Това историческо интервю с основателя на аналитичната психология Карл Юнг е публикувано в швейцарския вестник Die Weltwoche на 11 май 1945 г., четири дни след капитулацията на германската армия при Реймс. Заглавието му е „Ще намерят ли душите покой?“. Публикуваме го заради неговата непреходност и актуалност в тези тревожни за Европа и света дни. Както и заради дълбинните теми, свързани с колективната вина и отговорност на нациите, за която днес малко се говори, освен в учебниците по психология.
Die Weltwoche: Не мислите ли, че краят на войната ще предизвика огромни промени в душата на европейците, особено на германците, които сега се събуждат от дълъг и ужасен сън?Карл Густав Юнг: О, да, разбира се. Що се отнася до германците, ние сме изправени пред психичен проблем, чиято важност все още е трудно да си представим, но очертанията му се долавят от примерите с пациентите, които лекувам. Едно нещо е ясно на психолога, а именно, че той не трябва да следва широко разпространеното сантиментално разделение между нацисти и анти-режими. Имам двама пациенти, които очевидно са антинацисти, но сънищата им показват, че зад цялото им благоприличие все още е жива ясно изразена нацистка психология с цялото си насилие и жестокост. Когато швейцарски журналист попитал фелдмаршал фон Кюхлер (Георг фон Кюхлер (1881-1967) ръководи инвазията в Западна Полша през септември 1939 г. Той e осъден и вкаран в затвора като военнопрестъпник от Нюрнбергския трибунал) за германските зверства в Полша, той възмутено възкликнал: „Извинете, това не е Вермахтът, това е партията!“ – перфектен пример за това как разделението на порядъчни и непочтени германци е изключително наивно. Всички те, съзнателно или несъзнателно, активно или пасивно, са съпричастни на ужасите; те не са знаели нищо за случващото се и в същото време са знаели.
Въпросът за колективната вина, който е и ще продължава да обърква политиците, за психолога е несъмнен факт, а една от най-важните задачи на лечението е да бъдат принудени германците да признаят вината си. Вече много от тях се обръщат към мен с молба да ги лекувам. Ако исканията идват от онези „порядъчни германци“, които нямат нищо против да хвърлят вината върху няколко гестаповци, смятам случая за безнадежден. Нямам друг избор, освен да им предложа въпросници с недвусмислени въпроси като: „Какво мислите за Бухенвалд?“ Само когато пациентът разбере и признае вината си, може да се приложи индивидуално лечение.
Но как е било възможно германците, целият народ, да изпаднат в това безнадеждно психическо положение? Може ли това да се случи с някоя друга нация?
К. Г. Ю.: Позволете ми тук да се отклоня и да очертая моята теория относно общото психологическо минало, предшестващо националсоциалистическата война. Нека вземем за отправна точка малък пример от моята практика. Веднъж една жена дойде при мен и избухна в агресивни обвинения срещу съпруга си: той е истински дявол, той я измъчва и преследва и така нататък. Всъщност този човек се оказа напълно порядъчен и достопочтен гражданин, невинен, без каквито и да било демонични намерения. Откъде на тази жена й е хрумнала тази безумна идея за мъж-насилник? Да, просто дяволът живее в собствената й душа, която тя проектира навън, пренасяйки собствените си желания и ярост върху съпруга си. Обясних й всичко това и тя се съгласи, като покаял се агнец. Всичко изглеждаше наред. Но точно това ме притесняваше, защото не знам къде е отишъл дяволът, свързван преди с образа на съпруга.
