35-годишният Матиа Кофети от малката община Роденго Саяно, до град Бреша, може да си отключи вратата, да си плати покупките и да сподели данните за здравословното си състояние, без да вади ключове, да отваря портфейли или да рови в телефона си. Това е така, защото младият мъж е първият италианец, който си е имплантирал пет микрочипа под кожата. С тяхна помощ той улеснява всекидневието си. Матиа използва потенциала на технологиите директно върху собствената си кожа и тяло.
От малък той е пристрастен по информатиката и технологиите. Още от 13-годишен Кофети инсталира най-различни компютърни системи на приятелите си. Така малко по малко страстта му се превръща в негова професия, от която сега печели. От години Матиа работи за компания, занимаваща се с киберсигурност и информационни системи.
Любопитството му в сферата на технологиите обаче прераства и в страст по биохакинга и трансхуманизма. За мнозина тези термини може да звучат и стряскащо. Какво всъщност означават? Биохакингът, или както още го наричат – научното изкуство на самооптимизацията, е oпит да внесем промени в стила си на живот и да повлияем положително на функционирането на нашето тяло с помощта на биохимията и физиологията. Това е нещо като опит да модифицираме околната среда и себе си с цел да подобрим физическата и психическата си продуктивност.
Трансхуманизмът пък е международно интелектуално движение, поддържащо идеята за подобряване на човешките умствени и физически възможности, използвайки новите технологии.
Кофети разказва пред в. “Република”, че видял как няколко групи от хора в интернет се опитвали да направят микрочипове с различна функционалност и характеристики, за да си ги имплантират подкожно. Според италианеца днес подобни чипове може да се купят в мрежата за неголеми суми – между 80 и 200 евро. След това било възможно да се имплантират в специализирани центрове, които сътрудничат с фирмите производители. Така Матиа бил обзет от желанието
да стане пионер в Италия в тази сфера. Затова си купил пет микрочипа.
Два от тях са като играчки. Единият е магнит, който му служи да не губи джаджи и винтчета по време на работа. Другият пък е нещо като LED лампичка, която светва, когато се приближи до електрозахранване.
С трети чип пък италианецът отваря вратите в дома си. Той обаче може да записва и да споделя бързо личните му данни, като рожден ден, здравни характеристи и информация за работа. Приближавайки телефон, те могат да се предадат.
Четвърти микрочип имплантиран под кожата, служи на Матиа за удостоверяване на банковите му данни. С помощта на петия пък Кофети плаща покупките си в магазина или където е необходимо, така, сякаш прави това с кредитна или дебитна карта. Достатъчно е да доближи микрочипа си до четящото устройство на касата и трансакцията се осъществява. Или с други думи, Матиа може да се разхожда навън, без да носи нито ключове, нито документи и пари у себе си.
Според италианеца мнозина са все още хората, които гледат скептично на всички тези новости, защото се страхуват да не бъдат следени и да не оставят следи за извършеното от тях. Микрочиповете не са създадени от секретни или тайнствени компании, техните характеристики може да се прочетат в интернет, преди да се купят, казва Матиа. Според него човек не трябва винаги да се страхува от нещата, които не познава. “Нека се опитаме да прегърнем по-добро бъдеще чрез използването на технологията, свързана с тялото ни”, допълва Кофети.
Въпреки че Матиа и неговите пет микрочипа са новост за Италия, ситуацията е доста по-различна в други страни в Европа. Нидерландецът Патрик Паумен например си е имплантирал 32 микрочипа под кожата и е един от екстремните случаи в света. “Реакцията, която наблюдавам у хората в момента, когато трябва да плащам покупките си на касата в магазина, няма цена”, разказа пред Би Би Си 38-годишният мъж, който работи като охрана. И той като Матиа има микрочип, с чиято помощ извършва плащания като с кредитна карта. “Технологиите продължават да еволюират, затова и се стремя
да колекционирам колкото се може повече микрочипове. Не искам да живея без тях”.
Патрик не се притеснява нито за сигурността си, нито за неща, свързани с частния му живот. “Имплантираните микрочипове съдържат същите технологии, които хората използват всекидневно – от устройствата за дистанционно отваряне на врати до банковите карти или абонаментните карти за градския транспорт.” На практика Патрик отваря външната си врата вкъщи само доближавайки се до един от инсталираните сензори. Според него имплантирането под кожата на чипове е само продължение на интернет и нов метод за обмяна на данни.
Полско-английската фирма Walletmor, която е една от първите, направила достъпни за широката публика този вид системи, е реализирала подкожни чипове, по-леки и от грам. Те са големи колкото оризово зърно.
Източник: „24 часа“, Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
