Фактът, че хората през Средновековието не са имали представа какво са бактериите и как те се разпространяват, е показателен, когато става въпрос за медицината в този исторически период. Въпреки това някои тогавашни практики били изненадващо ефикасни. Пример за това е слагането на мед върху рани (освен че е лепкав и помага за зарастването на раните, той има и антибактериални свойства). Други пък третирали нараняванията с мъхове, без да осъзнават, че в някои от тях има пеницилин.
Подобни позитивни примери за медицински практики през Средновековието обаче са редки изключения. До нас са достигнали редица „рецепти“, които от днешна гледна точка са повече от абсурдни. Една от тях е за лекарство за подагра. Какви са съставките? Билки, костен мозък, червеи и…сварено куче. Друго лечение за това заболяване включвало мазането с мехлем от жаби и еленска кожа. Тъй като медицината вървяла ръка за ръка със суеверията през Средните векове, подобни „рецепти“ били много популярни.
Познанията на лекарите по това време в голяма степен били основани на една теория, създадена в Древна Гърция. Според нея здравето зависи от баланса на четири течности, които се съдържат в човешкото тяло – кръв, лимфа, черна и жълта жлъчка. По тази причина едно от най-често срещаните лечения било т. нар. кръвопускане. Според средновековните лекари, с източването на малки количества кръв може да бъде възстановен балансът на течностите в тялото. За целта често били използвани пиявици, които се прикрепвали върху частите от тялото на пациента, засегнати от някакво заболяване.
През 1215 г., след като папа Инокентий III забранява на монасите да практикуват медицина, знанията започват да се предават на селяни и фермери. Всички опити да се избавят хората от неприятни състояния са сведени до опасни експерименти.
Поради невежество първите лекари се обръщат към изключително необичайни методи за лечение на своите пациенти. Някои методи на лечение шокират дори светски умни специалисти.
Лоботомия. Нечовешкият метод за отстраняване на предната част на челните дялове на мозъка се практикува в някои страни до средата на ХХ век. Човек, подложен на лоботомия, се превръща в „растение“, смятали в Средновековието. Операцията е предписвана на пациенти с психични разстройства, но се оказва напълно безполезна.
Клизма … за подобряване на настроението. В Европа се препоръчвало да се правят клизми по каквато и да е причина. Топлата вода се смесвала с каменна сол, сапун, пшенични трици, мед. Представителите на висшите слоеве много обичаха клизмите и специално наемали лекари, за да извършат процедурата. Френският монарх Луи XIV бил лудо влюбен в клизмите. Има доказателства, че през живота му лекарите са извършили над две хиляди процедури, за да подобрят настроението му.
Лечение на хемороиди с нажежена пръчка. Изпадналите хемороидални възли се изгаряли с нажежени пръти. Някои пациенти не издържали на подобни експерименти и умирали от болков шок точно на операционната маса.
Изпражнения на кучета при ангина. Английските лечители събирали кучешки изпражнения, изсушавали ги и ги давали на пациенти в натрошено състояние при болки в гърлото.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