Точно същото нещо, но в голям мащаб, се случи в историята на Европа. За примитивния човек светът е пълен с демони и мистериозни сили, от които той се страхува. За него цялата природа е одушевена от тези сили, които в действителност не са нищо друго освен неговите собствени вътрешни сили, проектирани във външния свят. Християнството и съвременната наука реабилитират природата, освобождавайки я от демонизирания образ. Това означава, че европейците последователно поглъщат в себе си демоничните сили от света, като постоянно натоварват с тях своето подсъзнание. В самия човек тези демонични сили се надигат срещу привидната духовна несвобода на християнството. Демоните пробиват в бароковото изкуство: гръбначните стълбове се огъват, копитата на сатирите рият земята. Човек постепенно се превръща в уроборос (ядащ опашката си – бел.ред.), унищожавайки себе си – образ, който от древни времена е символ на обладан от демон. Първият завършен пример от този тип е Наполеон.
Германците показват особена слабост в лицето на тези демони поради тяхната невероятна податливост на внушение. Това се разкрива в тяхната любов към подчинението, в слабоволното им подчинение на заповедите, които са само друга форма на внушение. Това съответства на общата психическа малоценност на германците, следствие от несигурното им положение между Изтока и Запада. Те са единствените на Запад, които при всеобщото излизане от източната утроба на народите остават най-дълго с майка си. В края на краищата те се оттеглят, но пристигат на историческата сцена твърде късно, докато „мужикът“ не е имал проблем със сепарацията.
Затова германците са дълбоко измъчени от комплекс за малоценност, който се опитват да компенсират с мегаломания, въпреки че не се чувстват твърде комфортно в собствената си кожа! „Am deutschen Wesen soll die Welt genesen“ („Немският дух ще спаси света“. Това е нацистки лозунг заимстван от стихотворението на Еманюел Гайбел (1815-1884) „Признаването на Германия“. Редовете от Гайбел стават популярни, откакто ги цитирал Вилхелм II в речта си в Мюнстер през 1907 г.).
Това е типична младежка психология, която се проявява не само в изключителното разпространение на хомосексуалността, но и в отсъствието на анима в немската литература (Гьоте е голямо изключение). Това се среща и в немската сантименталност, както и в понятието „Gemuetlichkeit“ (удобство, приятност), които в действителност не са нищо друго освен коравосърдечност, безчувственост и бездушие. Всички обвинения в бездушие и зверство, с които германската пропаганда атакува руснаците, се отнасят до самите германци. Речите на Гьобелс не са нищо друго освен германска психология, проектирана върху врага.
Германия винаги е била страна на психически катастрофи: Реформацията, селските и религиозните войни. При националсоциализма натискът на демоните нарасна толкова много, че човешките същества, попадайки под тяхната власт, се превърнаха в сомнамбулистични свръхчовеци, първият от които беше Хитлер, който зарази всички останали с това. Всички нацистки лидери са обладани в буквалния смисъл на думата и без съмнение неслучайно техният министър на пропагандата е белязан с белега на демонизиран човек – накуцване. Десет процента от германското население днес са безнадеждни психопати.
Говорите за психическата непълноценност и демоничната внушаемост на германците, но мислите ли, че това важи и за нас, швейцарците, които са германци по произхода си?К. Г. Ю.: Ние сме защитени от тази податливост на внушение, защото сме малко на брой. Ако населението на Швейцария беше осемдесет милиона, тогава би могло да се случи същото и с нас, тъй като демоните са привлечени главно от масите. В колектива човек губи корените си и тогава демоните могат да го завладеят. Следователно на практика нацистите се занимаваха само с формирането на огромни маси и никога с формирането на личността. И това е и причината лицата на демонизираните хора днес да са безжизнени, замръзнали, празни. Ние, швейцарците, сме защитени от тези опасности от нашия федерализъм и нашия индивидуализъм. При нас такова масово наслагване като в Германия е невъзможно и може би в подобна изолация се крие начинът на лечение, благодарение на който би било възможно да се обуздаят демоните.
Но в какво може да се превърне лечението, ако се извършва с бомби и картечници? Не трябва ли военното подчинение при една демонизирана нация само да засили чувството за малоценност и да влоши болестта?К. Г. Ю.: Днес германците са като пиян човек, който се събужда сутрин с махмурлук. Те не знаят какво са направили и не искат да знаят. Има само едно чувство на безгранично нещастие. Те ще положат неистови усилия да се оправдаят пред обвиненията и омразата на света около тях, но това няма да е правилният начин. Изкуплението, както вече посочих, се крие само в пълното признаване на вината. „Mea culpa, mea maxima culpa!“ (Моя вина, моя голяма вина (лат.)
