9-и август 1952 г. Последното сбогуване с толкова силно обичаната първа дама на Аржентина – Евита Перон, съпруга на президента на републиката. Под стъкления капак, който целуват половин милион аржентинци, е балсамираното лице на „мадоната, покровителка на бедните“. Тя е на 33 години и тежи едва 38 килограма, след като ракът на маточната шийка я покосява.
Две седмици народът лее сълзи за своята благодетелка: очите на хората вече са пресъхнали от плач, няма неоткъснато цвете в Аржентина. Съгражданите смятат Евита за светица и Ватикана получава хиляди писма от тях, настояващи да бъде обявена за такава.
ТРАМВАИТЕ СЕ ДВИЖАТ С ЧЕРЕН ВОАЛ, СИРЕНИТЕ НА ЛОКОМОТИВИТЕ СВИРЯТ В ИЗРАЗ НА ВСЕНАРОДНА СКРЪБ.
Гигантски плакати с усмихнатия лик на Евита покриват стените на града. Свещи горят денонощно около малки импровизирани олтари в цялата страна. Пощенските работници получават заповед да не слагат печат на марките с нейния лик.
Последните думи на Евита са: – Много съм млада за толкова страдание! До сетния си дъх тя възхвалява „великия човек Перон“: – Последните ми думи ще повторят първите. Искам да живея само за Перон и за моя народ. Бог ще ми прости, че предпочитам да остана с тях, защото той също е на страната на бедните.
НО ЕТО И ИСТОРИЯТА НА ЕВИТА.
Мария Ева е последното от пет деца, всичките родени от незаконна връзка. Баща й Хуан Дуарте има законен брак в големия град, но и връзка на село със слугинята Хуана, майка й, която след смъртта му (тогава Евита е само на седем години) се налага да вземе заем, за да облече в черно петте си деца и да ги заведе на погребението на баща им. След куп обиди обаче им е разрешено единствено да следват кортежа след останалите прислужници. Казват, че в този ден малката Ева се заклева, че никога повече няма да върви след другите.
НА ПЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ ТЯ НАПУСКА СЕЛОТО, КЪДЕТО ЖИВЕЯТ В НЕМОТИЯ МАЙКА Й, СЕСТРИТЕ И БРАТ Й.
И поема към Буенос Айрес. Препоръчват я на красивия танцьор на танго Агустин Магалди, който е много популярен. Ева мечтае да стане актриса и след като изиграва малка роля на празника на училището, започва да вярва, че мечтата й ще се осъществи. Магалди е влюбен в нея и я покровителства. Ева е темпераментна, дива, страстна и не умее да обуздава своята пламенност. Печели няколко малки роли тук-там, но понеже е доста креслива, отблъсква зрителите, вместо да се хареса.
ГЛАДЪТ И МИЗЕРИЯТА Я ПРИНУЖДАВАТ ДА ЖИВЕЕ В БЕДНИТЕ ПРИСТАНИЩНИ КВАРТАЛИ.
Един ден отпътува за Холивуд, но там не успява да постигне нищо, освен да намрази Америка. Малките роли в киното и театъра обаче й открехват вратите за радиото. Дават й шанс с предаване, където тя представя живота на най-известните жени във всички времена. Евита влага толкова плам, че отново е пред провал. Но щастието й се усмихва. Директорът на радиото е заинтригуван от искреността й. Решава да й повери „Петте минути на народа“ – предаване, което всяка вечер представя две-три нещастни съдби на обикновени хора.
ТОЛКОВА ПЛАМ И СЪПРИЧАСТНОСТ ИМА В НЕЙНИЯ ВЪЛНУВАЩ ГЛАС, ЧЕ СКОРО „БОЛКИТЕ НА НАРОДА“ СТАВА НАЙ-СЛУШАНОТО ПРЕДАВАНЕ.
Дават й четвърт час, после половин, а накрая – цял. Ева забелязва сред военните в правителството един полковник, който е страхотен оратор и твърди, че иска да измъкне народа от мизерията.
Той става нейният герой: “Всеки ден ще съобщавам какво е направил, за да подобри живота ни“.
„ТЯ ДОВЕДЕ НАРОДА ДО ПЕРОН И ПЕРОН ДО НАРОДА“, ПИШЕ ЕДИН ОТ БИОГРАФИТЕ Й.
Обстоятелствата я срещнат с Перон едва през януари 1944 г. Страшно земетресение разрушава град Сан Хуан. По време на една благотворителна вечер за събиране на помощи тя знае, че ще го види сред официалните гости. Евита дълго обмисля фразата, с която да го впечатли: – Благодаря Ви, че съществувате. Двамата прекарват нощта заедно. А на следващия ден радиоводещата Евита пристига в кабинета му с ролс-ройса на министъра на отбраната. Двамата повече няма да се разделят. В продължение на година и половина тя е любовница на полковник Перон. Те споделят едни и същи идеи. Обмислят как да действат, ако мечтата им се сбъдне и полковникът дойде на власт. А по-късно искрено му заявява: „Ако, както твърдите, каузата на народа е и Ваша, тогава няма да Ви напусна до смъртта си, независимо какво ще ми струва това.“
ПРЕЗ ЯНУАРИ 1945 Г. ПЕРОН СТАВА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА.
