Политиката е игра на интереси, задкулисие и още много други сиви умения, които в различните моменти се проявяват по един или друг начин. Присъствието на млади лица в един парламент, може да се смята за добър показател, все пак талантът и интелектът, не могат да се ограничават в житейски опит. И така една от най-интересните новини в този случай е, че най-младият председател в Народното събрание е юристът Никола Минчев. Има само една подробност – Минчев не е най-младият министър председател, впрочем той може да се нарежда в класацията, но неговите 34 години не са достатъчно, за да спечели приза.
Един поглед към статистиката на народните представители ще ни покаже, че в миналото има много други млади политици, които заемат същия пост и по една или друга причина, остават в историята с решения, които променят значително България. Нека започнем с г-н Жечо Бакалов, отново юрист, завършил право в Швейцария. Роден е през 1867 г. в Шумен и през 1899 г. е част от Младолибералната партия, същата година е и председател на 10-тото Обикновено народно събрание. В този случай откриваме, че този политик е на 32 години, като в следващите 20 години ще бъде министър на търговията, промишлеността и труда. Ще бъде преизбиран многократно, но на финалът ще е един от подсъдимите за причинените национални катастрофи. Не е ясно дали от напрежението или обидата за случващото се, Бакалов умира на Коледа, 1921 г., малко преди произнасянето на присъдите.
Друг особено млад политик, който успява да заеме позицията за най-млад председател е Стефан Стамболов. Подозираме, че същият няма много нужда от представяне, но нека не забравяме, че е председател от 1884 до 1886 г. в Четвъртото обикновено народно събрание. Позиционирането му на този пост се случва отново на 33 години. Историята помни Стамболов като един от най-авторитетните общественици от времето, но освен това не трябва да забравяме, че същият е повече от готов да защитава българската независимост, което и прави. Във времето на бурна и кървава политика, Стамболов получава множество заплахи за убийство, като на 3/15 юли 1895 г. е посечен на улицата.
Раните са особено жестоки в 3-дневна битка, Стамболов умира от раните си. Очевидно това е съдбата на младите политици, но днес не можем да очакваме такава да се случи. В това можем да бъдем категорични. Кои са другите млади и отдадени политици в началото на своята кариера? Димитър Стоянов Тончев е роден през 1859 г. в Калофер, като завършва право в Новорусийския университет в Одеса през 1883 г. Работи като съдия в Пловдив, а след това и като адвокат. Без съмнение ще остане в историята като истинския най-млад подпредседател, защото заема поста, когато е само на 27 години. През 1887 г. той става председател на третото Велико народно събрание, а заема този пост и в последващото 5-то Обикновено народно събрание по-късно през същата година.
Една година по-късно е министър на правосъдието. Историята продължава с осъждане за злоупотреби през 1903 г. и лежи в затвор за 8 месеца, като през следващата година е амнистиран. Това далеч няма да е последният проблем с властта. През 1919 г. е осъден на доживотен затвор, като един от инициаторите за включването на България на страната на Тристранния пакт в Първата Световна война. Този период е особено бурен и въпреки различните предупреждения и ухажване от всички страни, България решава да се включи на страната на Германия, след като поне има гаранции, че ще върне старите си предели. Както обикновено се случва, партньорите в една война са от особено значение. Димитър Тончев лежи в затвора до 1924 г. и отново е амнистиран.
Прави опит да влезе отново в политиката, като избира Националлибералната партия, но този път не е приет толкова радушно от водачите, които искат да стоят далече от компрометираните бивши политици и се стремят да поставят началото на едно ново движение. В последните си години, най-младият председател на Народно събрание ще се занимава с писането на литература и коментари – неговият 8-томен коментар върху Закона за задълженията и договорите, все още се разглежда от бъдещите юристи. Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. и никога не успява да види поредната национална катастрофа, която се задава.
И след като рокадите в Народното събрание продължават, преди да достигнем до най-младния министър председател, нека напомним, че този пост е заеман от Васил Радославов, който на 32 години печели доверието не само на обществото, но и на някои от най-големите си опоненти. Радославов завършва право в Хайделбрг и след това прави дебют на политическата сцена през 1884 г.
Подкрепян е от Петко Каравелов и получава поста министър на правосъдитето. Като такъв, неговата първа работа е да започне да изгражда законите в Източна Румелия след съединението и да се опитва да нормира правораздаването в новата територия. Радослов не подкрепя проруските вълнения в страната и многократно се кара с колегите, което води до арест и малтретиране в Черната джамия. След Първата Световна война, Радославов емигрира в Германия, за да избегне затвора. Някои разказват, че бяга с пари от държавната хазна, други разказват, че е тръгнал само с дрехите на гърба си и е посрещнат във Виена от дъщеря си. Живее в Берлин. Радославов умира на 21 октомври 1923 г.
Хроникал бг
Последвайте ни и в Телеграм
