Като чуем „коприва“ всички се сещаме за шоковия ефект от допира с иначе нежните й, мъхести листенца. Или за ризите на Елиза от „Дивите лебеди” на Андерсен. И в двете има безспорна истина. Да си набереш коприва не е толкова лесно и приятно, като да се наведеш и да скубеш магданоз. А и копривата дава на човечеството от незапомнени времена изключително здрава нишка за тъкане – наред с конопа и лена.
Но освен тези очевидни истини, копривата крие много добре опазени тайни. Та нали в природата най- ценното се пази най- строго, богатствата на копривата се пазят от хистамин и мравчена киселина, които се съдържат в миниатюрни резервоари по стеблото и листата. При допир се отварят, парещата течност се излива и държи надалеч лакомниците. За много насекоми и дребни животинки, дозите могат да са смъртоносни.
Копривата се ползва – особено при косопад, но не само. Някои я познават също и като билка – семената, корените, листата – те се ползват с много цели.
 |
Копривата е мощно противовъзпалително средство и чаят помага при артрит и всякакви по- продължителни инфекции. Той има и диуретичен ефект, щадящ организма и по- продължителното му приемане се прилага при проблеми с отделителната система. При тревожно задържане на течности тя е особено препоръчителна. Например в последните месеци на бременността.
С настойка от копривени листа обливаме косата при косопад. Доказано е, че редовната употреба сгъстява косата и придава блясък. А от друга страна – бабите са пръскали нападнати от листни въшки растения с вода, в която 24 часа е киснала коприва – отровата на мравчената киселина е безапелационна с вредителите.
Едно от другите й битови приложения е особените й хранителни свойства за покълване на семена, често изсушена коприва се добавя в почва за покълване или прясно насяти семена се поливат с настойка от коприва. Тя е особено ценна за приготвяне на домашен компост ( естествен тор от гниене на органичен отпадък ). Много хора взимат почва за градински разсад именно от участъци, където расте коприва.
Копривата обаче е най- ценна именно като храна. По съдържание на желязо тя гони върховете на класациите. Структурата на желязната решетка е много близо до естествената решетка на хемоглобина, затова копривата е идеалното антианемично средство. Състояние, типично за пролетта, малките деца, бременните и хората, занимаващи се с активен труд.
Като зеленолистно растение тя има много хлорофил, фолиева киселина, магнезий и калий. Чудесно пречиства, заради диуретичния си ефект и хората, които ползват често билки казват, че чай от суха маса коприва в началото на пролетта е най- добрата детоксикация след зимата.
Едно от най- големите оръжия на копривата е високото съдържание на витамин С в нея.
Копривата се бере в началото на май, когато стеблото й не е много дебело, а листата са свежи и тънички. Когато се бере, се оставя за малко на сянка да повехне, тогава не жили толкова много. Омекналата коприва можем внимателно, все още с ръкавици, да измием, да омачкаме с ръце или точилка и да нарежем. От там – директно на трапезата, замразена или да сушим за билка.
Копривата, освен употребена като чай, е много полезна на супа или каша. Тя не губи много от качествата си при топлинната обработка. Кашата от млада коприва с орехи и яйца е любимо ястие сред по- възрастните, но не само. И новите тенденции в храненето го потвърждават – тя е полезна, но и необходима храна, естествен избор.
Човешкият организъм се е пригодил изцяло към тях по всякакъв начин – с ензимите, необходими за разграждане, с киселинно – алкалния баланс, който регулират. Това може да повлияе дори на зъбното здраве. И вместо скъпи екзотични добавки за укрепване и общ тонус през пролетта като спирулина, годжи бери и т.н. – пред нас, до краката ни буквално, са копривата, лападът, спанакът. Съвсем достъпни и много здравословни.
Хера бг
Последвайте ни и в Телеграм