Но властта е постоянна битка, в която днешните съюзници са утрешни врагове. ПС Оернаосни се ръководител на тайна организация, която се стреми да превземе властта в Аржентина с подкрепата на Германия и Италия. Нейна цел е в подходящия момент да обедини Южна Америка и да завладее САЩ. След капитулацията на Германия Перон е отстранен от власт и е хвърлен в затвора. Това е моментът, когато Евита излиза на сцената. Тя се свързва с всички млади военни, които дължат постовете си на него. Тук се проявява гениалната й интуиция, която я прави известна. Търси подкрепата на ръководителите на работническите синдикати и им предлага сделка: – Спасете Перон, за да ви спаси и той!
ЕВИТА ВЛАГА ВСИЧКАТА СИ ЕНЕРГИЯ, ХЪС, УПОРИТОСТ И ЧУДОТО СТАВА.
От всички квартали се стичат стотици хиляди хора в центъра Кампо де Майо. От Каса Росада, където е седалището на правителството, министрите чуват скандиранията, които стават все по-силни: – Да живее Перон, Перон – президент! Два дни по-късно президентът Фарел посреща Перон на балкона на Каса Росада и го прегръща пред море от стотици хиляди хора: – Ето Хуан Перон – мъжът, който завладя сърцата на всички аржентинци. А Перон навива ръкавите на ризата си, вдига ръце към небето и изкрещява на тълпата: – С моите голи ръце искам да прегърна всички ви до сърцето си.
ДОЛУ, СРЕД ОГРОМНАТА ТЪЛПА ОТ ПОДДРЪЖНИЦИ, СИЯЕ УСМИВКАТА НА РУСОКОСАТА ЕВИТА.
От този ден ще я обезсмъртят на хиляди снимки. Този ден бележи нейния триумф. В ръцете й са един мъж, един народ, една власт. Тя не престава да мечтае и е директна в исканията си: – Вече нямаш никакво основание да отказваш брак – казва очи в очи на Перон и той се съгласява да направи съпруга своята любовница.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ВЛАСТТА, ЕВИТА ЗНАЕ КАК ДА Я ГРАБНЕ.
Машината се задейства. Перон е избран за президент на републиката, Евита става негов пиар агент. Перон умее да говори на тълпата. Наричат го „Сан Хуан Златната уста“. Но популярността му се дължи на Евита, тя въздейства на аржентинския народ. Перон, елегантен, изтънчен, с черни очи и блестяща усмивка, разхожда четирите си кученца всяка сутрин. А тя за няколко месеца става изключително популярна. Евита инстинктивно намира пътя към сърцата на обикновените хора. Оръжията й са три: активност, искреност, състрадание.
ОТ ОСЕМ ЧАСА СУТРИНТА ТЯ Е В КАБИНЕТА СИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И ПОСРЕЩА ПРАТЕНИЦИ НА СИНДИКАТИТЕ: изслушва ги, отговаря на въпросите им, кръстосва цялата страна надлъж и нашир без почивка. А неизчерпаемата й енергия винаги е придружена от бляскава усмивка, прозрачна кожа, крехкост на цвете. Тя правилно преценява силата на външния вид, придаващ тежест на думите. Мнозина са критикували стотиците й рокли от именити дизайнери, скъпите й обувки, кожените й палта и луксозни бижута. Тя се обръща към тълпата с думите:
– Не толкова отдавна и аз бях облечена като вас, но ако ми вярвате, скоро всички вие ще носите рокли като моите. А тези бижута ги отнех от богатите и ги нося заради вас.
ТЯ РАЗБИРА, ЧЕ ВЪВ ВЪЗХИЩЕНИЕТО КЪМ ГЕРОИТЕ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СА СПОРТИСТИ ИЛИ ФИЛМОВИ ЗВЕЗДИ, ВИНАГИ ИМА КЪСЧЕ НЕОСЪЩЕСТВЕНА МЕЧТА.
„Стремете се към онова, което бихте искали да бъдете!“, зове тя. Евита решава, че винаги трябва да е щастлива и го демонстрира. Тя наема частен фотограф и сама ретушира снимките, с които всеки ден залива вестниците. Всеки ден, когато приема делегация, тя сменя тоалета и бижутата си, понякога и прическата, запазвайки кока на два етажа за специални случаи.
НО ТОВА, КОЕТО НАЙ-ВЕЧЕ Й НОСИ ПОПУЛЯРНОСТ, Е НЕПОДПРАВЕНАТА Й ЛЮБОВ КЪМ БЕДНИТЕ.
