/Поглед.инфо/ В края на юли в източната част на Демократична република Конго (ДРК) избухнаха масови демонстрации, които прераснаха в сблъсъци със силите на реда. В днешни дни това е обикновено събитие – подобни акции се провеждат ежедневно в различни части на света и отдавна не представляват бог знае какъв интерес за медиите. Случилото се в ДРК обаче далеч надхвърля обичайните бунтове.
На 25-26 юли в градовете Гома и Бутембо се проведоха масови протести срещу присъствието на мисията на ООН. В резултат на това бяха убити около 30 местни жители, повече от 70 бяха ранени, по-голямата част от които от използването на огнестрелни оръжия от полицията и миротворците на ООН.
Сред „сините каски“ също имаше загуби: четирима бяха убити, повече от дузина бяха ранени. Регионалният щаб на мисията на ООН беше евакуиран под засилената охрана на военния контингент от мироопазващи сили, след което помещенията бяха разграбени.
В източната част на страната периодично се активират бойци от бунтовническата група М23, както и терористи от местни клетки на забранената в Русия ИДИЛ. Техните атаки срещу селищата водят до вълни от бежанци и разселени лица: десетки хиляди цивилни, повечето от които са жени, деца и старци, се опитват да намерят спасение в джунглата.
В същото време многобройният въоръжен контингент на ООН с авиация и бронирани превозни средства, според местните жители, толерира беззаконието с бездействието си и по този начин насърчава бандитите. Това е причината за безредиците: младежкото крило на управляващата партия (!) поиска пълното изтегляне на мироопазващата мисия на ООН от ДРК, обвинявайки я в неефективност.
Съветът за сигурност на ООН се събра извънредно по този въпрос, но го проведе при закрити врати – репутацията на „най-авторитетната и влиятелна международна организация“ отново беше под заплаха и трябваше да бъде париран нов удар. Тоест да се включат спирачките и оставете всичко както си е.
Заместник прессекретарят на генералния секретар Фархан Хак посочи, че ръководителят на отдела за мироопазващи операции на ООН Жан-Пиер Лакроа определено ще замине за мястото веднага щом работният му график позволи. Ф. Хак също подчерта, че „всяка атака срещу мироопазващите сили на ООН може да се разглежда като военно престъпление. Дори не сме години, а десетилетия, давайки всичко от себе си, за да донесем стабилност на Източно Конго.
Ако прочетете официалната информация за мироопазващата дейност на ООН, публикувана на уебсайта на тази организация, наистина може да останете с впечатлението, че най-добрите представители на човечеството, събрани под синия флаг, неуморно правят добро, демонстрирайки безкрайни успехи и постижения. Всъщност нещата са малко по-различни.
Нека се обърнем към историята на миротворчеството (или създаването на митове?) и да започнем с ДРК. За първи път войските на ООН се появиха на територията на тази страна през 1960 г. (тогава тя се наричаше Република Конго) въз основа на резолюция № 143 на Съвета за сигурност.
Мисията е наречена ONUC и е със задача да осигури изтеглянето на белгийските колониални части и да помогне на правителството в Леополдвил в борбата срещу сепаратизма. През 1961 г. мандатът на ONUC е променен на „Запазване на териториалната цялост и политическата независимост на Конго и предотвратяване на избухването на гражданска война“.
Резултатът от промяната в мандата беше, че силите на ONUC всъщност станаха една от страните в конфликта. Контингентът на ООН се състоеше от около 20 000 военнослужещи, които проведоха четири мащабни операции. През януари 1963 г. провинция Катанга е върната на Конго и мисията, според официалната оценка на Съвета за сигурност, се превръща в „крайъгълен камък в историята на ООН по отношение на поетата отговорност, размера на територията на операциите и задестваните човешки ресурси.“
Естествено, обстоятелствата около смъртта на генералния секретар на ООН Д. Хамершелд и бившия министър-председател на Конго Патрис Лумумба, както и ролята на Белгия в тези престъпления не бяха споменати.
Настоящата мироопазваща мисия на ООН в ДРК е създадена през 1999 г. въз основа на Резолюция № 1279 на Съвета за сигурност „с цел стабилизиране и наблюдение на мирния процес“ . Този документ беше предшестван от резолюция № 1258 „за наблюдение и докладване“ , а през 2000 г. беше приета резолюция № 1291 „за наблюдение на съответствието“ .
През следващите десет години около 8,74 милиарда долара бяха изразходвани за финансиране на тези мироопазващи усилия. Въпросът е – за какво е похарчена тази сума и каква е ефективността? Отговорът е прост до гениалност: в недрата на бюрокрацията на ООН са измислили проста схема – мисията да бъде обявена за успешна и веднага да се организира нова. И този трик се използва активно и досега.
