Научната фантастика е една от най-добрите социални фантастики на нашето време. – Дорис Лесинг, Нобелов лауреат
Екипът на Esquire публикува статия с 50-те най-добри научнофантастични книги на всички времена. В списъкът са подбрали по една книга на автор, като наблягат на заглавия, допринесли към жанра със своята иновативност.
Ако трябва да заимстваме един чудесен научнофантастичен израз, това са книгите, които „смело отиват там, където никой не е ходил преди“, пишат Esquire.
В топ 50 срещаме познати на българския читател заглавия – „Соларис“ на Станислав Лем (46-то място), „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес (43-то място), „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс (38-мо място), „Сблъсъкът“ на Стивън Кинг (36-то място), „1Q84“ на Харуки Мураками (26-то място), „Орикс и Крейк“ на Маргарет Атууд (23- то място), както и поредицата за „Роботите“ на Айзък Азимов (16-то място). Въпреки че всички тези заглавия са прекрасни, не успяват да се наредят в топ 15. Ето кои книги се нареждат начело на класацията.
15. „Как да живеем безопасно в научнофантастична вселена“, Чарлс Ю
Чарлз Ю е един от най-вълнуващите таланти на съвременната спекулативна литература. В центъра на дебюта му е Чарлз Ю, самотен механик на машина на времето, която печели от експлоатацията на алтернативни вселени. Интелигентен и закачлив, този сладко-горчив роман говори много за твърде човешкото ни желание да променим миналото.
14. „Прекрасният нов свят“, Олдъс Хъксли
Олдъс Хъксли е автор на десетки книги, но „Прекрасният нов свят“ е най-емблематичният. В тази кошмарна визия за бъдещето Хъксли си представя свят на информационно претоварване, секс по поръчка и лекарствени продукти за овладяване на настроението. „Прекрасният нов свят“ е вълнуваща история за непримиримостта и индивидуалността, която ни вълнува и днес.
13. The Employees, Олга Равн
В 136 страници „The Employees“ постига повече, отколкото някои научнофантастични романи в 500 страници. На кораб, който се движи в дълбокия космос, хора и хуманоиди работят заедно в рамките на строга корпоративна йерархия. Когато се приземяват на New Discovery, членовете на екипажа получават мистериозни предмети, които упражняват странна власт както над хората, така и над машините, създавайки сънища, спомени и копнежи. Хората скърбят за изгубените си връзки на Земята, докато техните хуманоидни колеги копнеят за връзки, които никога не са познавали. Изграден като поредица от свидетелски показания на екипажа, The Employees е незабравим роман за психическата цена на труда в условията на капитализъм. Но той стига и по-дълбоко, за да изследва въпросите, които вълнуват научната фантастика: Какво ни прави хора? Кой от нас е по-човечен – човекът или роботът? Синтетичният живот, живот ли е всъщност?
12. „1984“, Джордж Оруел
Публикуван през 1949 г., шедьовърът на Оруел е смразяващата история на един непокорен бюрократ от Министерството на истината; през неговите очи виждаме едно ужасяващо, тиранично общество, в което независимата мисъл е престъпление, а истината – измислица. Трудно е да си представим научнофантастичен роман с по-голямо влияние.
11. „Трите тела“, Лиу Цъсин
В началото на XXI век поредица от необясними физични явления карат много учени да се усъмнят в самите основи на науката, а някои от тях – да отнемат живота си. В опит да разнищят мистерията разработчикът на наноматериали Уан Мяо и циничният, но ефикасен полицай Да Шъ, попадат на странна компютърна игра на име „Трите тела“, която показва живота на непозната планета в звездна система с непредсказуеми природни закони. Всичко това е свързано с дейността на тайна радиоастрономическа станция през мрачните години на Културната революция, когато низвергнатата астрофизичка Йе Уън-дзие попада в центъра на събитие, което ще изправи човечеството пред най-голямото изпитание в историята му.
Поредицата скоро ще се превърне в сериал на Netflix от шоурънърите на „Игра на тронове“ Дейвид Бениоф и Д. Б. Уайс.
