Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, един от тримата титани на Ренесанса в изкуството на изображението, е роден на 6 март 1475 година в Капрезе, Тоскана. Той е от род на фалирали флорентински банкери, с претенции за благороден произход – версия, която Микеланджело поддържа, макар без доказателства.
Момчето е отгледано от дойка, на 6 майка му умира и пак е изпратено при дойката в градчето Сетиняно, прочут каменоделски център. Джорджо Вазари цитира Микеланджело да казва: Млякото на дойката ми бе смесено с фин каменен прах, там получих и уменията да работя с длетото и чука, с които правя моите фигури“. До правенето на фигури обаче е далече. На 10 момчето се връща във Флоренция и баща му го дава да учи граматика при Франческо да Урбино. Смята това за прекрасен път към добра обществена служба, но малкият има собствено мнение. Той ходи да копира скулптури и картини по църквите. Във Флоренция възможности за това дал Бог, там са „Портите на Рая“ на Гиберти, пълно е с творби на Донатело, Верокио, Мазачо, Джото. За да влезе в пътя, Микеланджело изяжда доста бой и от баща си, и от по-големите си братя. Но не влиза в пътя – и на 13 го дават чирак в ателието на Доменико Гирландайо.
Гирландайо е майстор на фреското и портрета, а Микеланджело изучава прекрасно рисуването, въпреки че не го обича. И прави номера на майстора. Както разказва Кондиви, той взима някакъв портрет и го връща след време, а Гирландайо дори не разбира, че това е копие. Но Микеланджело не изкарва трите години, за които е пазарен. Той започва да ходи в градината „Сан Марко“, нещо като художествена академия, финансирана от Лоренцо Медичи, Великолепният. В градината на едно от градските му имения е част от огромната колекция скулптури, собственост на знаменитата фамилия, а избрани млади таланти могат да учат там при Бертолдо ди Джовани, ученик на Донатело. Веднъж Микеланджело копира глава на фавн, а Лоренцо Медичи му казва: „Смяташ ли, че фавнът има такива прекрасни зъби?“ – и продължава разходката. Когато скоро минава пак, момчето е избило един зъб на митичното същество и е отчупило парче от друг.
Лоренцо е впечатлен и после, когато отваря своята Платонова академия в главната резиденция, взима Микеланджело. Баща му не е доволен, той разчита на парите, които синът му вече получава от Гирландайо, но Лоренцо Медичи му дава дребна служба в митниците. През следващите две години пък Микеланджело получава възможност да попие богатството на фамилните произведения на изкуството. За колекцията си Медичи, по изчисления, извлечени от счетоводните книги, са похарчили златни флорини с тегло 2.5 тона. Тук Микеланджело се запознава също с философията на неоплатонизма, сприятелява се с прочути ренесансови личности и с хора от фамилията Медичи, които после, като светски владетели или папи, му дават поръчки. В тази райска градина момчето преживява само два неприятни епизода. Първият е, когато прекалено се фука с уменията си и колегата му Пиетро Ториджано му разбива носа. Той не зараства както трябва и е поредно основание за притесненията на Микеланджело, свързани с неговата външност и поредна спирачка за нормалните връзки с други хора. Вторият неприятен епизод е смъртта на Лоренцо Великолепния след две години. Пиетро, който го наследява, не поддържа Академията и 17-годишният Микеланджело с неудоволствие се прибира при баща си. Все пак Пиетро урежда младежът да прави дисекция на трупове в една манастирска болница, а му дава и някои поръчки, така че не го оставя гладен.
През 1494 много неща във Флоренция се променят – икономиката запада, френската армия на Шарл VIII навлиза в Италия, а във Флоренция за бунт срещу разкоша страстно зове монахът Джироламо Савонарола. Пиетро Медичи бяга от града, партията на Савонарола взима властта, богатствата на Медичите са ограбени, а проповедникът зове и за унищожаване на произведенията на изкуството. Мнозина се поддават на неговото псевдо-религиозно безумие. Върхът е през 1497 с тъй наречената „Клада на суетата“, където се горят произведения на изкуството. И Микеланджело за малко да се поддаде на лудостта, но силата на изкуството надделява. Той бяга от Флоренция в Болоня, защото се страхува, че ще го репресират като човек на Медичите. Там получава някои поръчки, но скоро местните майстори, които го виждат като непреодолима конкуренция, го заплашват с убийство и той се връща обратно.
Във Флоренция нещата са леко успокоени и дори някои Медичи се прибират. Лоренцо ди Пиерфранческо, братовчед на Великолепния, поръчва на Мокеланджело две скулптури, сега изгубени – „Сан Джованино“ и „Спящият Купидон“. С този Купидон е свързана и една криминална история с щастлив край, в която художникът е замесен. Скулптурата му е толкова добра, че Лоренцо казва да я състари, сякаш е току-що изровена, за да мине за оригинална римска скулптура. Така тя ще се продаде скъпо на римския антикварен пазар и всички печелят. Речено-сторено, Микеланджело състарява скулптурата до съвършенство, а някакъв посредник я продава за огромната сума от 200 дуката на кардинал Рафаеле Риарио, голям почитател на изкуството и племенник на папа Сикст IV. Далаверата обаче не се оказва голяма, посредникът измамва и Лоренцо, и Микеланджело, дава им жълти стотинки, а кардиналът дочува за измамата и намира начин да си прибере парите обратно. Той обаче си дава сметка за таланта, сътворил фалшивия Купидон и кани Микеланджело в Рим, където му поръчва един Бакхус. Не е ясно какво Риарио очаква от истинска статуя на истински Бакхус, но накрая я отказва, – намира я за твърде греховен символ на сексуални желания. Въпреки това обаче осигурява на Микеланджело достъп до целия кардиналски кръг, скоро оттам започват да идват и поръчки, а една от първите е за онази негова фантастична „Пиета“, в която Дева Мария след смъртта на божествения си син сякаш пита Небето: „И сега какво?“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
