Вграден в стената на улица „Канон” 111 в лондонското Сити, точно над тротоара, се намира един малък прозорец с решетки, който се явява като декоративен оберлихт на мазе. Зад него в защитен куб от стъкло и слабо осветен отвътре е положено неправилно парче оолитов варовик, който се смята за една от най-древните и важни реликви в Лондон. Игнориран от хилядите лондончани, които се разхождат покрай прозореца с решетки всеки ден, лондонският камък, както е известен, се намира на едно и също място в продължение на най-малко хиляда години, а може би дори две хиляди. Мистериозният произход на камъка очарова хората в продължение на векове и дори се появява в произведенията на Шекспир, Уилям Блейк и Дикенс.
Името „лондонски камък” се появява за първи път в писмен запис около 1100 година. Оказва се, че това е добре позната забележителност в средновековен Лондон. През 1450 г., когато Джак Кейд, лидер на селско въстание, влиза в града, той ударя с меча си върху камъка и се обявява за „властелина на този град” – момент от историята, обезсмъртен от Шекспир в „Хенри VI”. По времето на кралица Елизабет I лондонският камък е не само ориентир, но атракция сам по себе си. Туристите се тълпят, за да го видят, и разказват различни истории, свързани с произхода му.
Разнасяни с векове, легендите и разказите за камъка стават все по-заплетени. До началото на ХIХ век много писатели вярват, че той е част от олтар, датиращ от времето на Брут Троянски – легендарния, но вероятно измислен потомък на троянския герой Еней, известен в средновековна британска легенда като основател и първи крал на Великобритания. Други предполагат, че той е използван от друидите като място за поклонение.
Най-популярното обяснение за камъка е, че той е създаден от римляните и се използва като централен камък, от който се измерват всички разстояния в империята. Няма обаче археологически доказателства в подкрепа на тази теза. Вярва се, че лондонският камък първоначално е по-голям, но е повреден през XVII век, при Големия пожар в Лондон през 1666 г. Останалата част от камъка по-късно е покрита с малък каменен купол, за да бъде защитенa от всякакви други повреди. Но градът се развива и когато камъкът започва да възпрепятства движението на трафика, той е преместен на два пъти – през 1742 г. и отново през 1798 г.
Втория път намира убежище зад стените на църква, където се помещава повече от 150 години, по време на целия XIX век. През 1962 г. църквата е разрушена и лондонският камък е разположен на сегашното си място в сграда, точно срещу гара Канон стрийт.
БГ войс
Последвайте ни и в Телеграм
