КРОСС/ Карта на Царство България, отпечатана във Виена с отразена границата на Санстефанска България, карта на названията на картофите в българския език с 14 различни имена като барабой, влашки боб, диваци, комбари, патати и т.н. Това са само част от материалите, които могат да се видят в Геокартфонда към Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В него са събрани на едно място данни от няколковековната геодезическа и картографска история на България.
Пази се и стара туристическа схема – пътеводител на Пирин, в която са записани височините на основните върхове и езера; описания на маршрути с тяхната продължителност, песни (вкл. музикалната нотация), съвети за даване на първа помощ при измръзване, ухапване от змия или пчела.
Могат да се видят над 600 000 кадри (контактни копия от аерофотозаснемания) на местности, направени след 1952 година.
В Геокартфонда се съхраняват над 11 хиляди кадастрални и регулационни планове на населени места, изработени от края на IX век до 80-те години на ХХ век. Пазят се и над 16 500 архивни планове на земеделски земи – кадастрални и комасационни, изработени в периода 1926 г. – 1948 г.
Има и общи/генерални и дворищни регулации и регулационни планове на населени места в страната, изработени още през 19 век. Най-старият план в архива е на град Свищов, изработен през 1882 г. от Лудвиг Ферне.
Всеки, който проявява интерес към геодезическата и картографска история на България може да се запознае с изработения в далечната 1912-та година Регулационен план на курорта Нареченски минерални бани. Любопитното е, че върху него е изписана наредба за прилагането му, която въвежда градоустройствени, здравни и благоустройствени правила, съобразени с времето и задължителни при изграждането и развитието на курорта.
В Геокартфонда могат да се видят още запазените данни от мареографни станции за нивото на Черно море още от 1928-ма година до сега. Пазят се и свидетелства за първите геодезически измервания на територията на днешна България, извършени в периода 1854 г. – 1855 година.
Интерес предизвикват и едни от първите геодезически универсални инструменти, които са още тук – теодолити, кипрегели, екери и чертожни инструменти. Сега тези инструменти са наследени от дигиталните тотални станции и нивелири.
Запазените материали и данни могат да се видят на място в „Геокартфонд“ към Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Част от тях са качени и в уеб приложението на АГКК – https://gkf.cadastre.bg, както и в Кадастрално-административната информационна система на агенцията.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
