„Цял ден труд, но си заслужаваше!“, казва 7-годишният Виктор, минути след като е изкачил връх Мусала. Той и още поне 1200 души, които са решили да го направят в същия ден. За 7-годишния мозък това няма никакво значение – важно е, че той е успял въпреки умората и няколкото падания по пътя. За 35-годишния обаче, който се е научил да се сравнява с околните и да пречупва всичките си постижения през призмата на очакванията, които има спрямо себе си, фактът, че е един от многото, до голяма степен омаложава успеха.
Зукърбърг е на 35, а състоянието му се оценява на 69,4 млрд. долара. Грета Тунберг е на 16, държи реч пред ООН, а гласът й се чува из целия свят. Селена Гомес е на 27 и има 157 милиона последователи в Instagram. „10 места по света, които задължително трябва да посетите“, „10 неща, които да направите, преди да навършите 30/40/50“, „На 35 сте, а още сте сами?“. Този информационен шум е навсякъде около нас. Въвлечени сме в постоянна надпревара за постижения – да сменим позицията си за по-висока, да запишем детето си в най-доброто училище, да си купим по-нова и по-хубава кола, да отидем на почивка на по-екзотично място, да се преместим в по-голяма къща.
Всичко е по- и най-.
Социологически проучвания, провеждани в различни държави, сочат, че 67 % от поколението на милениалите усещат огромен натиск да бъде успешни. По-голямата част от представителите живеят с тревогата, че не са направили достатъчно в живота си, а времето тече необратимо. „В общество, което ни казва колко сме се провалили, ако не сме станали популярни артисти, предприемачи или директори на стартъпи преди да сме навършили 25, е добре да направим справка с реалността“, казва Мелани Къртин в своя статия за Inc. и посочва:
„На 40-годишна възраст Самюъл Джаксън все още не е участвал в нито един филм, Джулия Чайлд е работела в рекламата, а Вера Уанг тъкмо е започвала пътя си в модата.“
Информационният поток, който ни залива с новини за млади, амбициозни, успешни хора, е толкова голям, че започва да ни се струва съвсем нормално да изглеждаш като Дженифър Анистън на 50 години или да си основал мултимилиардна компания на 35. Не е. Повечето жени на 50 изглеждат точно на толкова, а на 35 много мъже работят за заплата. И това не означава, че са се провалили. Ето още една справка, която дава Мелани Къртин: Основателят на KFC, полковник Сандърс, е станал ресторантьор, след като не се е справял добре като адвокат, застраховател и продавач на гуми. Открива своята „специална рецепта“ за пържено пиле, когато е на… 53 г. А Джон Пембъртън измислил Coca-Cola „чак“ на 55 г. Няма нужда да пояснявам, че горните факти не означават, че човек може да се движи по течението и изведнъж, навършвайки 50 г., ще изобрети нещо невероятно, което ще промени света. А и в крайна сметка, нужно ли е това, всъщност?
Светът може ли да понесе повече от един Марк Зукърбърг
или повече от една Грета Тунберг? И ако са повече, ще им обърнем ли внимание или ще ги приемем за даденост? Натискът да постигнеш нещо велико, единствено по рода си, може да бъде обсебващ и същевременно потискащ. Защото неспокойството от това, че нищо уникално не се случва в живота ти, води до занижена самооценка, липса на самочувствие, неувереност и вторачване в нещо, вместо енергията за това да бъде вложена в градивна посока. Важно е положителният пример и историите на успешните хора да бъдат споделяни, за да ни вдъхновяват и да ни мотивират да не се отказваме от нещата, които ни държат будни нощем и ни карат да ставаме рано сутрин. Но успехът не може да е самоцел. Той може да е само следствие е от постигната цел. Нереалистично е да си мислим, че щом някой е успял в нещо, значи всички могат. Можем ли всички да свирим като Моцарт? Или да рисуваме като Леонардо да Винчи? Или да играем футбол като Кристиано Роналдо?
Ами не. И това е нормално. Дали можем да мечтаем и да се стремим да бъдем все по-добри в това, което правим? Определено да. И ако не постигнем световен успех, това е съвсем в реда на нещата. Ако 16-годишната ви дъщеря се вълнува повече от прическата си, отколкото от замърсяването на околната среда, не я съдете. Ако 4-годишното ви дете все още не може да чете, а това на съседката вече прави анализи на „Малкият принц“, не смятайте, че сте лош родител. Виктор, освен да катери върхове, обича да играе футбол – дали ще може да стане като Кристиано Роналдо? Не знаем. Ако не стане, няма нищо страшно. Сигурно е обаче, че да има някой, който да го вдъхновява и да бъде пример как да намери своя си път е повече от препоръчително. Това е и ролята на успелите личности, визионери, хора-двигатели – да запалят искрата у всички нас. Важното е по пътя да сме дали всичко от себе си, да знаем, че усилията са си стрували и сме се преборили за нашия собствен връх.
Пък било то и Мусала със своите скромни 2925 метра.
Премиум
Последвайте ни и в Телеграм