И как няма да са разчуствани тези, които никой дотогава не е зачитал. Тя отива при тях, изслушва ги, плаче с тях, раздава им пари, апартаменти, намира им работа, отваря болници, диспансери. Евита се грижи за тях, успокоява ги, тя им е като майка. Народът иска 40 процента намаление на билетите за жп транспорта – тя дава 50. Служителите в телефонната компания искат увеличение на заплатите с 35 процента, тя им осигурява 70. Скоро, за да отговори на всички молби, Ева създава собствена фондация, наречена Аюда Сосиал Мария Дуарте де Перон, която три пъти седмично организира „благотворителни сесии“ и разглежда молбите на хората. Евита дори измисля лотария за бедните.
МОЖЕ ДА СЕ ИЗПИШАТ ЦЕЛИ ТОМОВЕ С НЕЙНИТЕ МИЛОСЪРДНИ ДЕЛА.
Хората я наричат „Майката на народа“ и „Света Евита“. „Когато ме погледне моя народ, вярвам в свръхестествената си мисия“ – повтаря тя. Боготворена от народа, Евита си създава и врагове. Тя е безжалостна и безрезервно мрази онези, които й се противопоставят. Аристокрацията не я иска, армията няма доверие на тази жена, която „отнема мъжествеността на правителството“. Военните започват да я наричат „хиената“. По-късно полковникът, който получава задача да скрие балсамираното й тяло, ще я охарактеризира така:
„Камериерка с претенции на кралица. Агресивна, без никаква женственост. Покрита от глава до пети с бижута, за да се обезщети за понесените някога унижения. Злобна и отмъстителна“.
НЯКОИ РИСУВАТ ЖЕСТОК ПОРТРЕТ НА ЕВИТА: РЕВНИВА, АМБИЦИОЗНА, ЖАДНА ЗА ВЛАСТ, ПРЕСМЕТЛИВА, ПОСРЕДСТВЕНА.
А Перон е описан от някои биографи като пионка, кукла на конци, която Евита манипулира, както си поиска. Според тези, които я мразят, тя никога не е изпитвала към него любов или физическа страст, а единствено безсърдечно и устремено е преследвала своите цели. Враговете й твърдят, че гневът й е ужасен. Всички, които някога й отказали роли, били изтрити от филмовия екран и театралната сцена. Прогонила старците от един дом за слепи хора, за да настани самотни млади майки: защото те могат да й се възхищават, а другите – не. Твърдят, че разрушила дома за възрастни жени „Сосиедад де Бенефисиенса“, защото не я приели като почетна президентша. Затворила Министерството на образованието, защото отказало да даде диплома на нейна близка. Спря опозиционния вестник „Ла Пренса“, защото не публикува всичките й снимки. След като маркиза Гане – наследничка на една от най-богатите фамилии в Аржентина, не я приела, недоволната Евита си отмъстила, като разорила семейството й. Говорят също, че фондацията й се е издържала от принудителни „дарения“. Предприятията, които отказвали да дадат дължимото, се оказвали внезапно задлъжнели и стигали до фалит. Казват също, че преди да срещне Перон, своя спасител, Евита проституирала. Военните, които прогонват Перон през 1955 г., се опитват да опетнят образа на Ева и разследват подробно слуховете за финансови злоупотреби, но не откриват никакви доказателства. И така, каква всъщност е била тази крехка жена с железен характер: светица, Мадона, пред която всички благоговеели, или отмъстителна и зла жена. Истина ли е, че тя носи нещастие на всеки, който се доближи до нея. Романът на Томас Елой Мартинес, „Света Евита“ разказва за невероятното странстване на нейното балсамирано тяло по камиони и линейки, през хангари и казарми, за да стигне до едно гробище в Милано. През 1971 г. тялото е върнато на Перон в Мадрид, който го изпраща в Аржентина, където намира накрая покой в луксозното гробище на Буенос Айрес.
ТРУДНО Е ДА СЕ ОТСЪДИ СЛЕД ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ КАКВА ВСЪЩНОСТ Е БИЛА ЕВИТА. СВЕТИЦА ЛИ Е БИЛА? ОЧЕВИДНО НЕ. ГЕРОИНЯ? НЕСЪМНЕНО – НЕ. ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА? РАЗБИРА СЕ!
Жертва на мъжете? Може би, ако се започне от баща й, който не я признава официално и когото тя като дете отказва да прегърне на смъртното му легло, защото заради него изживява първите си унижения. Очевидно у Евита никога не зараства тази рана. Важното е друго обаче: тя поема отговорността за съдбата на онеправданите в своята страна, които дотогава дори не са подозирали, че мечтите съществуват. Не всеки е избран да пробуди цял народ и да го накара да започне да мечтае. Изглежда все пак, че Евита е била искрена в действията си. В една от последните бележки, надраскани лично от нея на смъртния й одър, тя пише:
„Ако народът не може да бъде щастлив, кой ще ми върне всичката любов, която пропилях?“
Източник: Розали
Последвайте ни и в Телеграм