10. „Сънуват ли андроидите електроовце?“, Филип Дик
Известно е, че „Сънуват ли андроидите електроовце?“ е в основата на „Блейд Рънър“, но ако сте фен на филмите и не сте чели романа, ви очаква нещо ново, защото той е по-скоро допълнение, отколкото точна адаптация. Действието се развива в изоставения Сан Франциско, след като радиоактивните отпадъци от Световната война на Терминус са унищожили земята. Подобно на най-добрата научна фантастика, тежкото изследване на това, което ни прави хора, остава задълго.
9. „Станция Единайсет“, Емили Сейнт Джон Мандел
Действието се развива преди, по време и след като смъртоносният грип „Джорджиан“ унищожава 99% от населението на света, отнасяйки със себе си и познатите контури на човешката цивилизация. Там, където много постапокалиптични романи се занимават със силите, които ни разделят, „Станция Единайсет“ възхвалява това, което ни позволява не просто да оцелеем, а да живеем: да правим изкуство, да принадлежим към нещо по-голямо от нас, да търсим неуморно какво означава да бъдеш човек. Завладяваща и прекрасна, „Станция Единайсет“ е едновременно елегия за един изгубен свят и възхвала на човешкия дух.
8. Exhalation, Тед Чан
В този звезден сборник с разкази един от най-награждаваните съвременни писатели на научна фантастика поднася девет блестящи истории за пътуване във времето, изкуствен интелект и алтернативни вселени. Сборникът започва с отличената с награда „Хюго“ притча, чието действие се развива в древен Багдад, където търговец, пътуващ през портала на алхимик, научава познат урок за невъзможността да се заличи миналото. В друг изключителен случай софтуерен тестер прекарва емоционални две десетилетия в отглеждане на изкуствен интелект, сякаш е цифров домашен любимец. Забележителният заглавен разказ, структуриран като дневник на учен-механик, който прави дисекция на собствения си мозък, предлага дълбока мъдрост:
„Съзерцавайте чудото, което е съществуването, и се радвайте, че сте в състояние да го правите.“
7. „Никога не ме оставяй“, Казуо Ишигуро
Не може да се каже твърде много за „Никога не ме оставяй да си отида“, без да се развали разтърсващият обрат в романа. Но ето какво можем да разкрием: в смразяващия опус на Ишигуро се запознаваме с трима ученици от Хейлшам – кичозен английски пансион, където защитените деца се обучават по изкуствата и не научават нищо за външния свят. Едва когато стават възрастни, те научават шокиращата истина за отвратителните дейности на Хейлсъм и за реалността на тяхната ужасна цел. Едновременно завладяваща мистерия, готически романс и разтърсващо научнофантастично произведение, „Никога не ме оставяй да си отида“ е шедьовър на напрежението и тона.
6. „Лявата ръка на мрака“, Урсула Ле Гуин
През 1969 г. Ле Гуин поставя феминистката научна фантастика на картата с „Лявата ръка на мрака“. Според The Paris Review „нито едно произведение не е направило повече, за да наруши конвенциите на жанра“. Хейн, центърът на Вселенския съюз и най-старата цивилизация, от която е произлязъл човешкият род, прави усилие за изследване на непознатите планети, за да привлече нови съюзници във войната срещу могъщите Врагове.
5. Kindred, Октавия Бътлър
Приносът на Октавия Бътлър към научната фантастика и афрофутуризма е легендарен. Но Kindred, може би най-известният й роман, се откроява над останалите като майсторски клас в способността на научната фантастика да говори за съвременния момент. Това е историята на Дана, чернокожа жена в Лос Анджелис през 1976 г., която се оказва насилствено пренесена назад във времето в плантация отпреди епохата, където нейните предци са били поробени. Всеки път, когато се пренася в миналото и настоящето, престоят на Дана в плантацията става по-дълъг и опасен, принуждавайки я да се изправи срещу ужасяващото наследство на робството. Както казва Харлан Елисън: „Октавия Бътлър е писателка, която ще бъде с нас дълго, дълго време, а Kindred е онзи рядък магически артефакт… роман, към който човек се връща отново и отново.“ Почти като при пътуване във времето, ние продължаваме да се връщаме към него.