На 28 май 2010 г. Съветът за сигурност одобри Резолюция № 1925 „за да отрази нов етап в развитието на ДРК“ , а на 1 юли мироопазващата мисия получи ново име – MONUSCO . Промяната в табелите беше последвана от официална промяна в мандата за използване на всички необходими средства, наред с други неща, за защита на цивилни, хуманитарен персонал и защитници на правата на човека, които са изложени на непосредствен риск от физическо насилие, и за подкрепа на правителството на ДРК в неговите усилия за стабилизиране и укрепване на мира.
Към октомври 2017 г. общата численост на мироопазващите сили на MONUSCO е около 18 300 души. До ноември 2021 г. те бяха намалени до над 12 000 военни и 1600 международни полицейски служители, но разходите се увеличиха поради друга проста комбинация: мисията започна да се финансира по специална отделна сметка, чийто бюджет се одобрява от Общото събрание на на годишна база. За справка: за периода от юли 2021 г. до юни 2022 г. на MONUSCO бяха отпуснати $1 123 346 000 ( A/RES/75/300 ).
Гражданската война в Сомалия започна през 1988 г., до началото на 1992 г. 10-милионното население намаля с една трета: три милиона бяха принудени да напуснат страната като бежанци, триста хиляди бяха убити, милион и половина души бяха изправени пред реална заплаха от смърт от глад и болести – над 300 000 от тях са починали до лятото на 1992 г.
ООН отговаря с резолюции на Съвета за сигурност No 733, 746, 751… В началото на юли 1992 г. 50 невъоръжени военни наблюдатели на ООН пристигат в Могадишу като част от мироопазващата мисия UNOSOM-I. Те бяха натоварени със задачата „да спазват примирието“ и „да осигурят безопасното доставяне и разпределение на хуманитарна помощ“.
Решението не се характеризираше с адекватна оценка на ситуацията: хуманитарните организации, които се опитаха да доставят храна, трябваше да плащат данък за преминаване през територията, контролирана от една или друга групировка, а често хуманитарната помощ беше просто ограбвана.
Тогава ООН реши да изпрати мироопазващи сили за защита на хуманитарните операции, но пристигналият от Пакистан батальон веднага беше блокиран от местни групировки, които не криеха враждебността си. На 3 декември 1992 г. Съветът за сигурност приема Резолюция № 794, която предвижда създаването на Оперативната група на ООН (UNITAF) от 37 000 войници от 24 страни, на които е разрешено да използват „всички необходими средства“ , за да осигурят безпрепятствената доставка на хуманитарна помощ.
Операцията е наречена „Възстановете надеждата“ и започва на 9 декември 1992 г. с десанта на части от Корпуса на морската пехота на САЩ в Могадишу. Още през март 1993 г. генералният секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали обявява операцията за успешна, след което незабавно е създадена мисията UNOSOM II със задачата „да участва във възстановяването на централната власт и възраждането на държавата Сомалия на основата на демократично управление“ . Започва операция „Продължение на надеждата“, в която участват около 28 000 войници от повече от 22 държави.
Скоро всичко се превърна в ожесточени сблъсъци, в които ООН открито действа срещу една от страните в конфликта, при това в необичайна форма – беше обявена награда за главата на генерал Мохамед Айдид, а самият той беше обявен извън закона.
Айдид, който имаше значителна обществена подкрепа, отговори, като обяви силите на ООН за „окупатори“ и поиска изтеглянето им. Подобна „мироопазваща“ политика на ООН доведе до много тъжни последици, особено след опита на въоръжените сили на САЩ да заловят непокорния генерал със сила, използвайки специалните сили на 75-и полк на „Зелените барети“ и отряда Делта.
Танкове и бойни хеликоптери бяха използвани за потискане на съпротивата на привържениците на Аидид, броят на жертвите нарастваше бързо: на 5 юни пакистанската част на UNOSOM II загуби 23 убити и 54 ранени войници, а на 3-4 октомври 18 представители на американските специални части, още 35 военни от други страни, както и повече от 300 сомалийци бяха убити в Могадишу.
Освен това станаха известни факти за тормоз и умишлени убийства на мирни граждани от войници от няколко контингента . ООН сключи споразумение за прекратяване на огъня с Айдид и през март 1995 г. „миротворците“ напуснаха страната, без да изпълнят нито една от задачите си.
Сомалия изчезна от емисиите на новини за дълго време, изглежда, че всички забравиха за тази територия. Но не и в ООН – те все още активно усвояват мироопазващия бюджет. Малко хора знаят, че днес в Сомалия има три едновременни мисии – UNSOM, UNSOS и AMISOM, в които 1970 цивилни служители работят неуморно под защитата на почти 20 000 войници на ООН. Остава да добавим, че през последните години по-голямата част от жителите бяха принудени да напуснат страната и сега там живеят само около един милион души.
Последвайте ни и в Телеграм
