, отбелязват двата пекински ежедневника. Поради това ние приемаме с благодарност присъщата над нашите грешки, формулирана от масите и от вестниците и списанията на цялата страна“.
Като прибавят, че ще направят всичко, за да станат отново истински изразители на гласа на пролетариата, двата вестника се надяват, че „ще могат да поправят грешките си, колкото и да са сериозни те“.
Вестник „Бейджин жибао“ помества от друга страна обвиненията, отправени вчера срещу него от „Гуанмин жибао“, както и една статия, извлечена от органа на армията, която твърди, че няма разлика между възгледите, защитавани някога от Дън Дуо и линията на ревизионистите хрушчовисти.
***
Пекин, 18 юли 1966 г. /Кор. на БТА/ От страниците на китайския печат се вижда, че на редица места в страната „културната революция“ среща съпротива. На някои съпротивляващи се лица се налагат най-строги наказания. Така например за съпротива на „културна революция“ са били осъдени на смърт и разстреляни: шлосерът от уханския металургичен комбинат провинция Хубей Лун Туй Лай, 33-годишен. Той ударил с камък по главата активистка на „културната революция“, която се застъпила за една работничка, написала т. н. датци бао /стенвестник с големи йероглифи/ против него. Ранената активистка е на лечение в болницата. Опасност за живота ѝ нямало.
Дай Понхуан, 20-годишен, навярно курсист в Аеротехническото училище в гр. Тайуан, провинция Шанси, който „подривал великата пролетарска културна революция и извършил покушение върху живота на лява революционна студентка“. На 22 юни горният младеж влязъл в женското общежитие на училището и нападнал с нож студентката Веи Гомеи, която написала против него над 90 датци бао, а също и една 16-годишна ученичка. Сътрудникът на проектантския институт към управление на пътищата и съобщенията на Синцян- Уйгурския район, Хуан Тсисхен, 39-годишен „излязъл“ против движението за социалистическо възпитание, нападнал с учебна граната кадрови работник – член на група за провеждане на това движение, и злоупотребил с държавни пари.
Горните присъди били обявени на многолюдни митинги.
На „културната революция“ се противопоставили и част от студентите на Сианския политехнически институт, провинция Шанси, начело с директора, както на 6 юни т. г. опитали да вдигнат метеж. Те тръгнали към помещенията на северозападното бюро на ЦК на ККП на провинциалния партиен комитет, към различни информационни органи, към пощата и телеграфа, където „разпространявали слухове и разлепили контрареволюционни датци бао, занимавали се с контрареволюционна дейност“. Те изпратили в някои учебни заведения и заводи своя представители с молба за съвместни действия, изпратили в други райони, телеграми и писма, с които искали студентите от Института, които се намирали на практика, да се завърнат в Института. Не позволили известно време на пощата и други служби да се занимават със своята работа. Недоволните студенти били усмирени от работници, служещи и от бойци и командири на народно освободителната армия.
В печата се изтъква, че ще се вземат най-строги мерки срещу всички, които се съпротивляват на „културната революция“.
***
Игрите на китайските деца
Хонконг, 3 юни 1966 г. /Ройтер/ Властите в град Кантон са открили детски парк, в който децата не си играят с люлки и с пързалки, а се катерят по изкуствени хълмове и преодоляват препятствия, символизиращи препятствията, срещани от комунистите в тяхната продължителна епична борба, или разузнават лабиринти от подземни тунели, за да имитират бойците през време на войната срещу Япония.
Целта на тези парк е децата да бъдат възпитани в духа на мисълта на Мао Цзедун и на класовата борба, съобщава агенция Синхуа.
***
Критика срещу китайските народни приказки
Хонконг, 9 юни 1966 г. /Ройтер/ Китайските народни и детски приказки – подобно на приказката за един беден селянин, отглеждащ ориз, който спечелил сърцето на една принцеса – биват критикувани в Китай заради тяхната „идеологическа слабост“.
„Кой някога е виждал принцеса да се омъжва за дрипав беден селянин? Ако това не е „класово примирение“, какво друго може да бъде?“ – се оплаква една статия на китайското списание „Народна литература“.
Бракът на селянина с принцесата е глупост, се казва в статията, която отправя нападки срещу детските приказки заради „проповядване на примирение между капиталистите и работниците“.
Бедата с народните приказки е в това, че те разказват за лоши земевладелци, които неизменно имат добри и красиви дъщери, се казва в статията.
„Всъщност всички изнежени дъщери на земевладелците, дори ако те са красиви, са жестокосърдечни“, подчертава статията. „Тези глезени момиченца знаят само какво да ядат и как да се обличат“.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
