През 2022 година от България ще имаме възможност да наблюдаваме едно частично слънчево и началните фази на едно пълно лунно затъмнение, каза за БТА директорът на Варненската обсерватория Свежина Димитрова. По думите ѝ броят на този тип явления ще бъде общо четири, но от нашата страна ще се видят само две от тях.
На 16 май догодина ще станем свидетели на началните частични фази на пълното лунно затъмнение, допълни Димитрова. Тя обясни, че явлението ще може да се проследи най-добре от Южна Америка, Антарктика и югоизточните части на Тихия океан. Продължителността на пълната фаза на затъмнението ще бъде 1 час и 24 минути. У нас по-добра видимост ще имат любителите, които живеят в Западна България.
Частичното слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава по нашите географски ширини, ще бъде на 25 октомври, каза още Димитрова. То ще може да се види и от Европа, Североизточна Африка и Западна Азия. От България явлението ще може да се проследи в ранния следобед на 25 октомври. За наблюдателите от София затъмнението ще започне в 12,27 часа. Най-голямо закриване на слънчевия диск – до 32,1 на сто от площта му, ще се наблюдава в 13,36 часа. От Източна България затъмнението ще се наблюдава с малко по-голяма фаза по време на максимума му. За Варна началото ще бъде в 12,29 часа, а краят – в 14,54 часа.
През 2022 г. се очаква и преминаването на няколко комети със средна яркост, които ще могат да бъдат наблюдавани с бинокъл или с малък любителски телескоп, допълни Димитрова. Още в първите няколко вечери на януари любителите-астрономи ще изпратят кометата С/2021 A1 /Leonard/. Тя ще премине през перихелия си на 3 януари 2022 г.
В последните вечери на април и първите на май месец, ниско над северозападния хоризонт, ще може да се наблюдава кометата C/2021 O3 /PanSTARRS/, каза още Димитрова. Тя допълни, че от нашите географски ширини най-подходящото време за наблюдение на K2 /PanSTARRS/ ще бъдат месеците юли, август и септември. Тогава тази комета ще бъде много ярка и видима дори с бинокъл.
През следващата година ще ни зарадват и традиционно най-активните метеорни потоци – Квадрантиди, Персеиди и Геминиди, разказа още Димитрова. По думите ѝ максимумът на Квадрантиди ще бъде на 3 януари, около 22,40 часа, с активност около 100 метеора за час. Луната тогава ще бъде във фаза новолуние и няма да пречи на наблюденията.
Максимумът на метеорния поток Персеиди за 2022 г. ще бъде на 13 август след 4 часа след полунощ. Очаква се активността му да бъде над 100 метеора за час, но най-вероятно земният спътник ще създава светъл фон на небето и това ще пречи наблюденията. Подобна ще бъде ситуацията и по време на максимума на метеорния поток Геминиди на 14 декември, около 15 часа. Очаква се активността да бъде над 120 метеора за час.
Има шанс най-голямата астрономическа атракция за 2022 г. да дойде от един малко известен метеорен поток – тау-Херкулиди, допълни Димитрова. Тя уточни, че той е много слаб и се поражда от частици, отделящи се от комета. В края на 1995 г. ядрото ѝ се е разпаднало на няколко фрагмента, което предполага отделяне на големи облаци прах в космическото пространство. На 25 август 2022 г. кометата ще премине за пореден път през своя перихелий, но преди това – рано сутринта на 31 май, се очаква нашата планета да прекоси облаците от прах, отделили се по време на разпадането преди години. Ако тези предвиждания на астрономите се сбъднат, между 04.50 и 05.20 часа на 31 май ще може да бъде наблюдаван метеорен дъжд с активност до няколко хиляди метеора за час. В България денят вече ще е настъпил – за нашите ширини интервалът ще е между 07.50 и 08.20 часа. Скоростта на навлизане на метеорните тела в земната атмосфера ще бъде сравнително ниска – около 16 километра в час, което ще доведе до наблюдение на бавни оранжеви метеори./КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