В искреното покаяние човек намира Божията милост. Това е не само религиозна, но и психологическа истина. Американският курс на лечение, който се състои в прекарване на цивилното население през концентрационните лагери, за да се покажат всички ужаси, извършени там, е следователно напълно правилен. Невъзможно е обаче да се постигне целта само с морално учение, покаянието трябва да се роди в самите германци. Възможно е катастрофата да извади на бял свят положителните сили, от това самовглъбяване могат да се възродят пророците, също толкова характерни за тези странни хора както и демоните. Който е паднал толкова ниско, има дълбочина. По всяка вероятност католическата църква ще има богат улов на души, тъй като протестантската църква днес е пред разкол. Има факти, сочещи, че общото нещастие е събудило религиозния живот в Германия. Цели общини падат на колене вечер, умолявайки Господ да ги спаси от антихриста.
Тогава можем ли да се надяваме, че демоните ще бъдат прогонени и един нов, по-добър свят ще се издигне от руините?
К. Г. Ю.: Не, от демоните все още не можем да се отървем. Това е трудна задача, чието решение е в далечно бъдеще.
Сега, когато ангелът на историята напусна германците, демоните ще търсят нова жертва. И няма да е трудно. Всеки човек, който загуби сянката си, всеки народ, който вярва в своята непогрешимост, ще стане плячка. Ние обичаме престъпника и изпитваме горещ интерес към него, защото дяволът ни кара да забравим гредата в собственото си око, докато гледаме съчицата в окото на брата си, а това е начин да ни измами. Германците ще открият себе си, когато приемат и признаят вината си, но други ще станат жертва на мания, ако в отвращението си към германската вина забравят собствените си несъвършенства. Не трябва да забравяме, че фаталната склонност на германците към колективност е не по-малко присъща и на други нации-победители, така че те също могат неочаквано да станат жертва на демонични сили. „Общата внушаемост“ играе огромна роля в днешна Америка и колко силно руснаците вече са омагьосани от демона на силата, е лесно да се види от последните събития, които трябва донякъде да смекчат мирния ни възторг. Британците са най-разумни в това отношение: индивидуализмът ги освобождава от влечението към лозунгите, а швейцарците споделят удивлението си от колективната лудост.
Тогава трябва да чакаме с нетърпение да видим как демоните ще се проявят в бъдеще?К. Г. Ю.: Вече казах, че спасението се крие само в мирната работа по възпитанието на личността. Не е толкова безнадеждно, колкото може би изглежда. Силата на демоните е огромна, а най-модерните средства за масово внушение – пресата, радиото, киното и т.н. — са на техни услуги. Въпреки това християнството успя да защити позицията си пред непреодолим противник и то не чрез пропаганда и масово покръстване – това се случи по-късно и се оказа не толкова значимо – а чрез убеждаване от човек на човек. И това е пътят, по който също трябва да поемем, ако искаме да обуздаем демоните.
Не сте за завиждане, трудна е задачата Ви да напишете каквото Ви казах за тези същества. Надявам се, че ще можете да изложите възгледите ми по такъв начин, че хората да не ги приемат за твърде странни. За нещаситие – това е моята съдба – хората, особено тези, които са обладани, да ме мислят за луд, защото вярвам в демони. Но тяхна работа е да мислят така. Знам, че демони съществуват. Те няма да намалеят, това е толкова вярно, колкото и фактът, че Бухенвалд съществува.
„Werden die Seelen Frieden finden?“ Ein Interview mit Prof. C. G. Jung von P.S. In: Weltwoche, Zurich, 11.5.1945.
Последвайте ни и в Телеграм