4. The Fifth Season, Н.К. Джемисин
Подобно на много други писатели на научна фантастика, Джемисин не може да бъде причислена само към един жанр. Много от произведенията ѝ принадлежат към хибридния жанр на научното фентъзи, включително тази променяща парадигмата първа част от трилогията „Разбита земя“, отличена с награда „Хюго“. Чрез свързаните разкази на три необикновени жени Джемисин представя трагедията на живота на орогените с брутални, безпощадни подробности. Докато тези незабравими героини търсят сигурност и свобода на действие, Джемисин заплита разтърсваща история за системното потисничество, в която през мрачните краища се появяват песъчливи проблясъци на надежда.
3. „Марсиански Хроники“, Рей Бредбъри
Ако сте очаквали да видите „451 по Фаренхайт“, в този списък, значи не сте прекарали достатъчно време с „Марсиански Хроники“ – нбезспорен шедьовър на Бредбъри. Радикално поетични и богати на метафори, „Марсиански Хроники“ са удивителен скок напред за жанр, който дотогава не се е смятал за достатъчно „литературен“.
В поредица блестящи истории, които преминават от трагедия до комедия, Бредбъри показва как човечеството изследва и опустошава Марс, като същевременно разрушава митологията за американската изключителност от средата на века. Разказани на език, едновременно елегичен и зловещ, фантастичен и баснословен, „Марсиански Хроники“ преобразяват и надхвърлят жанра си.
2. „Дюн“, Франк Хърбърт
Къде щяхме да бъдем без „Дюн“, дядото на съвременната научна фантастика? Най-продаваният научнофантастичен роман на всички времена, проправил пътя за „Блейд Рънър“, „Междузвездни войни“, „Стар Трек“ и безброй други културни заглавия. Страховито оригинална и тематично амбициозна, „Дюн“ оказва силата на научната фантастика не само да забавлява, но и да изследва културните пейзажи и етичните въпроси на нашето време. Религията, колониализмът и екологията – всички те попадат под микроскопа на Хърбърт, както и ограниченията на героичното пътуване. „Няма по-страшно бедствие, което да сполети вашия народ, от това да попадне в ръцете на герой“, предупреждава зловещо Хърбърт.
1. „Франкенщайн“, Мери Шели
В една бурна лятна нощ на 1816 г. осемнайсетгодишната Мери Шели сяда, за да напише история за призраци. Онова, което излиза от перото ѝ в онази съдбовна нощ, ще промени света, ще промени разбирането ни за изкуствения живот, ще омагьоса поколения читатели и ще стане пионер в научната фантастика, каквато я познаваме сега. Дори непосветеният читател е наясно с познатите основи на историята: Д-р Виктор Франкенщайн създава същество от части на тялото, отдръпва се от творението си, а после вижда как всичко, което обича, е унищожено от отхвърленото му потомство. В този забележителен роман Шели слива една първобитна притча с катаклизмите и тревогите на индустриалната революция и по този начин полага основите на темите и конструкциите на научната фантастика.
Тежките въпроси, които тя поставя във „Франкенщайн“, продължават да интригуват жанра и до днес. Защо изпитваме такъв страх от другия? Доколко сме отговорни за своите творения и какво става, когато те развият автономност? Къде е границата между това, което науката може да направи, и това, което трябва да направи? „Франкенщайн“ изследва самата сърцевина на това какво означава да бъдеш човек. Той също така се радва на многократни прочити – дотолкова, че дори два века по-късно продължаваме да го разглеждаме през нови призми, тъй като куиър, трансхуманистичните и феминистките прочити откриват нови дълбочини в познатия текст. Много имитатори са се опитвали да достигнат висотата на „Франкенщайн“ но никой не се е доближил до нея. Дължим всичко на история на Шели за модерността, морала и ужасната цена на прогреса.
Артакция
Последвайте ни и в Телеграм
