В началото на XX век в Ню Йорк, автомобилът бавно, но уверено си проправял път сред гъмжилото от каруци, запушващи улиците на града. Всъщност хаосът бил поголовен.
До 1900 г. никой не бил чувал за регулиране на уличния трафик. И въпреки че броят на превозните средства по улиците бил много по-малък от сегашния, задръстванията владеели градовете. А дните минавали в превозване на стоки от една точка до друга, особено в центъра, където се намирали търговските райони. Всички закъснявали и всички губели пари от това, защото таксите били пропорционални на изгубеното в задръстванията време.
И тогава един гражданин, с развито чувство за обществен дълг, решава, че повече не може да продължава така и е крайно време да се намери решение на проблема.
Този гражданин е Уилям Фелпс Ино (1858 – 1945) – американски бизнесмен, роден в Ню Йорк и завършил Йейлския университет през 1882 г., който става известен като „бащата на безопасността на движението“, макар че самият той през целия си живот не е шофирал автомобил.
Ино въвежда много от най-ранните иновации в пътната безопасност и контрола на движението, включително знакът за спиране „STOP“, пешеходната пътека, кръговото движение, еднопосочната улица, стоянката за таксита, островите за безопасност на пешеходците и изобщо правилата за движение по пътищата.
През 1867 г., деветгодишният Ино попада в задръстване заедно с майка си, много години преди моторните превозни средства да станат обичайна гледка по пътищата.
„Това най-първо задръстване винаги ще остане в паметта ми. Имаше само около дузина коне и карети, и всичко, което беше необходимо, беше малко ред за поддържане на движението. И все пак никой не знаеше какво точно да прави. Нито шофьорите, нито полицията знаеха нещо за контрола на трафика“, ще напише Ино по-късно. Нямало служба, отговаряща за улично движение, нямало пътна полиция, нито регулировчици, а кавгите между полицаи и превозвачи били обичайна гледка.
Ино твърдял, че за да се постигне наистина нещо, били нужни три неща:
1. Да има кратки, прости и справедливи правила, лесно разбираеми, лесни за спазване и прилагане съгласно закон.
2. Тези правила трябвало да бъдат огласени и разпространени така, че да няма оправдание за непознаването им.
3. Полицията трябвало да бъде овластена и обучена да ги прилага.
През 1900 г. Ино пише статия за безопасността на движението, озаглавена „Спешно необходима реформа в нашия уличен трафик“. През 1903 г. съставя и първия в света правилник за движение, предназначение за регулиране на трафика в родния му Ню Йорк. В последствие създава такива правилници и за Лондон и Париж.
През 1905 г. Ино създава и първообраза на съвременните кръгови кръстовища, които сам нарича „кръгова система за движение“. Кръговото движение веднага е въведено в Ню Йорк (Columbus Circle), след това в Париж (при Триумфалната арка) през 1907 г., в Лондон (Piccadilly Circus) през 1926 г., и на булевард „Шанз-Елизе“ (Rond Point) през 1927 г.
Ино въвежда и правилото на еднопосочните улици – в Ню Йорк и Бостън през 1908 г., в Париж през 1909 г. и в Буенос Айрес през 1910 г.
Днес създадените от Уилям Фелпс Ино правила за движение и безопасност по пътищата стоят в основата на правилниците за движение и безопасност по пътищата на страните по целия свят.
Последвайте ни и в Телеграм
