Келвин Клайн е първият дизайнер, който печели три поредни награди Coty за дамско облекло (1973–75) и е най-младият дизайнер на готови облекла, избиран някога в Залата на славата на Coty (1975).
Описва философията си на дизайна като създаване на „прости, удобни, но стилни дрехи, без нищо свръхмащабно или екстремно“.
Дрехите му бяха сравнително скъпи, класически, елегантни и лесни за носене и предизвикаха любопитство сред купувачите в Съединените щати и други страни.
Твърди се, че постиженията му представляват не само триумфа на неговата конкретна марка класически стил, но и съзряването на американската модна индустрия. Може би повече, отколкото с облеклата си обаче, Клайн се прочу с рекламите си, някои от които граничещи със скандалното.
През 2003 г. Клайн продаде компанията си на Phillips-Van Heusen (по-късно наречен PVH) в сделка на стойност около 430 милиона долара с до 300 милиона долара бъдещи авторски права.
Вярвате ли, че истинското откритие в модата все още е възможно?
– Мисля за модата като за нещо, което постоянно се развива. Променя се, но няма някакво откритие. Всичко вече е създадено по един или друг начин. И много дизайнери са вдъхновени от винтидж дрехи по начало. Но мисля, че светът на модата се промени много през последните няколко десетилетия.
По какъв начин?
– Имаме дрехи, предлагащи се в магазини като Zara, H&M и Uniqlo, които не сме имали преди 15 години. Те предлагат наистина добър дизайн на страхотни цени.
Това положително развитие ли е?
– Да, защото дава на хората избор, както и стойност. Може да не е оригинален дизайн, но се предлагат много неща, които имат стил! Това е мястото, където Европа има голямо предимство пред САЩ, защото ние заспахме в края на търговията на дребно. Ако можете да си позволите дрехи на ниво дизайнер, страхотно! Но пък е вълнуващо да можете да купувате хубави дрехи на всякакви цени. Смятам това за страхотна промяна напред.
Някога бил ли сте копиран? Пукало ли ви е?
– Да те копират е положително, а и напълно безплатно. Работил съм с фотографи, правещи рекламни кампании и често се случва един фотограф да бъде вдъхновен и да имитира някой друг. Случва се във всички сфери на живота и в това няма нищо лошо, дори е форма на ласкателство.
Известно бе, че обичахте да контролирате всички аспекти на Calvin Klein. Беше ли трудно да се откажете от всичко през 2003 г., когато продадохте компанията?
– Нарекох първия си аромат “Obsession“, защото имах тази мания към работата си, за усещането за това каква е идеята ми за съвършенство. Работих върху всеки детайл и аспект от бизнеса, за да се погрижа да предложим на хората най-доброто от това, което можем да направим. Дълго време си мислех, докато бизнесът се разраства: „Това ли е нещото, което искам да правя до края на живота си?“ И знаех, че не е. Бях постигнал почти всичко, което исках да направя по отношение на създаването на продукти. И да го правя втори път- не бе чак толкова забавно.
Трябваше ли да се дистанцирате от марката си, за да не полудеете?
– Беше голяма промяна! Прекарах няколко години в мислене да направя този ход. Но едва ли някога можеш да бъдеш напълно подготвен за такава драматична промяна, която с годините ставаше все по-стресираща и по-малко забавна. Ако можех да работя в дизайнерското си студио през цялото време и просто да правя колекции, щях да го правя завинаги. Но в управлението на един успешен бизнес има много повече аспекти. Светът на модата и превръщането на марката в глобален мащаб, не са така прости както да седиш в студио, работейки с цветове и материи. Така разбрах, че трябва да напусна.
Следихте ли внимателно компанията след това? Все пак носи вашето име.
– Не обръщах специално внимание. Не ходих по магазините, за да видя дрехите, които компанията произвежда. Не ми беше трудно да се разделя с марката. Понякога ми липсват прекрасните хора, с които имах възможността да работя. Това е прекрасното в модната индустрия – винаги има възможност някой да изрази себе си, да расте, да прави бизнес, да се развива.
Бяхте заменен от Франсиско Коста и Итало Зукели, които също напуснаха компанията. Как се чувствахте относно факта, че някой друг ще поеме юздите на Calvin Klein?
– Те намекнаха, че най-накрая искат един творчески директор да наблюдава визията на всички продукти в световен мащаб и според мен това е много добра стъпка. Можете да имате различни ценови точки, можете да имате различни продуктови линии, но все пак трябва да изглежда, че вървите в една посока. И това е изпълнимо. Необходими са огромни усилия: внимание към всеки детайл, стремеж да направим всичко възможно най-добро и увереност да продължим, когато нещата не вървят както трябва, защото винаги има неравности по пътя. Необходими са много усилия, за да се изгради глобален бизнес.
Ралф Лорън, Дона Карън и вие сте трима дизайнери, които успяха да изградят световни марки с отличителен изцяло американски стил. И все пак през последните 20 години, с възможно изключение на Майкъл Корс, нито един дизайнер не се е издигнал, за да продължи това статукво. Как си обяснявате това?
– Според дъщеря ми, причината е много проста – и тримата сме евреи. Имаме нещо като стремеж, заложен само в нашето ДНК.
Трябва ли творческият директор на една модна къща да бъде дизайнер или е достатъчно просто да даде насока и да представи добре марката?
– Не мога да се сетя за една модна къща, която да има креативен директор, който да не е започнал да проектира. Вие участвате във всеки аспект от създаването на продукта с дизайнерски студия. Мисля, че е много по-трудно да се очаква човек, който не е бил дизайнер, да наблюдава развитието на широка продуктова категория. По-добре е да си дизайнер, но такъв, който мисли по модерен начин и който може да поеме отговорността да наблюдава развитието на много продукти.
Но някой с милиони последователи в социалните мрежи вероятно звучи примамливо за борещите се марки.
– Не мисля, че някой наистина знае със сигурност колко много социалните медии се превръщат в бизнес. Когато започнах да се занимавам с парфюмите, ние изградихме бизнес с аромати, който беше близо един милиард долара. През това време ще имаше известни личности, филмови звезди или музиканти, които също имаха линия парфюми, но в крайна сметка те не стигнаха до никъде. Може да са имали няколко добри години, но им липсваше трайност, дълголетие. Има хора, които могат да си позволят дамска чанта за 3000 долара, мислейки си, че биха били следващата Ким Кардашиян, но само защото имаш пари и можеш да си позволиш скъпи дрехи, не означава, че имаш вкус!
Важно ли беше клиентът ви да има вкус?
– Не. Винаги съм бил поласкан, че някой ще си купи всичко, което направя, но в това няма гаранция! Често поемахме рискове пускайки дрехите. Не всеки изглежда като модел на подиума. Моят стремеж беше да създавам дрехи за истинските жени. Не мислех толкова много за модните списания и изграждането на марката си. Мислех да направя рекламата директно. Реших, че мога да предам това, което искам да кажа, по-добре от модно списание.
Посланието на Calvin Klein звучи като нещо, което винаги е било много ясно за вас.
– Аз сам се занимавах с рекламата, защото разбрах до кого искам да стигна. Работих по кампании с фотографи, със стилисти, бях създал собствена креативна агенция, която стана като средна рекламна агенция. Знаех какво е инстинктивно подходящо за мен и го преследвах през цялата си кариера. Това е начинът, по който живея. Това е начинът, по който работя. Всичко, което съм правил и всичко, което имам, е продължение на моя личен вкус.
Последвайте ни и в Телеграм
